4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№590
гр. София,26.10.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 12.10., две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3679/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на У. Р. С.- гражданин на Великобритания срещу решение № 222 от 24.07.2014 г. на Апелативен съд- [населено място] по в.т.д. №109/2014 г., с което е отменено първоинстанционното решение , постановено на 04.02.2014 г.по т.д. №38/2013 г. на Габровски окръжен съд, и вместо него е постановено друго с което е отхвърлен искът предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.417 ГПК, за установяване дължимостта на сумата от 97 791,50 лева –частично предявен иск от общо дължимата сума от 2 900 000 евро като цена на дялове във [фирма] по договор за покупко-продажба сключен на 25.08.2008 г. между ищеца-продавач и ответника Л. Д. С..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел от фактическа страна следното: между ответницата С. като купувач и четирима лица-граждани на Великобритания/ единият , от които е ищецът У. Р. С. като продавачи на 100 % от дяловете във [фирма] са сключени последователно следните договори: на 28.01.2008 г. между страните по делото: ответника С.-купувач и ищеца С. като управител, съдружник и представител на останалите съдружници-продавачи е сключен предварителен договор за продажба на 100 % от дяловете във [фирма] срещу цена от 5 800 000 евро– общо, част от които предварително са заплатени, а разликата се дължи по банков път по посочена от продавача сметка към датата на окончателната продажба на дяловете, но не по-късно от 01.06.2008 г.. При сключването на договора са платени 350 000 евро– капаро от страна на купувача. С два анекса към предварителния договор страните се съгласяват, предварително дължимата сума да бъде общо в размер на 1 000 000 евро, а остатъкът от продажната цена – 4 800 000 евро да се заплати до 31.07.2008 г.. С втория анекс страните се договарят купувачът да заплати още 1 900 000 евро-съответна част от цялата цена, при което продавачите ще прехвърлят 100 % от дяловете в О.. Със самия окончателен договор, сключен само между У. Р. С. и ответника С. на 25.08.2008 г. първият прехвърля притежаваните само от него 30 % от дяловете в капитала срещу договорена цена от 2 900 000 евро, дължима за плащане в 12-месечен срок от датата на сключване на договорна ипотека, обезпечаваща изпълнението на това задължение. На 17.10.2008 г. е сключен самият договор за ипотека, учредена върху имот в [населено място]. На 25.08.2008 г. са сключени още три отделни договора с останалите съдружници, представлявани всеки от тях от С.: С Г. У. –за собствените му 20 дяла, продадени за 828 573 евро, с А. Джоб- за 30 дяла за цена от 1 242 854 евро и с Д. Ш. за своите 20 дяла-за сумата от 828 573 евро. В тези договори изрично е отбелязано плащането от страна на купувача на договорените в тях суми като цена на придобитите дялове. Общата цена на така заплатените дялове на останалите трима съдружници възлиза на 2 900 000 евро.
Според решаващия съдебен състав, който основава изводите си на първоначалното и допълнително заключение на счетоводните експертиза, назначена по делото купувача на дяловете в процесното О. и ответник по настоящия иск за заплащане на цената им Л. С. е заплатила освен горепосочените 2 900 000 евро като цена за придобиване дяловете на тримата съдружници, още и следните суми на самия ищец: 1 000 000 евро-капаро по предварителния договор и 1 900 316 евро преведени с банкови преводи на 25.08.2008 г., т .е при сключването на окончателния договор. Ето защо съдът е направил извод че договорената още в предварителния договор обща цена за придобиване на 100 % от дяловете от страна на ответника е заплатена изцяло от негова страна, поради което и искът е неоснователен.
Отделно от това, въззивният съд се е позовал и на приетите като доказателства три броя договори за цесия, с които ищецът С. е прехвърлил на части от по 100 000 евро претендираното от него вземане срещу ответника основано на продажбата на дяловете от капитала В. Г. О. в общ размер на 2 900 000 евро. Същите са станали известни на ответника и следователно за тях е налице изискването за уведомяване по чл.99 ал.4 ЗЗД. Ето защо, дори да е бил носител на процесното вземане по частичния иск , според съда, ищецът е загубил това качество със сключване на тези договори за цесия.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат следните правни въпроси, с оглед преценка качеството им на обуславящи изхода по спора:
Първи въпрос: следва ли съдът да изследва наличието или липсата на икономическо изравняване щом е установил наличието на каузална сделка. Така формулиран въпросът не би довел до отговор, който да обуслови различен резултат по спора: въззивният съд подробно е изследвал отношенията между страните и е изложил съображения, защо приема наличие на „икономическо изравняване”, т.е. извършване на плащане от страна на ответника.
Като втори въпрос е формулиран въпросът за критериите за тълкуване на договора и по-специално следва ли да се вземе в предвид и поведението на страните след сключване на договора и последващите правоотношения на база анекси, споразумения и прочие при изясняването на действителната воля на страните. В случая въззивният съд е взел в предвид всички тези критерии, видно от изложените по-горе негови съображения в мотивите на обжалвания акт. Следователно и този въпрос се явява без значение за изхода по конкретния спор.
На трето място се повдигат въпросите за неделимостта на паричното задължение, предмет на цесия и за последиците за непрехвърлената с договора за цесия част от вземането. Преди всичко като неделими задължения в облигационното право /чл.128-чл.129 ЗЗД/ се говори, само с оглед необходимостта изпълнението да се извърши едновременно на няколко кредитора или от множество длъжници, а не когато едно парично вземане от търговска сделка се прехвърля частично-т.е. въпросът е некоректно формулиран от чисто правна гледна точка. На второ място искът е отхвърлен преди всичко, с оглед погасяването от страна на длъжника на цялото вземане за цената на дяловете от капитала на О. предмет на продажбата и следователно занимаването с въпросите за предмета и последиците на цесията само по себе си не би довело до пререшаване на спора.
Същото се отнася и до въпроса за зачитането на договора за ипотека под формата на нотариален акт като официално доказателствено средство/ вероятно се има в предвид официален документ/. В случая не е налице незачитането на договора за ипотека като такъв документ, а за преценката на материалноправните му последици, с оглед тълкуването на договора за продажба на дялове при изясняването на действителната воля на страните и изпълнението на задълженията за заплащане на цената от страна на ответника.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че липсва някое от основанията, на които се позовава касаторът за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 222 от 24.07.2014 г. на Апелативен съд- [населено място] по в.т.д. №109/2014 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.