О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
гр. София, 12.11.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2221 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], против определение №190 от 23.04.2015г. по т. д. №1272/2014г. на Пловдивски апелативен съд, с което по молба на [фирма] е допусната замяна на обезпечителната мярка, наложена с определение от 08.04.2013г. по гр. д. №4766/2013г. на Софийски градски съд / запор върху банковите сметки на [фирма] в шест банки/ , като вместо нея е наложена възбрана на два недвижими имота на дружеството, находящи се в [населено място].
Частният жалбоподател сочи, че определението на Пловдивски апелативен съд е недопустимо, тъй като е постановено след приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. Евентуално поддържа, че същото е неправилно и моли да бъде отменено. Счита, че след като и двете инстанции по същество са достигнали до извода,че представените доказателства не обосновават основателността на исковата претенция, то налагането на обезпечение би могло да се допусне само при изискване на гаранция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определение от 08.04.2013г. по гр. д. №4766/2013г. на Софийски градски съд, е допуснато обезпечение на бъдещ иск на [фирма] срещу [фирма] с правно основание чл.55 от ЗЗД за сумата 31 029,15 лева, чрез налагане на запор върху банковите сметки на [фирма] в шест банки, до размера на вземането. Определена е гаранция в размер на 3200 лева.
С решение от 14.08.2014г. по т. дело №343/2013г. по описа на Пловдивски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] осъдителен иск. Решението е потвърдено с решение №65 от 19.02.2015г. по т. д. №1272/2014г. на Пловдивски апелативен съд. Срещу решението на Пловдивски апелативен съд е подадена в срок касационна жалба от ищеца [фирма].
По молба от [фирма] от 23.02.2015г., с обжалваното определение №190 от 23.04.2015г. по т. д. №1272/2014г. на Пловдивски апелативен съд, след постановяване на въззивното решение по същото дело, е допусната замяна на обезпечителната мярка, наложена с определение от 08.04.2013г. по гр. д. №4766/2013г. на Софийски градски съд.
Обжалваното определение е недопустимо.
Замяната на допуснатото обезпечение по реда на чл.398 от ГПК включва преустановяване на действието на наложените обезпечителни мерки и налагане на новите обезпечителни мерки, избрани от молителя. Налагането на нови обезпечителни мерки обаче не може да се осъществява във всеки момент до приключване на производството по делото с влязло в сила решение. Разпоредбата на чл.389 ал.1 от ГПК предвижда,че във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. След като допускането на обезпечение е ограничено до определен момент от развитието на исковото производство, то това ограничение важи и за замяната на допуснато обезпечение, тъй като тя се изразява в налагането на нови обезпечителни мерки.
В настоящия случай молбата за замяна на допуснатото обезпечение е подадена след приключването на съдебното дирене във въззивното производство, поради което и въззивният съд не е бил компетентен да се произнесе по нея.
С оглед изложеното определение №190 от 23.04.2015г. по т. д. №1272/2014г. на Пловдивски апелативен съд, следва да бъде обезсилено като недопустимо.
Воден от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо определение №190 от 23.04.2015г. по т. д. №1272/2014г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.