О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
Гр. София, 24.09.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 18.09.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
Ч. т. д. № 1777/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ “ХРИСТО БОТЕВ” АД [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу определение на АС – София, ТО, 9 състав № 1009/21.03.2019 г. по ч.т.д.№ 412/2019 г., с което е потвърдено определение № 631/02.11.2018 г. по т.д.№ 24/2018 г. по описа на ОС – Враца /с характер на разпореждане/ за връщане на въззивна жалба с вх.№ 5556 от 09.07.2018 г., подадена от частния жалбоподател, против постановеното по делото решение № 76/20.06.2018 г.
В частната касационна жалба се съдържат оплаквания, че определението е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, като въззивната инстанция не е изпълнила задължението си за проверка на всички правнорелевантни факти и обстоятелства. Оспорва се и изводът на въззивния съд, че финансовото състояние на едно лечебно заведение не е сред категорията предпоставки, предвидена в хипотезиса на чл.63 ал.1 ГПК. Изложени са доводи, че съобразно практиката на ЕСПЧ и СЕС, националните правни норми не трябва да правят невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от Общностния правен ред, както и да нарушават правото на достъп до съд и на справедлив процес. По съображения в посочения смисъл се моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на първата инстанция с указания да прецени предпоставките за освобождаване на болницата от внасянето на държавна такса.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по следния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд в производството по частна жалба служебно да провери всички правнорелевантни факти, въз основа на които да разреши въпросите, предмет на производството? Твърди се противоречие с ТР № 6/2017 г. от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС и с цитирана практика на СЕС.
Насрещната страна ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ООД [населено място], чрез процесуален пълномощник, изразява писмено становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, както и на частната касационна жалба.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение съобрази следното:
Частната касационна жалба е допустима – насочена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в законоустановения преклузивен срок по чл.275 ал.1 ГПК.
За да потвърди акта на първоинстанционния съд като правилен и законосъобразен, съставът на апелативния съд е констатирал, че към подадената въззивна жалба не е било приложено доказателство за внасяне на изискуемата държавна такса. Окръжният съд е изискал внасянето й с разпореждане от 16.07.2018 г., с предупреждение за връщане на жалбата при неизпълнение. По искане на страната размерът на държавната такса е бил коригиран на 8 780.02 лв., като е изпратено ново съобщение за внасянето й. В указания срок страната е поискала продължаване на срока за отстраняване на нередовността с един месец, обосновавайки искането си с твърдения за влошено финансово състояние. Молбата е била уважена, като в последния ден от продължения срок – 01.11.2019 г. е поискано ново продължаване на срока, отново в рамките на един месец, с твърдения за липса на парични средства за заплащане на таксата. По така направеното искане съдът се е произнесъл отрицателно и е върнал нередовната въззивна жалба. Съставът на въззивния съд е преценил, че първата инстанция не е допуснала нарушения на процесуалния закон – предоставила е исканата допълнителна възможност за внасяне на държавната такса, макар липсата на средства да не представлява основание по смисъла на чл.63 ал.1 ГПК, като правилно е отказала да уважи последващото идентично искане за продължаване на срока и е върнала жалбата като нередовна.
Настоящият съдебен състав счита, че определението не следва да бъде допуснато до касационен контрол, по следните съображения:
Формулираният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК процесуалноправен въпрос отговаря на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК, но по отношение на него не се установяват допълнителните предпоставки за достъп до касация, на които жалбоподателят се позовава. В случая въззивният съд е преценил всички релевантни факти за постановяване на определението, поради което не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС по ТР № 6/2017 г. Практиката на СЕС е неотносима към поставения въпрос и предмета на спора /приложените решения са в областта на данъчното законодателство, неравноправните клаузи с потребители и др. под./. Искане за освобождаване от държавна такса страната не е правила и този въпрос не може да се “преценява” служебно.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1009/21.03.2019 г. на АС – София, ТО, 9 състав по ч.т.д.№ 412/2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: