О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
София, 05.07.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1893 описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 24 от 15.01.2016 година по гр.д. № 1375/2015 година на Великотърновски окръжен съд е потвърдено решение № 855 от 19.10.2015 г. по гр.д. № 1939/2015 г. на Великотърновски районен съд, с което са отхвърлени субективно съединени искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че М. Х. Н., С. К. Б. и М. К. М., всички от [населено място] не дължат на [фирма], [населено място] всяка по 6620 лева поради плащането им след приключване на съдебното дирене по гр.д. № 3581/2001 г. на Великотърновски районен съд, за които суми е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело 365/2015 г. на частен съдебен изпълнител Д. К. с рег. № 728. В решението е прието за установено, че с решение по гр.д. № 999/2012 г. на Великотърновски окръжен съд ищецът по настоящето дело [фирма] е осъдено да заплати на основание чл. 200 КТ обезщетения в размер на 13280 лева на М. Х. Н. и по 5780 лева на С. К. Б. и М. К. М.. Обезщетенията са били определени след като са били приспаднати получените от пострадалите застрахователни обезщетения в размер на по 6729 лева. Решението по гр.д. № 999/2012 г. на Великотърновски окръжен съд е влязло в сила в частта му, с която претенциите са били уважени в посочения размер и отменено от Върховния касационен съд (решение № 191 от 25.07.2013 г. по гр.д. № 63/2014 г.) в отхвърлителната част до предявения размер на исковете от по 80000 лева. С решение № 202 от 12.12.2014 г. по гр.д. № 1298/2014 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 21 от 23.01.2015 г., [фирма] е било осъдено да заплати на основание чл. 200 КТ обезщетение в размер на още 35720 лева на М. Х. Н. (над присъдените вече 13280 лева) и по още 43220 лева (над присъдените вече 5780 лева) на С. К. Б. и на М. К. М.. Обезщетенията са били определени след като от общия им размер са били приспаднати присъдените вече с влязло в сила решение по гр.д. № 999/2012 г. на ВтОС обезщетения, при определяне на които са били отчетени получените от застрахователя суми. След влизане в сила на решението по гр.д. № 999/2012 г. на Великотърновски окръжен съд, на 30.10.2013 г., ищецът [фирма] е изплатил на М. Х. Н. сумата 13280 лева главница и 3354,18 лева лихва, а на С. К. Б. и на М. К. М. по 5780 лева главница и по 1459,90 лева лихва. С платежни нареждания от 19.12.2014 г. ищецът е превел на М. Н. сумата 29100 лева в погашение на главницата на задължението му по гр.д. № 1298/2014 г. ВКС, ІІІ г.о. и 10712,59 лева лихва и на С. К. Б. и на М. К. М. по 36600 лева за главницата на задължението и по 13473,55 лева лихва. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 439 ГПК е неоснователен за сумите от по 6620 лева, дължими на всеки от ответниците, съставляващи дължим остатък от главницата на задължението за обезщетения. При определяне на дължимия остатък, съдът не е отчел застрахователните обезщетения, изплатени на ответниците преди приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист.
Касационна жалба против решението на Великотърновски окръжен съд е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса следва ли въззивният съд да изложи мотиви по всички доказателства и доводи на страните и да се произнесе по всички въведени с въззивната жалба оплаквания, разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 2001 г. ОСГТК ВКС; решение № 415 от 25.01.2012 г. по гр.д. № 1332/2010 г. І г.о. ВКС; решение № 191 от 25.07.2013 г. по гр.д. № 63/2013 г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 222 от 31.07.2014 г. по гр.д. № 5394/2013 г. ІV г.о. ВКС и решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д. № 716/2010 г. ІV г.о. ВКС. Изложени са доводи, че в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд е разрешен и въпросът ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите към решението – т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 2001 г. ОСГТК ВКС. Поддържа се, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по въпроса за обхвата на преценката на съда в производството по чл. 439 ГПК.
Ответниците по касационната жалба М. Х. Н., С. К. Б. и М. К. М. считат, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендират съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос относно задължението на въззивната инстанция да изложи мотиви по всички доказателства и доводи на страните и да се произнесе по всички въведени с въззивната жалба оплаквания е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Въззивният съд е изложил мотиви по всички въведени с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, в т.ч. по въпросите как се определя (въз основа на диспозитив или мотиви) присъденото с влязло в сила решение вземане, предмет на принудително изпълнение и следва ли да се съобразяват плащания, извършени преди приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В съответствие с установената съдебна практика, въззивният съд е отчел само плащанията, извършени след приключване на съдебното дирене, съобразявайки присъдените суми с влязлото в сила решение № 202 от 12.12.2014 г. по гр.д. № 1298/2014 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 21 от 23.01.2015 г., без да приспада изплатените застрахователни обезщетения в размер на по 6729 лева – факт, настъпил в хода на съдебното производство, по отношение на който съдът се е произнесъл с влязлото в сила решение.
В съответствие с установената съдебна практика (т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълкувателно дело № 1 от 2000 г. ОСГТК ВКС), при определяне на дължимите от ищеца суми, въззивният съд е изхождал от диспозитива на решението, съдържащ констатация относно спорното право, представляваща източника на силата на пресъдено нещо. Въззивният съд е съобразил, че е извън правомощията му да тълкува волята на постановилия решението съд; че съгласно чл. 251 ГПК, споровете по тълкуване на влязлото в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил, каквото тълкуване състава на постановилия решението съд е отказал с решение № 150 от 24.04.2015 г. по гр.д. № 1289/2014 г. ІІІ г.о. ВКС, приемайки, че извън присъдените с решение по гр.д. № 999/2012 г. на Великотърновски окръжен съд обезщетения в размер на 13280 лева на М. Х. Н. и по 5780 лева на С. К. Б. и М. К. М., при определяне на които е било съобразено изплатеното застрахователно обезщетение, дължимите от ищеца суми са отразени точно в диспозитива на решение № 21 от 23.01.2015 г. – още 35720 лева на М. Х. Н. (над присъдените вече 13280 лева) и по още 43220 лева (над присъдените вече 5780 лева) на С. К. Б. и на М. К. М., т.е. че волята му е ясно изразена и не препятства изпълнението на решението. В производството по иска с правно основание чл. 439 ГПК въззивният съд е бил длъжен да се съобрази с така постановения диспозитив, без да има право да зачете изплатеното преди постановяване на решението по гр.д. № 1289/2014 г. ІІІ г.о. ВКС застрахователно обезщетение на ответниците.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по въпроса за обхвата на преценката на съда в производството по чл. 439 ГПК. Съгласно установената съдебна практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт, съдебното изпълнително основание се ползва със сила на пресъдено нещо, което изключва възможността то да бъде оспорвано въз основа на преклудирани от нея факти и тъй като искът може да бъде основан само на факти, настъпили след възникване на силата на пресъдено нещо, то преценката на съда в производството по иска по чл. 439, ал. 2 ГПК са единствено тези факти – факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответниците по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски. Предвид доказателствата за изплатени от ответниците възнаграждения в размер на по 800 лева по договори за правна помощ от 29.03.2016 г. с адвокат Х. В. от В. адвокатска колегия, въведеното от касатора възражение за прекомерност на възнаграждението и с оглед фактическата и правна сложност на делото, на ответниците следва да бъдат присъдени съдебни разноски редуцирани до размер на 500 лева, определени съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 24 от 15.01.2016 година по гр.д. № 1375/2015 година на Великотърновски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати съдебни разноски по делото на М. Х. Н. с ЕГН [ЕГН] в размер на 500 лева; на С. К. Б. с ЕГН [ЕГН] сумата 500 лева и на М. К. М. с ЕГН [ЕГН] сумата 500 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: