О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
София 10.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 415 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. С. Д. от гр. М., чрез процесуалния си представител- адвокат Ц против въззивно решение от 1.12.2009г. по в.гр.д. № 382 по описа за 2009г. на Окръжен съд Монтана, с което е потвърдено решение от 20.08.2009г. по гр.д. № 560/08г.на Районен съд Монтана,с което е отхвърлен като погасен по давност предявения от А. С. Д. против Е. Д. Г. иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между тях на 7.09.2010г.предварителен договор за покупко- продажба на следния недвижим имот: „търговски обект от 30кв.м.-бивш сервиз за битова електроника”,находящ се на ул.”Св. Кл. Охридски”№22 в гр. М. за сумата от 6 500лв.
Независимо,че представя отделно от касационната жалба изложение, касаторът, сочейки всички възможни основанията по чл.280 ал.1 /т.1,2 и 3/ от ГПК,не поставя изричен въпрос,за който да се прецени дали е решен в противоречие с практиката на ВКС,дали е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението се преповтарят развитите в жалбата доводи,свързани с неправилност и необоснованост на въззивния акт. Без да оспорва изводите на съда за погасяване по давност на правото да се иска обявяване на сключения договор за окончателен,излага собствени доводи/ които не са обсъждани от съда/ за разваляне на договора поради неизпълнение, за унищожаването му поради измама и за претендиране на вреди от неизпълнение,във връзка с което се позовава на четиринадесет казуални решения на ВКС,две на районен съд и едно на СГС.
Срещу така подадената жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността на подадената жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да потвърди решението на районния съд и да отхвърли предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, въззивният съд се е мотивирал единствено с основателността на направеното възражение за изтекла давност. Съдът не е разглеждал претенцията по същество,считайки,че при положение,че правото е погасено,не следва да се обсъжда наличието му. Независимо,че връзката е обратна / за да се преценя дали едно право е погасено или не по давност- следва да се установи дали то е възникнало и съществува/и направеният от въззивния съд-в този смисъл извод е неправилен,настоящата инстанция-не може /в това производство п чл.288 от ГПК/ да контролира правилността на направените от въззивния съд правни изводи. Единствената преценка,която се прави е за наличие на изчерпателно изброени от законодателя –едно общо основание,а именно- поставен от касатора конкретен въпрос и едно или няколко допълнителни основания по чл.280 ал.1 от ГПК- за допускане на жалбата до касационен контрол,във връзка с които се преценя поставения въпрос. Едва след като се прецени,че такива са налице и бъде допуснато до касационно обжалване – едва тогава, при разглеждане на касационната жалба по същество – може касационната инстанция да обсъди изложените възражения за неправилност и необоснованост на въззивния акт.
В случая липсва посочен от касатора конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос,който да е от значение за изхода по конкретното дело /изявлението на касатора:” съдът е решил спора в противоречие с практиката на ВКС”-не съставлява такъв/. Съгласно приетото в ТР № 1 /2009 г.на ВКС-обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде ясно формулиран въпрос, както и не може да бъде допуснато касационно обжалване на основания, различни от формулираните в жалбата. Независимо от обема на подадената жалба -касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и е възможно – жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело – само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Следва да се посочи,че позоваването на казуална практика на ВКС- не може да обоснове основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,още повече,че в случая цитираните от касатора решения не са по идентични казуси и представянето им-без поставен въпрос и конкретизация за връзката им със спора-изключва извод за наличие на някое от изброените допълнителни основания по чл.280 ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното и като счита,че не са налице основания за допускане на въззивния акт до касационно обжалване,Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 1.12.2009г. по в.гр.д. № 382 по описа за 2009г. на Окръжен съд Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.