3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 591
гр. София, 01.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 1457 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. П. П., подадена чрез адвокат Й. Б. А. срещу решението от 26.11.2015 г. по гр. дело № 6148/2015 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ Б състав.
Ответникът [фирма], [населено място] не е взел становище.
Третото лице помагач на ищеца – [фирма], [населено място] не е взело становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение от 15.01.2015 г. по гр. дело № 16967/2013 г. на Софийски районен съд, 57 състав в частта, с която са уважени следните претенции: иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Г. П. П. дължи на [фирма], [населено място] сумата 5402.05 лв., стойност на неплатена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в [населено място], [улица], вход „А”, апартамент № 20, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2013 г. до окончателното й изплащане; иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Г. П. П. дължи на [фирма], [населено място] сумата 936.51 лв., мораторна лихва за забава върху главницата и са присъдени разноски в размер на сумата 863.24 лв. и са присъдени разноски за делото пред Софийски градски съд /СГС/ в размер на сумата 642.32 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ответникът Г. П. е носител на ограничено вещно право на ползване за процесния имот, който е дарил, но е запазил това право за себе си. Освен това съдът е приел, че купувачът на топлинна енергия отговаря за действително доставената и ползвана такава, чиято реална стойност е дадена от техническата експертиза. СГС е уважил възражението на ответника по претенциите за погасяване на иска по давност и при прилагане на тригодишната давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД е определил дължимата сума в размер на 5402.05 лв. за периода месец декември 2009 г. до месец април 2012 г. С оглед на тези съображения е констатирал, че искът по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК е основателен и доказан за сумата 5402.05 лв., а изводите относно претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД съвпадат с изводите на първостепенния съд.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се съдържа искане за допускане касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпрос, формулиран, както следва: „Ако носителят на вещното право на ползване на топлоснабден имот не го упражнява, а фактическото ползване се осъществява от собственика, кой следва да се счита за потребител по смисъла на Закона за енергетиката”. Касаторът счита, че „произнасянето на ВКС ще бъде от значение за точното прилагане на закона при преценка на наличието на пасивна легитимация на лице да отговаря като потребител на топлинна енергия по иск за заплащане на топлинна енергия тогава когато е/не е / установено той да е фактически ползвател на топлоснабдения имот, макар да е носител на вещото право на ползване, а имота се полза от собственика”.
За да е налице общо основание за допускане на касационен контрол правният въпрос трябва да произтича от приетите от въззивния съд правни разрешения, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. В случая касаторът не е извел правния въпрос, цитиран по – горе от разрешенията във въззивното решение, а от становището си, че процесният имот е ползван от собственика, а не от носителя на вещното право на ползване. СГС не е разрешил спора въз основа на извод за ползване на процесния имот от собственика, респективно приел е, че ползвател на процесния имот е жалбоподателя. Когато правният въпрос не произтича от разрешения във въззивното решение, а от субективно становище на страната, както е в случая, с въвеждането му не се формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на общо основание е достатъчно съображение за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания. Настоящето приложение не е мотивирано с допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която вече не е актуална с оглед промяната в законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика чрез посочване на правна уредба – конкретни правни разпоредби и обосноваване на тяхната непълнота, неяснота или противоречие, за да се създаде съдебна практика по приложението им /в този смисъл страната не е съобразила разясненията в т. 4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, цитирано по – горе, при изготвяне на приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 26.11.2015 г. по гр. дело № 6148/2015 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ Б състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: