2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 591
С., 18.04.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и осма година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 1596 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 194 от 21.07.2010 година по гр.д. № 278/2010 година на Л. окръжен съд е оставено в сила решение № 147 от 27.04.2010 г. по гр.д. № 53/2010 г. на Л. районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен от П. Ц. Д. от[населено място] срещу Б. Д. Д., М. Б. Д. и Д. К. Д., всички от[населено място], Л. област за обявяване на относителна недействителност на договор от 12.12.2008 г. по нот. акт № 3 от 2008 г. В решението е прието за установено, че с влязло в сила решение от 21.07.2008 г. по бракоразводно дело № 336/2008 г. е било одобрено споразумение по чл. 99, ал.3 СК (отм.), съгласно което Б. Д. Д. е придобил собствеността върху семейното жилище, съставляващо апартамент № 34 в сграда № 2 на жилищен блок „И.”, [улица],[населено място], както и върху два автомобила, като за уравнение на дяловете е следвало да заплати на ищцата П. Ц. Д. сумата 30000 лева до 30.12.2008 г. На 12.12.2008 г. Б. Д. Д. е продал на своята майка ответницата М. Б. Д. апартаментът на [улица] срещу сумата 19000 лева. Продажбата е била извършена по време на брака на М. Д. с ответника Д. Д. – баща на продавача Б. Д.. Върху имота, предмет на прехвърлителната сделка е била вписана законна ипотека от 2003 г. срещу предоставен кредит за закупуването му в размер на 13200 лева, обслужван до 2010 г. от ответника Б. Д. Д.. При така установените факти, въззивният съд е приел, че извършената между ответниците сделка е увреждаща ищцата, която е кредитор на прехвърлителя; че знанието на приобретателите, които са негови възходящи се презумира съгласно чл. 135, ал.2 ЗЗД; че несеквестируемостта на жилището като единствено такова е отпаднала с извършеното от длъжника разпореждане, а размера на остатъка от вземането на банката като обезпечен кредитор не би попречило ищцата да бъде удовлетворена изцяло или частично от стойността на прехвърления имот.
Касационна жалба против решението на Л. окръжен съд е постъпила от Б. Д. Д., М. Б. Д. и Д. К. Д.. Поддържа се, че по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос могат ли да бъдат предмет на отменителен иск разпореждания на длъжника с права, спрямо които не може да се насочи принудително изпълнение, решението е постановено в противоречие с решение № 1562 от 20.05.1982 г. по гр.д. № 805/1982 г. на І г.о. ВС на РБ. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и по въпроса налице ли е увреждане на кредитора, когато прехвърления имот е ипотекиран и при принудително изпълнение обезпечения кредитор ще се удовлетвори първи от стойността му.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че релевираните доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Ловешжки окръжен съд са неоснователни.
Сочената от касаторите противоречива практика по въпроса могат ли да бъдат предмет на павлов иск разпореждания на длъжника с права, спрямо които не може да се насочи принудително изпълнение е уеднаквена с решение № 456 от 17.05.2010 г. по гр.д. № 1294/2009 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Обжалваното въззивно решение е съобразено с установената практика, съгласно която несеквестируемостта на имота отпада вследствие на извършената от длъжника разпоредителна сделка – когато длъжникът се е разпоредил с единственото си несеквестируемо жилище, той уврежда кредитора, тъй като с разпореждането е изразил воля, че имотът не му е нужен и се е лишил от облагите на несеквестируемостта.
Неоснователен е и доводът за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е налице трайно установена практика, съгласно която въпросът ще се присъединят ли в принудителното изпълнение кредитори, в т.ч. с по-висока привилегия, няма отношение към павловия иск.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 194 от 21.07.2010 година по гр.д. № 278/2010 година на Л. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: