О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 591
София, 26.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април………………………….
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 360/2015 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от М. Д. Т. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Ж. А. от АК-Я., срещу решение № 180 от 23.10.2014 година по гр.д. № 364/2014 година на Ямболския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 23 от 25.07.2014 г. по гр.д. № 245/2013 г. на районен съд – Е. и вместо него е постановено друго, като е отхвърлен иск на касаторката срещу П. на Р България за разликата над 5000 лева до присъдената от първата инстанция сума от 8 000, ведно със законната лихва от 05.06.2010 г. и разноски по делото, която сума представлява обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Претендира разноски за касационното производство.
Ответникът П. на Р България не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт и е процесуално допустима. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона изисквания, поради следното:
В изложението на касатора са посочени допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, но няма обосновка по никое от тях – не е представена задължителна практика на ВС и ВКС, нито се твърди, че липсава практика, или че има необходимост от промяна на съществуващата практика по следните въпроси: 1. Съставлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила неизлагане на обстоятелствата, които обосновават присъдения размер на обезщетение по справедливост? Обсъдени ли са от въззивния съд всички установени и доказани обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението по справедливост?; 2. Може ли да бъде погасена по давност лихва върху главница, съставляваща обезщетение за непозволено увреждане – компенсаторна или мораторна? Компенсаторната лихва може ли да бъде погасена по давност?
На второ място въпросите са зададени риторично или в чисто теоретичен порядък, а отговорите им следват от закона. Няма съмнение, че съдът излага мотиви за обстоятелствата, които имат значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди, като се съобразява с критериите, установени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС, доразвити и с друга задължителна практика, напр. № 449/2012 г. от 16.05.2013 г. по гр.д. № 1393/2011 г. ІV г.о. В случая съдът е съобразил тези изисквания и е аргументирал подробно становището си защо счита, че справедливия размер на обезщетението съответства на присъдената от него сума 5 000 лева. В тази насока не се откриват нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон.
По въпроса за погасителната давност на лихвата от непозволено увреждане има дългогодишна и последователна практика на съдилищата, която компрометира заявеното от касаторката допълнително основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Уредбата е в чл.111, б.”в” ГПК и касае всички периодични плащания, вкл. лихви, независимо от произхода на основното задължение. Друг е въпросът за началния момент, от който се дължи лихвата, който в случая не е спорен и е извън предмета на настоящото разглеждане.
При този изход на делото разноски не се дължат на касаторката.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 180 от 23.10.2014 година по гр.д. № 364/2014 година на Ямболския окръжен съд в частта, предмет на касационно разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.