О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 591
гр. София 29.04.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 14 април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 6521 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Д. за н. с. к. [населено място] чрез юрисконсулт К. Б. против решение № 1196/01.07.2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 1280/29.03.2013 г. по гр.дело № 17590/2012 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от К. Н. С. против Д. за н. с. к. иск за заплащане на обезщетение по чл.225,ал.1 КТ за оставане без работа за периода 22.03.2013 г. – 24.04.2013 г. над уважения размер от 1453.27 лв. до пълния размер от 1700 лв. и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 15.93 лв. разноски и е осъдена Д. за н. с.к.[населено място] да заплати на ищеца сумата 246.73 лв. обезщетение по чл.225,ал.1 КТ, както и в частта, с която е потвърдено решението на районния съд в частта, с която са уважени предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ.
Поддържаното основание за неправилност на обжалваното решение е нарушение на материалния закон.
В изложението е поставен правният въпрос – фактът на намаляване обема на работата, свързан ли е с изпълняваните от служителя трудови функции, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата. Цитирани са решение от 25.01.2013 г. по гр.дело № 8090/2012 г. на Пернишкия районен съд и решение № 12/24.01.2012 г. по гр.дело № 1819/2010 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба К. Н. С., чрез адв. А. О. в писмен отговор е изразил становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като поставеният правен въпрос е разрешен в съответствие с цитираната практика на ВКС и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на К. Н. С. със заповед № РД-15-0573/22.10.2012 г., издадена на осн.чл.328,ал.1,т.3 КТ и за неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата длъжност преди уволнението – „Технически сътрудник” и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение в размер на сумата 1700 лв.
От фактическа страна е установено, че ответникът по жалбата К. С. е заемал длъжността „Технически сътрудник” на основание сключен трудов договор от 09.08.2010 г. до 24.10.2012 г. Със Заповед № РД-15-0573/22.10.2012 г. на Началника на Д. за н. с. к. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.328,ал.1,т.3 КТ – поради намаляване на обема на работа.
Възоснова на приложен по делото Протокол за извършен подбор вх. № ЧР-2408-20-404/22.10.2012 г. на комисия назначена от работодателя е прието, че комисията, извършваща подбора е определила два критерия – професионална квалификация и начин на изпълнение на поставените задачи, че в подбора са включени двама служители – ищецът С. и К. Я.. По критерия професионална квалификация е прието, че двамата имат необходимата професионална квалификация, а по критерия начин на изпълнение на поставените задачи е прието, че ищецът има приемливи резултати, а Я. – добри резултати. Според мотивите на комисията ищецът изпълнява поставените задачи, като превишава правата си за заеманата длъжност, изразяващо се в даване на обяснения на граждани при контакти на гише, което не му е вменено с длъжностната характеристика. Съдът е приел, че по делото е приложен доклад без дата от зам.началника на ДНСК относно необходимостта от намаляване на броя на техническите сътрудници към РДНСК-Ю. централен район, според който поради намаляване обема на работа през 2012 г. следва да се използва само един от техническите сътрудници, а вторият да бъде съкратен. Представен е и доклад от Началника на РДНСК-Ю. ц. р. от 09.10.2012 г. в който е изразено становището, че поради намаления обем на работа следва да се намали броя на техническите сътрудници и се съкрати К. С..
От правна страна съдът е приел, че при предявен иск за признаване на извършеното уволнение на основание чл.328,ал.1,т.3 КТ за незаконно, в тежест на работодателя е да докаже в условията на пълно и главно доказване, че законосъобразно е упражнил това свое право, че следва да докаже предпоставките за упражняването му – наличие на реално намаляване обема на работата, което да му даде право да вземе решение за намаляване на числеността на персонала си, както и че е извършил законосъобразно подбор измежду работниците в тези звена, в които е намалял обема на работа или да посочи измежду кои звена да се извърши подбора ако това е в интерес на работата. Прието е, че за извършването на подбора работодателят следва да е назначил комисия, която да оцени работниците по критерии, определени в закона и евентуално допълнително поставени от работодателя – чл.329 от КТ. Според съда искът по чл.344,ал.1,т.1 КТ е основателен ако работодателят докаже, че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение. Прието е, че при основателност на иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ възникват предпоставките за уважаване на исковете с пр.осн.чл.344,ал.1,т.2 и 3 КТ. Приел е, че за присъждане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение в тежест на работника е да докаже факта, че е останал без работа за период от време до шест месеца и размера на обезщетението.
Въззивният съд е приел, че от представените по делото писмени доказателства не е доказано основанието за упражняване на работодателското право на уволнение поради намаляване обема на работа. Прието е за недоказано наличието на реално намаляване обема на работа на това звено в ДНСК-Ю. ц. р.. Според съда доводите на работодателя за законодателни промени, при които част от функциите на строителния контрол са делегирани на местната власт, не доказват реално намаляване обема на работа в звеното, в което е работил ищеца. Прието е, че в случая в тежест на работодателя е да докаже, че действително е намалял обема на работата, при което той не е имал нужда от толкова служители. Прието е, че работодателят не е сторил това, поради което е недоказано работодателят да е имал законното право, предвидено в чл.328, ал.1, т.3 от КТ за прекратяване трудовия договор на ищеца на посоченото в процесната заповед основание – чл.328,ал.1,т.3 КТ.
Въззивният съд е приел, че работодателят не е доказал да е извършен законосъобразен подбор. Възоснова на приложения доклад от Началника на РДНСК-Ю. ц. р.с изх.№ ДК-05/7201-911/09.10.2012 и Доклад, без дата и изх. номер от зам. началника на ДНСК е прието за установено, че в началото на м. 10.2012г. – преди да е взето решение за отпимизиране броя на работниците поради намаляване обема на работа, е направено предложение от ръководителя на ДНСК на ръководителя на регионалната дирекция за уволнение на ищеца. С оглед на това е прието, че назначаването на комисия по извършване на подбор и самото извършване на подбор не обосноват извод, че подборът е извършен законосъобразно и безпристрастно и че са спазени критериите на закона – преценка на професионалната квалификация и нивото на извършваната работа. Приел е, че в протокола за извършване на подбор не може да се провери по какви критерии е оценявана работата на служителите. Според съда в документа е записано, че ищецът С. при работа с граждани превишавал правата си като давал обяснения, които не е следвало да дава. Прието е, че критерии за нивото и качеството на изпълнение на работа липсват, поради което дадените оценки са произволни и субективни. При тези съображения съдът е направил извода, че работодателят не е извършил подбор, според изискванията на закона, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Прието е, че поради основателност на главния иск се доказват предпоставките за уважаване и на акцесорния – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и на иска за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради незаконното уволнение от 24.10.2012 г. до 24.04.2013 г.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос. С решение № 12/24.01.2012 г. по гр.дело № 1819/2010 г. на ВКС, IV г.о. постановено по чл.290 ГПК по приложението на чл.328,ал.1,т.3 КТ е прието, че предмет на установяване по иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 за признаване незаконност на уволнение, извършено на основание чл.328,ал.1,т.3 КТ е фактът на намаляване на обема на работата и дали това намаляване е свързано с изпълняваните от служителя трудови функции, съответно премахването на съответната щатна длъжност обусловено ли е от намаления обем на работата на предприятието. Според съдебния състав когато тези факти са установени трудовият договор със служителя е прекратен при наличие на основанието по чл.328,ал.1,т.3 КТ. Поддържа се, че без правно значение е дали е доказана констатация на управляващия орган за намаления обем на работата, тъй като тази констатация не е правопроизводящ факт, че правно ирелевантно е и дали управляващият орган е съставил нарочен документ, определящ кои длъжности да бъдат съкратени. След като обема на работата е намалял и това е свързано с изпълняваните от определена длъжност трудови функции работодателят разполага със законно основание за прекрати трудовия договор с изпълняващия длъжността на основание чл.328,ал.1,т.3 КТ. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с посоченото разрешение. Извода, че в настоящият случай не е установен факта на намаляване обема на работата в звеното на ДНСК – Ю. ц. р., поради което и не е налице основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.328,ал.1,т.3 КТ не означава разрешен правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Именно в съответствие с тази практика съдът се е произнесъл по предмета на установяване по предявения иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 за признаване незаконност на уволнение на ищеца С., извършено на основание чл.328,ал.1,т.3 КТ и това е факта на намаляване на обема на работата, като с оглед конкретните доказателства по делото е приел, че този факт не е установен от работодателя. Следователно не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по същият правен въпрос, тъй като в подкрепа на довода за наличие на това основание жалбоподателят е цитирал решение на Пернишкия районен съд, което е без отбелязване, че е влязло в сила. Според тълкуването в т.3-та от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на върховния касационен съд, постановено по реда на ГПК/отм./ по същия правен въпрос. Поради това, че жалбоподателят не е представил влязло в сила решение на първоинстанционен съд по същият правен въпрос съдът преценява, че не се установява предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1196/01.07.2013 г. по в.гр.дело № 1772/2013 г. на Пловдивския окръжен съд по касационна жалба вх. № 22985/13.08.2013 г., подадена от ответника Д. за н. с. к. със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез юрисконсулт К. Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: