О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 591
София,12.10.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 579/2009
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. С. Д. от гр. С. против определение № 457 от 27.05.2009 г. по ч. гр. д. № 483/2009 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от същото лице частна жалба срещу определение от 04.02.2009 г. по гр. д. № 2817/2006 г. на Пловдивски окръжен съд. С това определение първоинстанционният съд е върнал исковата молба, с която В. С. Д. е предявил по реда на чл. 181 ГПК /отм./ срещу страните по същото дело иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД за установяване нищожността на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 26.06.2006г.
С оглед дадените му изрични указания по реда на чл. 285 във връзка с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, частният жалбоподател е обосновал допускането на касационното обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е решен в противоречие с указанията, дадени по същото дело с определение № 460 от 17.12.2007 г. по ч. гр. д. № 2167/2007 г. на ВКС, ІІІ г. о., както и че този въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Според него, това е въпросът как следва да бъде определена държавната такса при иск, предявен по реда на чл. 181 ГПК /отм./.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение, като е застъпено становището, че държавната такса е определена в противоречие с разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ГПК /отм./.
Ответниците по частната касационна жалба – К. П. Г. от гр. С., Сдружение с дейност в частна полза „А”, гр. Б. и Л. Т. Б. от гр. С. не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Същата обаче не следва да бъде разгледана по същество, тъй като не са налице поддържаните от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
На първо място, от данните по делото не може да се приеме, че в случая съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Безспорно, въпросът за начина на определяне на цената на иска и съответно на дължимата за исковото производство държавна такса е съществен процесуален въпрос. Неоснователно е обаче становището, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Приложимата към решаването на посочения въпрос правна норма – чл. 55, ал. 1, б. “г” ГПК /отм./ във връзка с § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр.59 от 20.07.2007 г./ установява недвусмислено като единствен критерий за определяне цената на иска по искове за съществуване на договори /в която категория е и искът за установяване нищожността на предварителен договор за продажба на недвижим имот. Посочената норма е пределно ясна и категорична и не се налага разкриване на съдържанието й по тълкувателен път. Освен това, прилагането на тази норма не поставя никакви проблеми, нито провокира противоречива съдебна практика. Ето защо, не може да се счете, че е налице визираното в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационно обжалване.
Не е осъществено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същото предпоставя противоречие на обжалвания акт с други влезли в сила актове, постановени от В. касационен съд. Несъобразяването с цитираното определение, постановено по същото дело, не попада в посочената хипотеза.
Така мотивиран, В. касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 457 от 27.05.2009 г. по ч. гр. д. № 483/2009 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: