5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№591
София.17.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 4354/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. К. – Я. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процеуалния й пълномощник адвокат Миронела Х., срещу решение № 837 от 29.04.2013 г. по гр.д. № 3980/2012 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четвърти състав, с което след частична отмяна на решение от 22.06.2012 г. по гр.д. № 8124/2011 г. на Софийски градски съд, I ГО, 13 състав, е отхвърлен предявения срещу ЗД [фирма], [населено място] иск по чл.208, ал.1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС” за разликата над 46 249 лв. до 76 864 лева, а в полза на застрахователното дружество са присъдени разноски в общ размер на 1 674.30 лв. – разноски.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за неговата отмяна и уважаване на иска в размер на 76 864 лв., с присъждане на пълния размер на направените разноски. Според жалбоподателката въззивният съд неправилно е определил действителната стойност на процесния автомобил, без да отчете уговорката в чл.7, ал.1 и ал.3 от Общите условия, че застрахователната стойност е равна на действителната стойност на МПС, а последната се определя по каталози „Шваке” и др., приети от застрахователя и от което следва, че застрахователното обезщетение при настъпване на събитието”кражба на МПС” следва да се определи по приетите от застрахователя каталози към деня на настъпване на застрахователното събитие. Изтъква се, че независимо от закупуването на процесния автомобил в България, той е произведен и първоначално закупен от Германия, което според жалбоподателката съставлява причина за определяне стойността на автомобила именно по каталот „Шваке”. Изразява се несъгласие с определения от съда размер на застрахователното обезщетение, доколкото той е основан на оспорена автотехническа експертиза /основно заключение/ и не отразява пазарната стойност на автомобила към момента на събитието.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните правни въпроси: 1.”Задължителни ли са клаузите на валидния застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС” и приетите от страните по него Общи условия на застрахователя – ответник, при определяне на застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователно събитие „кражба на МПС” и 2. След като при сключване на застрахователния договор застрахователната стойност на автомобила е била определена по действителната стойност на автомобила по каталог „Шваке” съгласно чл.7.1 и чл.7.3 от приетите от страните Общи условия на застрахователя – ответник, то към момента на настъпване на застрахователното събитие „кражба на МПС” действителната стойност на застрахования автомобил следва ли да бъде определена по същия начин, с оглед обвързаността на страните по застрахователната полица със съдържащите се в Общите условия на застрахователя – ответник правила, съгласно чл.186, ал.1 КЗ”. По първия правен въпрос жалбоподателката се позовава на постановено по реда на чл.290 ГПК решение по т.д. № 627/2008 г., II т.о на ВКС, а по втория правен въпрос- на влязло в сила решение на СГС по гр.д. № 17830/2011 г.
Ответникът по касационната жалба Застрахователно дружество [фирма], чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. Балтийски, оспорва искането за допускане на обжалването, а по същество счита въззивното решение за правилно. Подробни съображения са изложени в постъпил по реда на чл.287 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд след цялостно и подробно обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните, е извел извод за доказаност на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество за заплащане на застрахователно обезщетение на ищцата, определено съобразно действителната стойност на застрахованото имущество – стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество/чл.203, ал.2 КЗ/. За действителна стойност на лекия автомобил към датата на кражбата решаващият състав е приел сумата 46 249 лв., която е пазарна стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие и тази стойност съответства на размера на вредата към този момент. Преценено е, че оценката на автомобила по каталог „Евротакс Супер Шваке” /по обсъдената на стр.6 от мотивите допълнителна автотехническа експертиза/ е без значение, тъй като тя се основава на пазара в Германия. Направен е и допълнителен извод, че застрахователната сума от 110 000 лв. не отговаря на действителната стойност на застрахования автомобил и представлява надзастраховане, като е уважено възражението на застрахователя в този смисъл. По изложените съображения, решаващият състав на АС – София е счел, че за разликата над 46 249 лв. предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Предвид неподаването на касационна жалба от ответника-застраховател срещу осъдителната част на въззивното решение, в настоящото производство е спорен единствено въпросът за размера на застрахователното обезщетение, в каквато връзка са поставени ицитираните по-горе правни въпроси.
По първия правен въпрос не може да се приеме за доказана основната предпоставка за достъп до касационно обжалване доколкото възизвният съд не е отрекъл задължителната сила на Общите условия на застрахователя – ответник в процеса при определяне размера на застрахователното обезщетение. Формираният от съда извод за действителната стойност на лекия автомобил към датата на кражбата е основан на определената от автотехническата експертиза пазарна стойност на автомобила в България към посочения релевантен момент, която е възприета изцяло по съображения, че именно тази стойност съответства на размера на настъпилата за ищцата вреда. Изразеното от въззивният съд становище относно начина на определяне на застрахователното обезщетение по принцип съответства на клаузите от ОУ, относими към неговия размер, но това е въпрос, касаещ правилността на обжалвания съдебен акт, която не би могла да се преценява при селектирането на касационните жалби.
Вторият правен въпрос не попада в приложното поле на касационно обжалване, тъй като видно от мотивите към решението въззивният съд не е преценявал дали следва да се приложи каталог „Шваке” при определяне на застрахователното обезщетение и то с оглед договореният в ОУ начин за определяне на застрахователната сума. Решаващият въззивен състав не е извършвал съпоставка относно регламентираният в ОУ начин за определяне на застрахователната сума при възникване на застрахователното правоотношение, от една страна и базата, въз основа на която следва да се определят действителните вреди за застрахования при настъпване на застрахователното събитие „кражба на МПС”. Липсата на съображения и изводи в тази насока, обуславят несъотносимост на въпроса към основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, съобразно задължителните постановки в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Всъщност доводите на жалбоподателката по този въпрос се свеждат до твърдения за неправилно определяне на действителната стойност на процесния автомобил към момента на настъпване на застрахователното събитие, но основанията за касиране са различни от основанията за достъп до обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и не би могло съдът да ги преценява в настоящата фаза от касационното производство.
С оглед на изводите, че поставените правни въпроси не обосновават приложното поле на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се преценяват поддържаните по тези въпроси допълнителни предпоставки – т.1/по първия правен въпрос/ и т.2 /по втория въпрос/.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 448 лева, определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 837 от 29.04.2013 г. по гр.д. № 3980/2012 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четвърти състав.
ОСЪЖДА Д. Н. К. – Я. да заплати на Застрахователно дружество [фирма] сумата 1 448 хиляда четиристотин четиридест и осем/ лева – разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: