5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 591
Гр.София, 17.07.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3636 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] /предишно наименование „Финанс Колсунтинг”/ срещу решение № 1580/22.07.14г., постановено по т.д.№ 4166/13г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 06.08.13г. по т.д.№ 3537/11г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявените от касатора против НАП, [населено място] и [фирма], [населено място] пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.269 ДОПК за установяване на правото на собственост на касатора върху 54540 броя поименни акции от капитала на [фирма], придобити като налични на основание договор за продажба от 17.11.2004г. с [фирма] и джиро, и вписани като безналични в ТР с решение от 15.02.07г. по ф.д.№ 26/07г. на ВтАС.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът НАП, [населено място] не взема становище по жалбата.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е обсъдил изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност и е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд. Предявеният иск е за установяване на собствеността на ищеца върху 54540 броя поименни акции от капитала на [фирма], срещу които е насочено принудително изпълнение от публичния изпълнител и с исковата молба ищецът предявява специалният установителен иск по чл.269 ДОПК срещу длъжника и взискателя в изпълнителното производство. Прието е, че към твърдения момент на придобиване на акциите чрез джиро от 17.11.2004г. върху временно удостоверение и договор с [фирма], дружеството [фирма] е било публично дружество, поради което джирото е нищожно и не може да породи правни последици за прехвърляне на собствеността. Вписването е въз основа на решение от 02.06.2004г. на Комисията за финансов надзор, като [фирма] е вписано като публично дружество в регистъра по чл.30, ал.1, т.3 ЗКФН, а издадената емисия акции в размер на 69923 броя, представляваща целия съдебно регистриран капитал е вписана в регистъра за продажба чрез „публично предлагане”. Решението е постановено на основание П..7, ал.2 ДР на ЗПСПК вр. чл.110, ал.1, т.2 ЗППЦК. Съгласно П..10, ал.5 ПЗР на ЗППЦК емисиите акции, за които е взето решение да бъдат продадени изцяло или частично по реда на чл.32, ал.1, т.1 ЗППЦК, и които не са вписани по реда на ЗППЦК, следва да се впишат служебно по инициатива на Агенцията за приватизация. В изпълнение на това задължение Агенцията е сезирала КФН и са извършени вписванията – на [фирма] като публично дружество и на 15383 броя акции държавна собственост, приватизирани по ЗППДОбП. Решаващият извод на състава да отхвърли иска е изведен от разпоредбата на чл.110, ал.1, т.2 ЗППЦК, а именно, че [фирма] е публично дружество, и то придобива това качество, без да е необходимо вписване в ТР, а от момента на решението за регистриране на емисията акции с цел търговия на регулиран пазар. Предвид и на нормата на чл.111, ал.3 вр. ал.1 ЗППЦК всички акции на публичното дружество са безналични, поради което не се прехвърлят по правилата на ТЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касаторът поставя няколко процесуални и материалноправни въпроса:
Първият въпрос е: „Допустимо ли е по реда на чл.214, ал.1, пр.посл. ГПК преминаване от установителен иск за собственост по чл.269 ДОПК към осъдителен иск за собственост по чл.108 ЗС?”. Посочена е практика на ВКС относно изменението на иска по чл.214 ГПК.
В случая искането, заявено в с.з. на 12.10.12г., е за добавяне на петитум [фирма] да предаде на „Финанс консултинг” владението върху 54540 броя поименни безналични акции от капитала на [фирма] чрез вписване в [фирма] промяна в собствеността на същите акции и издаване на депозитарна разписка за притежаване на същите акции на името на [фирма]. С определение от 05.11.12г. първоинстанционният съд е оставил без уважение тази молба по съображения, изведени от специалния характер на установителния иск по чл.269 ДОПК.
Поставеният от касатора въпрос е обвързан с довод за недопустимост на първоинстанционно и въззивното решения.
Установителният иск по чл.269 ДОПК предоставя защита на трето лице, срещу чието имущество е насочено принудително изпълнение, и от твърдението на това трето лице за съществуващо в неговия патримониум имущество се извежда правният му интерес от установителния иск, предявен срещу взискателя и длъжника. С искането от 12.10.12г. ищецът не цели преминаване от установителен към осъдителен иск, а предявява нов иск – за предаване на владението върху безналични акции (в исковата молба се твърди придобиване на налични акции) и то чрез извършване на определени действия – вписване и издаване на депозитарна разписка. В този смисъл, поставеният въпрос не налага служебна проверка за допустимост на въззивното решение, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Въпросите: „Кои обстоятелства и доказателства са нови по смисъла на чл.147, т.1 ГПК – само тези възникнали след първото по делото заседание, или и тези възникнали преди това, но са неузнати, непосочени или непредставени своевременно по делото?” – по т.3 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и „След като съдът е указал на ищеца да установи легитимацията си, дали може на основание чл.147, т.1 ГПК да откаже приемане на писмени доказателства, свързани с изпълнение на дадените указания?” – по т.4, не налагат допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.147, т.1 ГПК сочи кои обстоятелства и кои доказателства са нови по смисъла на процесуалната разпоредба, като липсват специфики на случая, които да налагат изясняване на съдържанието й, с оглед на точното й прилагане и на значението й за развитието на правото.
Въпросът по т.2 от изложението: „Дали цесионерът по договор за прехвърляне на обезпечено с търговски залог банково вземане, при неизпълнение на длъжника, може да се удовлетвори от предмета на залога, по реда на чл.311 ТЗ – без съдебна намеса, съгласно уговореното в договора за залог, сключен между цедента и длъжника?”, не отговаря на предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. От една страна, в цитираната от касатора практика на ВКС не е разглеждан поставеният въпрос, за да се прецени налице ли е противоречие при разрешаването му, а от друга страна, този въпрос не от значение за спора. Изложените от въззивния съд съображения относно вида на джирото и за реда за прехвърляне на заложените акции представляват само отговор на въведени в процеса твърдения и възражения на страните, но не са обуславящи за решаващите му изводи за неоснователност на предявения установителен иск.
Петият въпрос: „След като дружеството става публично по смисъла на чл.110, ал.1, т.2 ЗППЦК от решението за регистрация на емисия акции с цел търговия на регулиран пазар, дали това обстоятелство подлежи на вписване в ТР в 7-дневен срок от настъпването му, съгласно чл.110, ал.6 ЗППЦК и от кой момент обстоятелството на придобиване на статута „публично дружество” е противопоставимо на третите добросъвестни лица?”; „От кой момент акциите на дружеството, придобило статут на публично по чл.110, ал.1, т.2 ЗППЦК, стават безналични, необходима ли е промяна на устава на дружеството в този смисъл и от кой момент това обстоятелство е противопоставимо на трети добросъвестни лица?”, е от значение за спора, тъй като е обуславящ за формирания краен извод на съдилищата по същество относно реда на прехвърляне на акциите и съответно за притежаване на правото по тях от ищеца по иска. Независимо от това, не е налице някоя от допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В разпоредбите на чл.110, ал.4 ЗППЦК и чл.111, ал.3 ЗППЦК е даден отговор на поставените въпроси: дружеството става публично от решението за регистриране на емисията акции с цел търговия на регулираните пазари на ценни книжа /ред. към 2004г./, а акциите на публичното дружество са безналични и чл.185, ал.2, изр.2 ТЗ не се прилага. В този смисъл законовите норми са ясни и не се нуждаят от тълкуване, за да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Шестият въпрос: „Какъв е обхватът на разпоредбата на П..10, ал.5 ДР на ЗППЦК (в частта й за трансформиране на акциите в безналични без промяна в устава) – дали е относима за всички акции на съответното дружество, или е относима само за тези от акциите, представляващи държавно участие, за които е взето решение за продажба по реда на чл.32, ал.1, т.4 ЗПСПК?” и „Допустимо ли е на основание чл.178, ал.2 ТЗ и в хипотеза по П..10, ал.5 ДР на ЗППЦК (когато акциите, представляващи държавно участие, се трансформират в безналичини без промяна на устава) дружеството да е издало едновременно два вида акции – налични и безналични?”, също не попада в приложното поле на касационното обжалване. Разпоредбата на П..10, ал.5 ДР на ЗППЦК сочи, че не е необходимо вписване на промените в устава на дружеството, когато емисиите от акции, за които е взето решение да бъдат продадени изцяло или частично по реда на чл. 32, ал. 1, т. 4 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, са безналични и за тях чл. 185, ал. 2, изречение второ от Търговския закон не се прилага. Тази разпоредба е относима към вписването на вида на акциите в устава, а отговорът на въпроса за вида на останалите (извън приватизираните) се съдържа в нормата на чл.111, ал.3 ЗППЦК, чието съдържание бе посочено при обсъждане на петия въпрос на касатора. Разпоредбата на чл.178, ал.2 ТЗ само регламентира издаването на безналични акции и препраща към уредбата им със специален закон.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1580/22.07.14г., постановено по т.д.№ 4166/13г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.