О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 591
гр. София, 19.12.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1567 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Й. М., в качеството си на земеделски производител, [населено място] кладенци, общ.В. срещу решение № 33/06.02.2018г., постановено по гр.д.№ 679/2017г. от Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 599/21.09.2017г. по гр.д.№ 1174/2017г. на Врачанския районен съд за осъждане на касатора да заплати на „Пиргос агро” ООД, [населено място] сума в общ размер от 65488,08 лв., представляваща цена на доставени препарати за растителна защита и семена по няколко фактури, подробно описани в решението, както и на основание споразумение за разсрочване на задълженията, ведно със законната лихва от 31.07.2017г.
Касаторът поддържа, че решението е нищожно и неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за търговска продажба, по който съгласно чл.327, ал.1 ТЗ плащането на цената е поставено в зависимост от предаването на вещта. Изложени са съображения, че принципно фактурите за стоките могат да се приемат за доказателство, установяващо договор за продажба, когато съдържат всички необходими елементи от съдържанието на сделката, но в случая повечето от представените с исковата молба фактури не носят подписа на купувача. Въззивният съд е счел за доказано поемането на задължения по тези фактури на основание сключеното между страните споразумение от 31.01.2017г. и нотариален акт № 195/02.05.2017г. В посочените документи, подписани от купувача – настоящ касатор, се съдържа изрично признание на задълженията, като са описани всички процесни фактури и всички вземания по вид и размер. Фактурите са били осчетоводени от продавача, а със споразумението е предвидено плащането да се извърши в срок от 31.07.2017г., от която дата е присъдена законната лихва. Окръжният съд е обсъдил направените във въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение, включително поддържания отвод за неподведомственост на спора поради наличие на арбитражна клауза.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпроса: „Може ли да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки, фактура, която не носи подпис на купувача?”. Посочена е практика на ВКС, като е въведено твърдение, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС е приел, че неподписаните от купувача фактури са годно доказателство за установяване на договор за продажба.
Поставеният въпрос е некоректен, тъй като въззивният съд изрично е посочил в мотивите на обжалваното решение, че повечето от фактурите не са подписани от купувача, но последният е признал съществуването на задълженията в подписаното споразумение от 31.01.2017г. и в нотариалния акт от 02.05.2017г., в които са изрично описани фактурите, вида и стойността и стоките. В този смисъл поставеният въпрос не е обусловил изводите на въззивния съд и даденото разрешение е в съответствие с практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не се допуска.
Касаторът е въвел основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.1 и пр.3 ГПК. И двете основания са заявени във връзка с неприетия от първоинстанционния съд отвод от разглеждане на делото поради уговорен със споразумението от 31.01.2017г. арбитраж за решаване на споровете между страните.
Не е налице нищожност на въззивното решение на посоченото основание. Съгласно чл.8, ал.1 ЗМТА и чл.119, ал.3 ГПК страната може да се позове на сключено арбитражно споразумение най-късно в срока за отговор на исковата молба, като съдът не следи служебно за наличието на арбитражна клауза. Произнасянето на съда по направения отвод подлежи на обжалване съгласно чл.121 ГПК. С оглед на законодателната уредба решение, което е постановено, след като държавният съд не е приел направения отвод поради наличието на арбитражна клауза, не е нищожно. Основанията за нищожност на съдебни решения са установени от съдебната практика, след които не попада поддържаното от касатора.
При така заявените от касатора аргументи не е налице и основанието по чл.280, ал.1, пр.3 ГПК.
Според чл.280, ал.2, пр.3 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от поставените в изложението въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на същинска касационна проверка по същество на обжалваното решение. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принцип на съдопроизводството.
В случая в срока за отговор на исковата молба ответникът по иска – настоящ касатор не се е позовал на наличието на арбитражна клауза за отнасяне на спора за решаване пред уговорен между страните арбитраж. Доводите, че споразумението от 31.01.2017г., което съдържа уговорката за арбитраж не е представено с исковата молба от ищеца, както и съображенията за това кога същото е било нотариално заверено (след предявяване на иска) и съответно дали нотариалната заверка е направена преди изтичане на срока за отговор на исковата молба, са без значение. Касаторът е страна по споразумението и следва да се позове на арбитражното споразумение в срока за отговор на исковата молба, което право в случая не е упражнено.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 33/06.02.2018г., постановено по гр.д.№ 679/2017г. от Врачанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: