О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 591
Гр. София, 24.09.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 16.09.2019 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
Ч. т. д. № 1707/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ТП ДГС ПРЕСЛАВ на СИДП ДП – [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 376 от 12.06.2019 г., постановено по в.ч.т.д.№ 179/2019 г. на ОС – Шумен, с което е потвърдено разпореждане № 1186 от 16.04.2019 г. по гр.д.№ 1076/2019 г. на РС – Шумен за прекратяване на производството по делото и връщане на подадената искова молба, на основание чл.130 ГПК, вр. чл.299 ГПК.
В частната касационна жалба се навеждат оплаквания, че въззивното определение е неправилно – постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. По подробно изложени съображения, защо влязлото в сила решение по в.т.д.№ 55/2018 г. на ОС – Шумен между същите страни не формира сила на пресъдено нещо по отношение на сега предявения правен спор, се моли за неговата отмяна с указания до съответния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, предявен срещу ЖЪЛТА ЛОКВА ХЪНТИНГ ООД, за да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът не е страна по договор № 1326/27.07.2009 г.
В изложението по см. на чл.284 ал.1 т.1 ГПК жалбоподателят обосновава искането си за допускане на касационно обжалване с нормата на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, поради очевидната неправилност на обжалвания от него съдебен акт, както и поставя следния правен въпрос, разрешен от въззивния съд в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /относно силата на пресъдено нещо/ – Постановеното съдебно решение влиза ли в сила и по отношение на предявеното от ответника в условията на евентуалност възражение за прихващане, по което съдът не се е произнесъл, тъй като е уважил първото направено от ответника главно възражение за прихващане с друго вземане, различно от евентуално предявеното.
За да се произнесе по жалбата, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – насочена е против подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК.
За да потвърди извода на първата инстанция за недопустимост на исковото производство, съставът на въззивния съд е приел следното:
Договорът, предмет на спора, е бил сключен на основание чл.9 ал.12 ал.33 и ал.35 от ЗЛОД между Държавното ловно стопанство ПРЕСЛАВ и ЖЪЛТА ЛОКВА ХЪНТИНГ ООД, като се твърди от ищеца, че правоприемник на ДЛС ПРЕСЛАВ по силата на новия Закон за горите /ДВ бр.19 от 08.03.2011 г./ е СИДП ДП Шумен /а не съответното ТП/. Правният интерес от предявяване на иска се обосновава с предявената от ответника насрещна искова молба в производството по гр.д.№ 3183/2018 г. на РС – Шумен с правно основание чл.422 ГПК, което дело е спряно по чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключване на настоящото. Въззивният съд е констатирал, че с влязло в сила решение № 62/17.05.2018 г. по в.т.д.№ 55/2018 г. на ОС – Шумен между същите страни е прието за основателно възражението за прихващане, направено от ЖЪЛТА ЛОКВА ХЪНТИНГ ООД, именно по съображения, че страна по договор № 1326 от 27.07.2009 г. е ищецът – Държавно горско стопанство ПРЕСЛАВ – ТП на Североизточно държавно предприятие ДП. Приел е, че с признаване на насрещното вземане по договора /в размер на 19 707.74 лв., представляващо полагаща се в полза на ЖЪЛТА ЛОКВА ХЪНТИНГ ООД част от приходите, получени от съвместната дейност през 2015 г., съгласно чл.6 от договор № 1326/27.07.2009 г./ е формирана и сила на пресъдено нещо относно страните по този договор, доколкото със СПН се ползват и разрешените от съда искания и възражения за прихващане. Посочил е, че с горното решение съдът е разгледал възражението по същество, намерил е, че страните са валидно обвързани от сключения договор /като са съобразени основания, идентични с наведените по настоящото дело/ и е извършил исканото прихващане, поради което следва да се приеме, че спорът относно страните по договор № 1326 от 27.07.2009 г. е вече разрешен и не може да се пререшава, с оглед забраната на чл.299 ал.1 ГПК вр. чл.298 ал.4 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Шуменския окръжен съд. Формулираният от страната въпрос не е обусловил решаващата правна воля на съда и не се намира в причинна връзка с изхода от спора във въззивната инстанция, доколкото съобразно данните по делото съдът е приел, че предявеното, разгледано и уважено възражение за прихващане произтича именно от договора от 27.07.2009 г., обвързващ страните, като липсват съображения, дали то е било главно или евентуално. Поради това не може да се счете, че правният въпрос удовлетворява общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК, вкл. съобразно задължителните указания на т.1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Не са налице и основанията на чл.280 ал.2 т.3 ГПК за достъп до касация. Становището на съдебния състав е, че очевидната неправилност следва да произтича самостоятелно, пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без да се извършва преценката по см. на чл.281 т.3 ГПК, включително за законосъобразност, която се дължи след като касационното обжалване бъде допуснато. В случая не се установява от страна на въззивния съд да е приложена несъществуваща /отменена или изменена/ правна норма или нормата да е приложена в обратния й смисъл, което действие би съответствало на критерия за очевидност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 376/12.06.2019 г., постановено по в.ч.т.д.№ 179/2019 г. на ОС – Шумен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: