Определение по т.д. №575/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№591
гр. София, 27.09.2010г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 15 септември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ: К. Ефремова
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №575/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на пълномощника на ЗАД ”Булстрад-ВИГ”-гр.София, пл. „П. срещу въззивно решение № 216 от 15.03.2010 г.на Софийски апелативен съд постановено по гр.д. №1289/2009г., с което е оставено в сила решението на СГС,ТО, VІ-10, постановено по т.д. № 1391/06 по описа на съда в обжалваната част , с която е уважен искът на Държавна агенция за информационни технологии и съобщения/ДА И./ -гр. София срещу касатора с правно основание чл. 399 ал.1 /отм./ от ТЗ за сумата от 1 540 766,40 лева–застрахователно обезщетение по договор за застраховка по застрахователна полица №2200050300R11679 от 22.08.2005 г., сключена между З.” като застраховател и „М. в полза на /ДА И./, отхвърлен е обратният иск на ответника ЗАД „Б.” срещу „М. в качеството у на трето лице-помагач на ответника с правно основание чл.402 ал.1/отм./ от ТЗ за сумата от 1 540 766,40 лева и е осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 78 000 лева-разноски пред въззивната инстанция и 31 265 лева-юрисконсултско възнаграждение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с практиката на съдилищата като сочи съдебни решения на съдилищата по отделни казуси – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба ИА „Е. съобщителни мрежи и информационни системи” като правоприемник на Държавна агенция за информационни технологии и съобщения/ДАИТС/ -гр. София изразява становище в насока недопускане на касационно обжалване и неоснователност на жалбата по същество.
Ответникът по касационната жалба „М. чрез своя процесуален представител изразява становище в насока недопускане на касационно обжалване и неоснователност на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за заплащане на застрахователно обезщетение с правно основание чл. 399 ал.1 /отм./ от ТЗ по договор за застраховка по застрахователна полица №2200050300R11679 от 22.08.2005 г., сключена между З.” като застраховател и „М. в полза на ищеца ДА И.. За да приеме,че така предявеният иск е основателен и доказан , решаващият съд е преценил, че на базата на приетите в хода на процеса писмени доказателства: съответните договори за доставка и за влог, приемо-предавателни протоколи , данъчни фактури и платежни документи и други, свидетелски показания и изслушване на вещо лице и приемане на заключения на техническа експертиза се доказва наличието на договор за доставка на 1100 бр. мултимедийни проектори от страна на „М.” на ищеца ДА И. , по силата на който реално са доставени договорените количества стоки, които от своя страна са станали предмет на втори договор между същите страни, по силата на който „М. е приел от влогодателя ДА И. същите стоки на отговорно пазене в специално наето от него помещение за това. Влогоприемателят „М. е сключил и процесния договор за застраховка по застрахователна полица №2200050300R11679 от 22.08.2005 г.,издадена от ответника „Б. –В.” АД , с който е застраховал вещите-предмет на договора за влог в полза на влогодателя –ищец. Въззивният съд е изложил в мотивите на обжалвания акт и своите съображения за наличието на застрахователен интерес,както за сключилия договора за имуществена застраховка влогоприемател, така и за третото ползващо се лице-ищеца влогодател. От съвкупната преценка на съответните писмени и гласни доказателства, съдът е направил изводите, че се доказва твърдяната от ищеца в исковата молба кражба на вещите-предмет на застрахователно правоотношение, която представлява застрахователното събитие , рискът от настъпването на което се покрива от така сключения застрахователен договор, поради което е оставил в сила първоинстанционното решение за присъждане на дължимото застрахователно обезщетение.
Със същото решение, съставът на С. е оставил в сила и решението на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от страна на ответника З. В.” обратен иск с правно основание чл.402 ал.1/отм./ от ТЗ , като е приел, че липсва основание за ангажиране отговорността на третото лице-помагач „М. спрямо застрахователя, доколкото вредата от кражбата по никакъв начин не е причинена от страна на ответника по обратния иск-влогоприемател на застрахованото имущество.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, съгласно чл.284 ал.3, т.1 от ГПК, жалбоподателят поставя като правни въпроси, обуславящи произнасянето на решаващия съд по изхода на спора въпросите за допустимостта и основателността на иска за присъждане на застрахователно обезщетение в полза на застрахованото лице, при положение, че последният не е собственик на същите и те не са в наличност към датата на сключване на застрахователния договор, за обхвата на доказателствената сила на частните документи, спрямо трети лица, с оглед доказването на придобиването и наличността на застрахованото имущество и за необходимостта от тълкуване на правната разпоредба на чл.90 ал.1, т.1 във вр. с чл.39 ал.1, т.2 от ЗОП.
Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 от ГПК , за да се допусне до касация едно въззивно решение , то правните въпроси от значение за спора, един или няколко, следва да отговарят на един от последващите критерии развити в т.т. 1-3 на цитирания законов текст. Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС т.1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Следователно, освен изискването, формулираните от касатора правни въпроси принципно да са съотносими към предмета на спора, то е необходимо също така решаващият съд да е обусловил правните си изводи при конкретното произнасяне по конкретния спор върху така повдигнатите въпроси. В случая, с оглед изложените в мотивите на обжалвания акт фактически констатации и правни съображения , става ясно, че така формулираните от касатора правни въпроси не обуславят изводите на съда по конкретното дело и в този смисъл са са несъотносими към предмета на спора . Така относно първия въпрос, въззивният съд е изложил в мотивите на обжалвания акт своите съображения за наличието на застрахователен интерес, който произтича за страните по договора, от съдържанието на самия договор за влог с предмет застрахованото имущество и не зависи от това има ли влогодателят вещни права върху него, поради което и позоваването на нищожност на самото придобивно основание –договорът за доставка на стоките на ищеца като сключен в противоречие с разпоредбите на чл.90 ал.1, т.1 във вр. с чл.39 ал.1, т.2 от ЗОП е ирелевантно за конкретния спор. Този извод е в унисон и с посочената от самия касатор казуална практика на ВКС:Р. №627 от 21.10.2004 г. на ВКС по т.д. №3/2004 г. на І т.д. .
На второ място решаващият съд е преценил, че на базата съвкупната преценка на приетите в хода на процеса писмени доказателства, свидетелски показания и приетите заключения на техническа експертиза, а не само на частните документи, се доказва наличието на договор за доставка, по силата на който реално са доставени договорените количества стоки, които от своя страна са станали предмет на втори договор за влог между същите страни, по силата на който „М. е приел от влогодателя ДА И. същите стоки на отговорно пазене, в специално наето от него помещение за това и в последствие е сключил и процесния договор за застраховка.
Следователно формулираните от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 въпроси, изложени по-горе не са от значение за изхода на спора по конкретното дело, доколкото съдът не е обусловил правните си изводи при решаване на спора върху така повдигнатите въпроси, които остават извън предмета на конкретния спор по изложените вече съображения.
С оглед изложеното , следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, доколкото липсва като първа предпоставка наличие на формулиран от касатора правен въпрос от значение за спора по конкретното дело, който да се подложи на преценка, с оглед селективните основания по т.т.1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК.
Мотивиран от горното , съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 216 от 15.03.2010 г.на Софийски апелативен съд постановено по гр.д. №1289/2009г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.