О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
гр. София, 22.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1160 по описа за 2019 година.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на „Юлстрейд“ ООД, гр. София против решение № 386 от 13.12.2018 г. по гр. дело № 535/2018 г. на Врачански окръжен съд.
Ответникът по касация – В. И. П. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Врачански окръжен съд е потвърдил решение № 220 от 11.06.2018 г. по гр. дело № 116/2018 г. на Районен съд – Козлодуй, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът е собственик на 1/6 идеална част от имот ., представляващ нива находяща се в землището на [населено място], местност „С.“, цялата с площ 41.493 дка. Приложени са правните последици по чл. 537, ал. 2 ГПК, като е отменен нотариалния акт, с който ответното дружество е признато за собственик на 2/24 идеални части от същия имот и е отхвърлен като неоснователен предявеният от дружеството – ответник инцидентен установителен иск за прогласяване нищожност на договор за покупко – продажба, с който ищецът се легитимира като собственик на спорния имот. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът е доказал правото си на собственост, независимо от смъртта на упълномощителката и негов собственик към момента на осъществяване на сделката, с оглед на това, че нейните наследници са потвърдили упълномощаването. Съдът се е позовал на ТР № 5/2014 г. на ОСГКТК на ВКС, като е развил подробно разясненията, дадени с тази задължителна съдебна практика, свързани с приложението на чл. 42 ЗЗД и е приел по отношение на дружеството, че то не е могло да придобие право на собственост, поради това, че прехвърленият имот към момента на сделката, предвид придобиването му от ищеца не се е намирал в патримониума на прехвърлителите до размер на 2/24 идеални части.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси, по който твърди наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: „1. Валидно упражнено ли е правото на потвърждаване от страна на наследниците, ако към датата на извършване на подлежащата на потвърждаване разпоредителна сделка с недвижим имот от името на техния наследодател последният не е бил жив?“; „2. Валидно упражнено ли е правото на потвърждаване от страна на наследниците, ако към датата на извършване на подлежащата на потвърждаване разпоредителна сделка, самите потвърждаващи /т.е. наследниците/, а не техния наследодател, са собственици на недвижимия имот, предмет на сделка за потвърждаване?“; „3. Следва ли да се счита, че упражнявайки правото си на потвърждаване /претендирано да е преминало към тях по реда на наследяването като възникнало в лицето на техния починал в последствие наследодател/ наследниците валидно потвърждават извършено вече реално от тяхно име разпореждане с недвижимия имот, предмет на възмездната разпоредителна сделка, независимо, че изрично заявяват потвърждаване на действия /тези на пълномощника по възмездната разпоредителна сделка/ от наследодателя, ако самите потвърждаващи, а не техния наследодател са собственици на имота към датата на извършване на подлежащата на потвърждаване сделка?“.
Поставеният първи въпрос, имплицитно съдържащ в себе си разглеждането и на другите два е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, т.е. налице е общо основание за допускане на касационно обжалване. Страната аргументира и допълнителен критерий, поддържайки основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед това, че е обоснована неотносимост на т. 2 на ТР № 5/2014 г. на ОСГКТК на ВКС, от което решаващият състав е извел мотивите, обусловили обжалвания правен резултат. Доколкото въпросът не е разглеждан с това ТР на ОСГКТК на ВКС, нито с друга формирана практика на ВКС, поради неговата значимост, предвид приложението на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед на изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 386 от 13.12.2018 година по гр. дело № 535/2018 г. на Врачански окръжен съд.
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса в размер на сумата 50 лева по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението, в който срок да представи и вносен документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение за насрочване в открито заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: