3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
гр.София, 26.05.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1394 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. П. срещу решение от 30.10.2014 г., постановено по гр.д. № 3721 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Административно отделение, ІІІ „Г” състав, с което е потвърдено решение от 7.01.2014 г. по гр. д. № 21675 по описа за 2013 г. на Софийския районен съд, І Г.О., 26 състав, за отхвърляне на предявения от касатора срещу нотариуса Р. В. Д. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на 22 155 лв. обезщетение за имуществени вреди, причинени от извършено нотариално удостоверяване с нотариален акт № 125, том ІІ, рег. № 13088, нотариално дело № 301/2013 г.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие на обжалваното решение с практиката на съдилищата и на ВКС, без да формулира конкретен въпрос.
Ответникът по жалбата Р. Д. счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 1 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът А. П. е изложил в исковата молба, че ответникът в качеството си на нотариус е изповядал покупко-продажба на негов недвижим имот от лице, което не е имало представителна власт. Причините нотариусът да не установи липсата на представителна власт е, че не е извършил проверка в единния електронен регистър на Нотариалната камара, в който е било отбелязано оттеглянето на пълномощното и не е изискал нотариално заверена декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК от ищеца. Ето защо касаторът е поискал от съда да осъди ответника да му заплати 22 155 лв. обезщетение за причинените му от сделката имуществени вреди, състоящи се в стойността на имота. Съдилищата са приели, че нотариусът действително е извършил описаните в исковата молба нарушения при нотариалното удостоверяване на сделката. Искът обаче е бил отхвърлен от първоинстанционния съд, тъй като виновното поведение на нотариуса не е причинило претендираните от касатора вреди. Покупко-продажбата е била нищожна поради липса на представителна власт, следователно не е произвела действие, касаторът е запазил собствеността върху имота и не е претърпял имуществена загуба, състояща се в стойността на имота. Въззивният съд е възприел тези мотиви и е потвърдил първоинстанционното решение. В касационната си жалба като основания за допускане на касационно обжалване ищецът се е позовал на противоречие между въззивното решение и цитираната от него практика на съдилищата и на ВКС, но не е формулирал въпроса, по който е налице такова противоречие. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това/ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
Дори да се счете, че повдигнатият от касатора въпрос е дали посредством нотариалното изповядване на нищожната сделка са му причинени имуществени вреди, няма противоречие между въззивното решение и посочените от касатора съдебни решения, тъй като те касаят присъдени обезщетения за вреди, причинени от нотариуси при различна фактическа обстановка от настоящия случай. Решение № 96 от 11.05.2012 г. по гр. д. № 169 от 2012 г. на Варненския апелативен съд се отнася до хипотеза, при която нотариусът е изповядал договор за учредяване на договорна ипотека, който е нищожен поради липса на съществени реквизити в нотариалния акт и нарушението на нотариуса е осуетило публичната продан на недвижимия имот, предмет на ипотеката. Вредите в този случай се състоят в цената, която би се получила при публична продан за удовлетворяване вземането на кредитора. С решение № 696 от 16.10.2008 г. по т. д. № 400/2008 г. на ІІ ТО на ВКС е разрешен спор, при който ищците са закупили имот в резултат от сделка, прогласена за нищожна поради липса на съгласие на продавача-собственик, били са отстранени от този имот със съдебно решение и вредите се изразяват в цената, която са платили, без да придобият собствеността. Според решение № 497 от 3.11.2009 г. по гр. д. № 2173/2008 г. на ІІ ГО на ВКС ищцата е купила имот от несобственик и нейната загуба се състои в платената цена срещу която не е придобила собствеността върху имота. Решение № 211 от 18.07.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г. на ІІІ ГО на ВКС е напълно неотносимо, тъй като е постановено по молба за отмяна на решение по отхвърлен иск по чл.73, ал.1 от ЗННД.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 1 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.10.2014 г., постановено по гр.д. № 3721 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Административно отделение, ІІІ „Г” състав.
ОСЪЖДА А. В. П., [ЕГН], да заплати на Р. В. Д., ЕГН : [ЕГН], сумата 1 500/хиляда и петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: