О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
София, 29.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1102/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№11188/19.11.2013 г., подадена от адв. Д. Г. – процесуален представител на ответника по исковата молба Ю. Т. Х. от [населено място] против въззивно решение №400/24.10.2013 г. по гр.д.№539/2013 г. по описа на Хасковския окръжен съд, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено решение №095/14.5.2013 г. по гр.д.№3516/2012 г. по описа на Хасковския районен съд, с което е признато за установено по отношение на Ю. Т. Х. от [населено място], че дължи на К. С. А., сумата 6000 лева, платена като част от продажната цена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 31.10.2011 г., подробно описан в решението, както и деловодни разноски, с правно основание чл.422, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Въззивната инстанция е приела, че е осъществен фактическия състав на чл.87, ал.2, пр.2 ЗЗД и сключеният между страните предварителен договор е развален от ищцата. Прието е също така, че предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот не е договор с продължително или периодично изпълнение, поради което съгласно чл.88, ал.1 ЗЗД развалянето му има обратно действие, а когато договорът е развален, престиралият по него има право да иска обратно престираното, тъй като даденото в изпълнение става дадено на отпаднало основание и получилият го дължи връщането му, като в противен случай би се обогатил неоснователно. Освен това са изложени изводи относно правото на изправната страна да развали един двустранен договор, като такава се явява ищцата, която многократно е правила опити да установи връзка с ответника за сключване на окончателен договор, но последният не е оказал необходимото съдействие и от своя страна не е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността на процесния имот.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със закона и съдебната практика, относно отказът на ответника по исковата молба да сключи окончателен договор единствено от показанията на С. А. Ю., който е баща на ищцата и се явява заинтересуван. Твърди се, че съдът не е направил преценка на показанията на посочения свидетел съгласно чл.172 ГПК с оглед всички други данни по делото. Твърди се, че неизпълнението на договора е по изключителна вина на ищцата и не е осъществен съставът на чл.87, ал.2, предл.2 ЗЗД. Като съществен процесуалноправен въпрос се сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие на закона и съдебната практика, а именно че не е интерпретирал задълбочено събраните писмени и гласни доказателства и разпоредбата на чл.87, ал.2, предл.2 ЗЗД.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация К. С. А., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа изцяло касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №400/24.10.2013 г. по гр.д.№539/2013 г. по описа на Хасковския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№11188/19.11.2013 г., подадена от адв. Д. Г. – процесуален представител на ответника по исковата молба Ю. Т. Х. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: