О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
София, 20. 10. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 5 октомври 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 435/09 по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от В. Р. Ф. чрез неговия процесуален представител адв. Б. К. против определение № 96 от 14.04.2009 г. по ч.гр.д. № 152/09 г. на Смолянския окръжен съд. В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на определението и се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като обсъди данните по делото , намира:
Частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Обжалваното въззивно определение е постановено в производство по чл. 389 и сл. ГПК. С него e потвърдено определение № 646 от 26.09.2008 г. по гр.д. № 172/08 г. на Смолянския районен съд, с което е допуснато обезпечение на предявения от В. ”Р” с. Б., представлявана от Б. Х. Г. против В. Р. Ф., В. С. Т. и С. А. К. отрицателен установителен иск за собственост по чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ чрез налагане на обезпечителна мярка “възбрана” върху част от ПИ пл. № 6* участвуващ с 640 кв.м. в УПИ * фурна, в кв. 105 по ПУП на с. Б., общ. Смолян, до приключване на делото, при условие, че ищецът внесе парична гаранция в размер на 500 лв.
Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост пред касационната инстанция. Касационното обжалване на определенията е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, съгласно която на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определения на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби против определения, преграждащи по- нататъшното развитие на делото / т.1/ и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие/ т.2/.
Определенията, с които съдът се произнася по искане за обезпечение на бъдещ иск, не попадат в тези категории, тъй като нито преграждат развитието на исковия процес, нито дават разрешение по същество на друго производство или преграждат развитието му. Освен това преценката на съда относно наличието на предпоставките за допускане на обезпечение по чл. 391 ГПК е винаги конкретна в зависимост от доказателствата във всеки отделен случай, т.е. това е фактически, а не правен въпрос, който да се свързва с точното прилагане на правна норма, поради което не могат да се въведат отнапред универсални критерии, валидни за всички случаи кога следва да се допусне обезпечение на иска и дали наложената обезпечителна мярка се явява подходяща. Съгласно чл. 274, ал.3 ГПК касационното обжалване на определенията е предпоставено от наличието на предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК, които, предвид изложеното, са дефинитивно изключени по отношение на определенията по обезпечение на иска. Тези определения подлежат на обжалване от ВКС само в случаите по чл. 274, ал.2 ГПК- когато са постановени за пръв път от въззивен съд.
По изложените съображения частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба, подадена от В. Р. Ф. чрез неговия процесуален представител адв. Б. К. против определение № 96 от 14.04.2009 г. по ч.гр.д. № 152/09 г. на Смолянския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: