О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№592
София, 02.11.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 441 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Б. Д. С. срещу О. № 274 от 22.06.2009 год. на Русенския окръжен съд по ч.гр.д. № 443/09 год. с която е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане от 10.03.2009 год. по вх.пр. № 12915/2009 год. на Русенския районен съд. С него първоинстанционният съд се е разпоредил връщането на исковата молба на С. с която са предявени три обективно съединени иска, поради невнасяне на държавна такса.
Частната касационна жалба депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК.
Представено е изложение по смисъла на чл.284 ал.3 т.1 ГПК вр.чл.274 ал.3 ГПК. В него се поддържат всички основания по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК – неправилно произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос – формиране на таксата при отрицателни установителни искове за недължимост на парични вземания.
Първоинстанционният съд е приел, че по всеки един от обективно съединените искове е била внесена държавна такса в непълен размер.казал е и е дал възможност на ищеца С. да я довнесе, което той не е сторил. Разпореждането за връщане, което Русенския районен съд е постановил е било предмет на въззивно обжалване, като Русенският окръжен съд е счел частната жалба на Б. Д. С. за неоснователна.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са свързани с твърдяно неправилно прилагане на процесуалния закон, посочено по-горе. Позоваването по т.1 е на решения на ВС на РБ от 1965 и 1969 год. Основанието по т.2 е свързано с разпореждане по чл.129 ал.2 ГПК за оставяне без движение на искова молба по дело на Д. окръжен съд. Бланкетно се сочи, че произнасянето на ВКС би имало значение за точното прилагане на закона.
Настоящият съдебен състав не счита, че неизпълнението на указанията за внасяне на държавна такса, определена върху цената на всеки един от обективно съединените искове съставлява съществен за точното прилагане на закона процесуален въпрос. Практиката по прилагането на Т. № 1 на МП за държавните такси и И. към нея, издадени във връзка с чл.55 (сега чл.69) ГПК е непротиворечива. Приложените решения на ВС на РБ касаещи определянето на държавна такса по исковете по чл.52 ЗЛС и по исковете за съществуване на договор, нямат връзка с конкретния казус. Основанието по т.2 е приложимо по отношение на влезли в сила необжалваеми актове на съдилищата, формиращи съдебна практика, каквото разпореждането за без движение по друго дело не е. Тезата по частната жалба, че установителните искове би следвало да бъдат разграничавани на положителни и отрицателни такива при определяне на държавната такса не съставлява принос към правото и точното прилагане на закона. Предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК в случая не са налице, поради което искането за допускане на касационно обжалване ще следва да бъде оставено без уважение.
Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване О. № 274 от 22.06.2009 год. по ч.гр.д. № 443/2009 год..на Русенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.