3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
С. 12.05.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 3 май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1803/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. Г. М., срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, № 272 от 16.07.2010г. по в.гр.д. № 232/2010г., с което е оставено в сила решението на Дупнишкия районен съд, от 28.12.2009г. по гр.д. № 3/2008г., с което са отхвърлени предявените от [фирма] против Н. Г. П. от [населено място] искове по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 4050 лв., от които 3422,04 лв. главница и 627,96 лв. лихва.
От представените с молба от 13.04.2011г. акт за смърт и удостоверение за наследници се установява, че ответницата Н. Г. П. е починала на 16.01.2011г. и е оставила за наследници съпруг М. А. П. и деца В. М. М. и А. М. П., които следва да бъдат конституирани като ответници по делото. От пълномощника на ответниците адв. Г. Г. е постъпил писмен отговор, в който е изразено становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявеният от [фирма] против Н. Г. П. иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, въззивният съд е приел, че констативният протокол от 03.07.2006г., съставен от комисия на работодателя в отсъствие на материалноотговорното лице, няма обвързваща доказателствена сила. На следващо място е приел, че липсите следва да бъдат установени при пълно доказване въз основа на първична счетоводна документация, а в случая е установено, че в обекта не е била извършвана инвентаризация на стоково-материалните ценности съгласно чл. 22 от Закона за счетоводството, поради което липсва първична счетоводна документация за фактическите наличности към възникването и прекратяването на трудовото правоотношение с ответницата. В заключение съдът е приел, че констатираните от вещото лице различия между отбелязванията на приходите по касовия апарат и по касовата книга и отчетените от Н. П. по касов и банков път суми, както и направените признати разходи с разходо-оправдателни документи, не доказват твърдението на ищеца, че е претърпял имуществена вреда от виновно поведение на ответницата, изразяваща се в констатирана липса в касовата наличност към 25.06.2006г.
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване касаторът [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2, евентуално на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по няколко материалноправни въпроса, които могат да бъдат обединени в един, а именно дали липсата на данни за извършена инвентаризация на стоково-материални ценности е пречка за реализиране на отговорността на отчетника за липса на парични средства в касата. Прилага съдебни решения.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения въпрос по прилагането на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като не се констатира твърдяното противоречие със съдебната практика. От приложените съдебни актове решение № 1343/2007г. І г.о. ВКС е постановено в производство по чл. 299 ГПК /отм./, решение № 801/2000г. ІІІ г.о. ВКС е неотносимо към поставения въпрос, а определение № 1064/2009г. ІV г.о. ВКС е постановено по реда на чл. 288 ГПК и не формира съдебна практика – ТР № 1/2009г.
Поради липса на съдебна практика по поставения въпрос, който е от значение за решаването на делото, и същевременно е от значение за точното прилагане на разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 2 ГПК, ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На жалбоподателя следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 81,00 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
КОНСТИТУИРА като ответници по делото на мястото на починалата Н. Г. П. законните й наследници:
1. М. А. П. от [населено място], [улица],
2. В. М. М. от [населено място], [жк], ап. 8 и
3. А. М. П. от [населено място], [улица].
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, № 272 от 16.07.2010г. по в.гр.д. № 232/2010г.
Указва на [фирма] [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 81,00 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: