О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№592
Гр. София, 14.07.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.дело № 2154/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания Л. И. АД [населено място], чрез процесуалния представител ю.к. Вълчева, срещу решение № 1093/17.02.2015 г. по в.гр.д. № 16425/2014 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която след изменение на първоинстанционното решение № ІІ-57-10 от 09.05.2014 г. по гр.д.№ 36165/2012 г. на СРС, искът на В. Н. Н. против касатора с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ е бил уважен за сумата 7 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.07.2012 г. до окончателното й изплащане.
В жалбата се излагат подробни доводи, че въззивното решение в обжалваната му осъдителна част е постановено в нарушение на материалния закон. Моли се за неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди да бъде изцяло отхвърлен.
Искането за допускане на касационно обжалване се основава на следните въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, за които се твърди, че са от значение за развитието на правото: 1/ Дали фактът, че определено лице управлява като неправоспособен за съответната категория превозно средство, сам по себе си представлява конкретен принос за настъпване на вредоносен резултат, при възникване на произшествие, или подлежи на изследване конкретният механизъм на събитието, за установяването на който обаче е необходимо и се следва установяване на наличие на предвидената в закона подготовка за управление на МПС, гарантираща знание и умение на водача за адекватна реакция в критична ситуация на пътя; 2/ Представлява ли липсата на правоспособност на водач на МПС, и презюмираната поради нея липса на знания и умения за управление на превозно средство, самостоятелен юридически факт, представляващ елемент от механизма на конкретно транспортно произшествие и като такъв представляващ обстоятелство при настъпване на ПТП, подлежащо на самостоятелна преценка при прилагане на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
Ответникът по касация не е депозирал писмен отговор против жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите в изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Съставът на въззивния съд е счел за неоснователно възражението на настоящия касатор, че ПТП е причинено по изключителна вина на водача на мотоциклета /ответника по касация/, изразяваща се в това, че той е управлявал превозното средство без да притежава свидетелство за правоуправление. В тази връзка съдът е разгледал подробно механизма на възникване на ПТП, установен от доказателствата по делото, а по спорния въпрос е приел, че съществува задължителна практика – т.7 на ППВС № 17/63 г. и решения на ВКС по чл.290 ГПК /т.д.№ 525/2008 г. и т.д.№ 1117/2009 г. на ТК, ІІ ТО, според която от значение е единствено обективният принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, независимо дали поведението му е било противоправно, в частност – в нарушение на правилата на ЗДвП. Поради това, единствено липсата на свидетелство за управление на превозно средство от съответната категория не обуславя съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако поведението му не е в причинна връзка с вредоносния резултат. В решението са цитирани и множество други решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, в същия смисъл.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на решението на СГС в обжалваната част не следва да бъде допуснато. Както е посочено в него, по поставените въпроси е създадена трайно-установена практика, попадаща в обхвата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като списъкът може да бъде осъвременен с решенията по т.д.№ 1982/2013 г. на ВКС, ТК, І ТО, по т.д. № 1529/2015 г. и др., относими към именно подобна хипотеза – има ли сам по себе си правно значение фактът, че увреденото лице – ищец по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ е управлявало МПС без съответно свидетелство. По формулираните правни въпроси касаторът не доказва допълнителното основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради което предпоставките за достъп до касация по конкретното дело не са налице.
Водим от горното, съставът на ВКС, ТК, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1093/17.02.2015 г. по в.гр.д. № 16425/2014 г. по описа на Софийски градски съд в обжалваната му от ЗК Л. И. АД [населено място] част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: