О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
гр. София, 11.11.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 09 ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски частно търговско дело №2093/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал.3 ГПК
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма] –гр. В. срещу определение № 455 от 13.07.2016 г. по в.ч.т .д.№ 368/16 на ВАС , с което е потвърдено определение № 1142 от 05.04.2016 г. по т.д. №153/2016 на В., с което е прекратено като недопустимо производството по иска на същото дружество срещу [фирма]-София, поради наличие на арбитражна клауза .
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Претендира се допускане до касация и отмяна на същото.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма]-София не изпраща писмен отговора .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което производството по иска на [фирма] е счетено за недопустимо, поради неподведомственост на съда, съставът на въззивния съд е изложил своите съображения за това, че спорът между страните се основава на договор, сключен между страните на 01.01.2013 г., който съдържа арбитражна клауза в чл.19 ал.4, по смисъла на която, споровете възникнали по повод изпълнението на задълженията на страните по него, последните ще отнесат спора пред АС при Б., съобразно неговия правилник . Съдът е счел арбитражната клауза за достатъчно ясна относно определяне на конкретния арбитражен орган, който страните са избрали да решава споровете, възникнали по изпълнението на договора, а от друга страна е налице и своевременно направен от ответника в отговора на ИМ отвод за неподведомственост на спора на съдилищата.
По тези съображения производството е счетено за недопустимо от състава на въззивния съд, постановил обжалвания акт, поради липса на процесуалната предпоставка- подведомственост на спора на съда.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК на основанията по чл.280 ал.1 ГПК от страна на жалбоподателя се формулират правни въпроси, които като цяло се отнасят до действителността на арбитражната клауза, с оглед нейната яснота относно определеността на арбитражния орган, пред който страните са уговорили да се отнесе спора и до това, кой бил органът компетентен да се произнесе по обезпечението на иска. Страната се позовава на наличието на основанията по чл.280 ал.1 т.т.1-3ГПК.
В конкретния случай, така формулираните правни въпроси не биха могли да обосноват допускане до касация по следните съображения: първият предполага отговор вследствие на тълкуването на съдържанието на конкретна клауза в конкретен договор и в този смисъл не е правен, т.е. по тълкуването на общовалидна правна разпоредба в съответен нормативен акт, а се явява фактически- по съдържанието на правопораждащ факт- волята на страните изявена в процесния договор, Вторият касае допускането на обезпечение на иска и е без каквато и да е връзка с изхода по спора за подведомствеността му на съда.
Липсата на формулиран правен въпрос, обусловил конкретното произнасяне на съда възпрепятства допускането на касационно обжалване, поради което такова не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 455 от 13.07.2016 г. по в.ч.т .д.№ 368/16 на ВАС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. 3