О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
гр. София, 19.12.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1575 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. Инуз, действащ лично и като законен представител на малолетния си син А. А. Инуз, Ф. М. Бинджев и Ф. А. Бинджева, всички от [населено място], срещу решение № 666/20.03.2018 г. по в.гр.д. № 4041/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която, след частична отмяна на решение № 2900/28.04.2017 г. по гр.д. № 16465/2015 г. на Софийски градски съд, са отхвърлени исковете против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД за заплащане на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) на обезщетение за неимуществени вреди съответно за разликите над присъдените 25 000 лв. до 30 000 лв. за А. А. Инуз; над присъдените 180 000 лв. до 200 000 лв. за А. А. Инуз, действащ чрез своя законен представител А. А. Инуз; над присъдените 120 000 лв. до 130 000 лв. за Ф. М. Бинджев, както и над присъдените 120 000 лв. до 130 000 лв. за Ф. А. Бинджева.
Подадена е и насрещна касационна жалба от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, [населено място] срещу решение № 666/20.03.2018 г. по в.гр.д. № 4041/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 2900/28.04.2017 г. по гр.д. № 16465/2015 г. на Софийски градски съд, касаторът е осъден на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати: на А. А. Инуз – сумите над 80 000 лв. до присъдените 150 000 лв. и над 10 000 до присъдените 25 000 лв.; на А. А. Инуз, действащ чрез своя законен представител А. А. Инуз – сумите над 80 000 лв. до присъдените 180 000 лв. и над 7 000 лв. до присъдените 10 000 лв.; на Ф. М. Бинджев – сумата над 80 000 лв. до присъдените 120 000 лв., както и на Ф. А. Бинджева – сумата над 80 000 лв. до присъдените 120 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумите.
Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно в обжалваните негови части, а допускането на касационно обжалване основават на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
В писмения отговор А. А. Инуз, действащ лично и като законен представител на малолетния си син А. А. Инуз, Ф. М. Бинджев и Ф. А. Бинджева оспорват насрещната касационна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и насрещната касационна жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба и насрещната касационна жалба са редовни – подадени са от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в резултат на ПТП на 22.11.2015 г., причинено от водач на лек автомобил със застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК „Лев Инс“ АД, е загинала Ф. Ф. Инуз и са причинени телесни увреждания на съпруга й А. А. Инуз и детето й А. А. Инуз. Приел е, че починалата е дъщеря на ищците Ф. М. Бинджев и Ф. А. Бинджева. При определяне на обезщетението за причинените неимуществени вреди от смъртта на Ф. Ф. Инуз, решаващият съд е отчел възрастта на починалата и на ищците към датата на деликта; причинените от ПТП негативни преживявания; близките отношения между починалата и нейния съпруг, дете и родители, както и факта, че загиналата е била опора на семейството. С оглед на това Софийски апелативен съд е определил за справедливо обезщетението от: 150 000 лв. за съпруга, 180 000 лв. за детето и по 120 000 лв. за всеки от родителите. Въз основа на заключението на вещото лице по приетата съдебно – медицинска експертиза, въззивният съд е приел, че бащата А. А. Инуз в резултат на ПТП е получил телесно увреждане в областта на десния крак и на гръдната област. Като обстоятелства от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди апелативният съд е отчел възрастта на пострадалия, имобилизацията на крака за 45 дни, претърпените интензивни болки след операцията и следоперативния период, необходимостта от нова операция за отстраняване на остеосинтезния материал, придвижването с патерици за около 9 седмици, както и общия възстановителен период от 3 – 4 месеца. С оглед на това за справедлив размер на претърпените неимуществени вреди Софийски апелативен съд е приел 25 000 лв. По отношение на детето А. А. Инуз въззивната инстанция е потвърдила преценката на първоинстанционния съд, че претендираното обезщетение е за телесни увреждания, представляващи счупване на горния край на раменната кост и последиците от него. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди е отчел възрастта на пострадалия, имобилизацията на ръката за 4 – 5 седмици, общия оздравителен период за около 9 седмици, както и че след 45 – ия ден значимите движения на ръката са възстановени. С оглед на това за справедлив размер на претърпените неимуществени вреди въззивният съд е приел 10 000 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 касаторите А. А. Инуз, действащ лично и като законен представител на малолетния си син А. А. Инуз, Ф. М. Бинджев и Ф. А. Бинджева въвеждат основаниe за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Излагат съображения, че въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г. и решения на ВКС по чл.290 ГПК. Поддържат, че атакуваният акт е очевидно неправилен на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Становището на настоящия съдебен състав е, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай, касаторите само формално са изпълнили изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като не са посочили изричен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Твърдението, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г. и решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, не покрива изискването за поставен конкретен правен въпрос. В изложението касаторите единствено са повторили оплакванията си за неправилност на изводите на съда, съдържащи се в касационната жалба. Същите не могат да обосноват допускане на касационния контрол, а могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при формулиран конкретен правен въпрос, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на делото и констатирано наличие на допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според разпоредбата въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от поставените в изложението въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на същинска касационна проверка по същество на обжалваното решение. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното въззивно решение не разкрива никой от изброените по – горе пороци. Отделно от това, касаторите не са изложили конкретни аргументи за наличие на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като свързват същото с твърдения за допуснати от въззивния съд нарушения по чл.281, т.3 ГПК.
Въз основа на изложеното, не се допуска касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба, подадена от А. А. Инуз, действащ лично и като законен представител на малолетния си син А. А. Инуз, Ф. М. Бинджев и Ф. А. Бинджева.
На основание чл.287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД не следва да се разглежда.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 666/20.03.2018 г. по в.гр.д. № 4041/2017 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.