О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
София, 28.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 246/2019 година
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. И. Ф. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 2494 от 29.10.2018 г. по в.гр.д. № 609/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав, в частта, с която след отмяна на решение № 7112 от 25.10.2017 г. по гр.д. № 6816/2016 г. на Софийски градски съд, I-14 състав, за разликата над 50 000 лв. до 65 000 лв., искът на Е. Ф. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 26.06.2015 г., е отхвърлен, както и в частта, с която е потвърдено отхвърлителното първоинстанционно решение за разликата до 120 000 лв., ведно с законната лихва от 26.06.2015 г..
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение на основание чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговото касиране и уважаване на исковата претенция до размер от 120 000 лв., или за още 70 000 лв. Твърди се, че решаващият съд е присъдил несъответстващо на търпените от ищеца болки и страдания: не е съобразена възрастта на пострадалия, продължителното лечение на получените травми, включващо и поредица операции, негативното отражение на травмите върху неговото психическо и емоционално здраве, трайните последици от уврежданията, като не са отчетени и лимитите на отговорност по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с позоваване на ППВС № 4/1968 г. и на множество решения на ВКС. Формулирани са осем въпроса, които най-общо се свеждат до критериите, които следва да се съблюдават при определяне на справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди и задължението на съда да обсъди и анализира конкретните обективно съществуващи обстоятелства, релевантни към размера на обезщетението.
Ответникът по касация ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва изцяло искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че не е посочено конкретно противоречие при прилагане на правна норма, нито конкретно отклонение, допуснато от въззивния съд, от критериите по приложение на чл.52 ЗЗД. В отговора по чл.287, ал.1 ГПК е заявено становище и по същество, с искане за недопускане на касационно обжалване, евентуално – за отхвърляне на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
При постановяване на обжалваното решение, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – София е приел за безспорно установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество по предявения пряк иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищеца в резултат на ПТП на 26.06.2015 г., зачитайки и влязлата в сила присъда по НОХД № 3/2016 г. на Окръжен съд – Смолян. Въз основа на приетата по делото комплексна медицинска експертиза е констатирано, че при произшествието ищецът е получил следните травматични увреждания: травматичен шок, лека черепно-мозъчна травма, протекла с количествена промяна в съзнанието, счупване на дясна бедрена кост, счупване на дясна предмишница на лъчевата и лакътна кости, счупване на горно и долно рамо на дясната срамна кост. След проведено лечение на травматичния шок и стабилизиране на жизнено важните функции, са проведени оперативни интервенции, с медикаментозно лечение, като най-интензивни болки ищецът е търпял непосредствено след тези интервенции и по време на рехабилитацията. Констатирани са и негативните последици от уврежданията: ограничени въртеливи движения в дясна гривнена става, с невъзможност за сгъване, ограничение в сгъването в ДТБС и ДКС. Въз основа на неоспорените експертни становища, приложената по делото медицинска документация и показанията на свидетелката А. У. относно търпените от ищеца болки и страдания, въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение следва да е в размер на 50 000 лв., като само са изброени критериите, релевантни към приложение на принципа за справедливост съгл. ППВС № 4/1968 г. Предвид този размер на обезщетението, осъдителното първоинстанционно решение е отменено частично – за разликата над 50 000 лв. до 65 000 лв., ведно със законната лихва от ПТП, а в отхвърлителната част – за разликата над 65 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв. решението на СГС е потвърдено.
Настоящият съдебен състав приема, че е налице основание за допускане на касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част. Предвид обективираната в съдебния акт правна воля на решаващия съд, обжалването следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обобщен въпрос: относно определянето на конкретния размер на обезщетението, съгласно критериите по чл.52 ЗЗД – за извършване на проверка за съответствие с посочена от касационния жалбоподател задължителна за съдилищата практика на Върховния съд и с постановени по реда на чл.290 ГПК /в редакция преди ЗИДГПК – ДВ бр.86 от 2017 г./ решения на ВКС, на които е налице позоваване в изложението към жалбата.
Доводите на ответното застрахователно дружество, основани на приложена към писмения отговор практика на Окръжен съд – Пазарджик, не следва да се преценяват, с оглед приложимата към настоящото производство редакция на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2494 от 29.10.2018 г. по в.гр.д. № 609/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав, в обжалваната от Е. Ф. част.
Делото да се докладва на председателя на II т.о. за насрочване за открито съдебно заседание. Касаторът не дължи държавна такса, на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: