О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
София, 06.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1545/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба.,вх.№419/07.01.2016 г. подадена от ищеца П. З. А. и приподписана от процесуалния му представител адв. Г. Г. против въззивно решение №2112/02.12.2015 г. по гр.д.№1975/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, 4-ти граждански състав, с което е отменено решение №2208/15.5.2015 г. по гр.д.№8721/2014 г. по описа на Варненския районен съд, X. граждански състав, в частта, в която Агенция „Пътна инфраструктура“- [населено място], е осъдена да заплати на П. З. А. обезщетение за имуществени вреди по л.а.“Х. Т.“, с рег.№**** НК, настъпили на 17.6.2014 г., в резултат на необезводнен и необезопасен участък на автомагистрала „Х.“, посока В., след ПВ „С.“, км 400.700, за разликата над 8640 лева до присъдените 10800 лева, със законната лихва върху главницата, от датата на увреждането – 17.6.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.50 ЗЗД, вр. чл.49 ЗЗД, и в частта на присъдените разноски в полза на П. З. А. за разликата над 933,10 лева до 1019,50 лева, като претенцията за тази разлика е отхвърлена.
Въззивният съд е приел следното:
„Непозволеното увреждане е юридически факт, който се осъществява с конкретно противоправно деяние / действие или бездействие / , в резултат на което е настъпила вреда , като пряка и непосредствена последица от деянието. Вината , като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане се предполага до доказване на противното- чл.45, ал.2 от ЗЗД.
В приложимата законова хипотеза ищецът доказва деянието, неговата неправомерност, причинените вреди, а ответникът- оборва презумпцията за виновност доказвайки , че вредите не се намират в причинно- следствена връзка с деянието, както и възраженията по твърденията на ищеца за конкретните факти на ПТП.
1.Механизмът на ПТП- описан в двете заключения е безспорно установен. Автомобилът, управляван от ищеца е навлязъл с висока скорост в участък от пътя , покрит с вода, и възниква т.н.” аквапланинг”, при който гумите няма сцепление с пътната настилка и шофьорът губи контрол над управлението. Придвижването на автомобила от обективна страна е доказано. Последвалият удар в еластичната преграда на мантинелата /с дължина 20 м./, оттласкването и преобръщането на автомобила сочат на движение с висока скорост и невъзможност да се предотврати произшествието.
Последиците от ПТП се изразяват в причиненото увреждане на лекия автомобил, като вида и размера на имуществените вреди са установени от вещите лица и заключенията не се оспорват от страните.
2. Определящо значение за разглеждания спор е констатиране на противоправното деяние /твърдяното бездействие на ответника/, и установяването му в причинно-следствената връзка с настъпилата вреда.
Ответникът е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй като е нормативно задължен да поддържа републиканската пътна мрежа, част от която е автомагистрала „Х.”. Съобразно разпределената доказателствена тежест следва да докаже, че в деня на ПТП отводнителните съоръжения на пътя са били в изправно състояние, годни да понесат водно натоварване в степен, достатъчна да обезопаси пътното платно. Ангажираните доказателства не са достатъчни да обосноват изводи в този смисъл.
Представеният договор за възлагане на обществена поръчка за поддържане / превантивно, текущо , зимно и ремонтно- възстановителни работи при аварийни ситуации / на стопанисвана от А. пътна мрежа – Областно управление В., е сключен през 2011г. В одобреното от Агенцията месечно задание за м. март 2014г., и разпределение на месечното задание по Р. / изх.№ РД- 40-5300-36/ 11.03.2014г., е включена дейност по почистване втоци и оттоци на водостоци, облицовани окоти, отводнителни улеи , регули и настилки от кал , превоз на излишни земни маси и скални маси от банкети, околи, водостоци, реголи / сметка №2/, калкулирани са необходимите видове работа по изброените дейности с.63- 69/. С двустранно подписания протокол на 31.03.2014г. са констатирани всички видове СМР, извършените от изпълнителя И.- и.” Е. – В., по договорени позиции, част от които са изброените дейности.
Съобразно горепосочените обстоятелства ответникът е осъществил правомерна дейност по поддържане на пътя към 31.03.2014г. За изминалите два- три месеца до датата на настъпилото ПТП, няма данни за състоянието на отводнителните съоръжения. От представения снимков материал от ПТП, заверен за вярност с оригиналните снимки при огледа на терена, се наблюдават затревени площи около пътя в зоната на произшествието. Свидетелят Т., е направил снимките веднага след пристигане на място , заявява, че на банкета винаги е имало трева , а следи от нов ремонт не е забелязал.
Бездействието на ответника се изразява в неизпълнение на задължението да поддържа пътната настилка и отводнителните съоръжения в изправност, като създаде безопасни условия на движение. От обективна страна съдът приема, че това неизпълнение е доказано. Недоброто състояние на отводнителните системи в конкретния участък е създало условия за натрупване на вода над допустимите стойности на пътя. Автомобилът, попадал върху водната повърхност, е в ситуация на „аквапланинг” / водна пързалка/, довело до ПТП. Според експертните заключения , с доказано по-висок процент износеност на гумите, дълбочината на водата е била повече от дълбочината на протектора.
Значение за настъпилия вредоносен резултат /размер на причинените щети/, освен обективното състояние на пътя, има и скоростта на движение на лекия автомобил. Според протокола за ПТП и констатациите на двете заключения на СТИ скоростта не е била съобразена с атмосферните условия. В светлата част на деня ищецът е възприемал пътната обстановка неограничено и е могъл да предвиди навлизане в пътен участък с голямо количество вода. Като участник в движението той е следвало да преценява скоростта на движение спрямо състоянието на пътя и атмосферните, съобразно изискването на чл. 20 от ЗДвП. С поведението си реално е допринесъл за увеличаване на риска от ПТП и последиците настъпили под формата на имуществени вреди.
Описаният механизъм на произшествието води до заключението, че автомобилът се е движел със скорост, която не е позволила на водача да реагира адекватно при навлизане в наводнения участък, гумите на автомобила са загубили контакт с пътя и той е станал неуправляем. При износеност на гумите 55 % и дълбочина на водата по-голяма от дълбочината на протектора, се е изисквало намаляване на скоростта под 85 км./ч. В случая по – високата скорост е повишила риска от възникване на екстремна ситуация, а нейното предотвратяване е било невъзможно. Макар скоростта на движение да е била в границите на позволената за път от този клас, тя не е била съобразена от ищеца с атмосферните условия и пътната обстановка в процеса на движение, съответно преди ПТП. За да се изключи тази отговорност при преценката за съпричиняване на вредоносния резултат, следва да се съберат данни, че по пътя се стичат „ огромни количества вода”, които водачът не е могъл да възприеми при навлизане в този участък , както и да реагира адекватно на ситуацията. Доказателства за посочените обстоятелства не са събрани.
ІІІ. Настъпилият вредоносен резултат се изразява в увреждане на лекия автомобил. Причинените имуществени щети са описани по вид и стойност в заключението на СТЕ от 13.10.2014г.
С решението е определено обезщетение в размер на 10800лв., представляващо пазарна стойност на увредената вещ. Не е оспорено от ищеца в присъдения размер.
В предметния обхват на въззивната жалба е възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат, поради управление на лекия автомобил с несъобразена скорост спрямо атмосферните условия и мократа пътна настилка, в нарушение на чл. 20 от ЗДвП .
Възражението е основателно. Съобразно поведението на водача при управление на лекия автомобил и установената обективната обстановка преди ПТП, неговото участие в причиненото увреждане следва да се определи на 20%. От общата сума на обезщетението следва да се приспадне съответстващата на процента съпричиняване, в размер на 2160лв. и в полза на ищеца да се присъди разликата в размер на 8640лв., на основание чл. 49 ЗЗД и чл.50 от ЗЗД, със законната лихва от датата на увреждането- 17.06.2014г.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба1 се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато по чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК, като се поставят няколко групи въпроси: 1.Поведението на увредения, допринасящо за увеличаване на риска от настъпване на вредоносното събитие, само по себе си достатъчно ли е, за да обоснове съпричиняване ?, 2. Следва ли да се доказва пряка причинна връзка между увеличения риск и вредоносното събитие ?, 3. Каква е методиката/критериите, които съдът прилага при определяне на процента на съучастие, съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ?, 4.Как следва да се определя процента на съучастие в хипотезата на допринасяне за увеличаване на риска от настъпване на вредоносното събитие ?, 5. Каква е доказателствената сила на акта за установяване на административно нарушение, след отмяната по същество на наказателното постановление, изготвено в съответствие с него ? и 6. Може ли съдът да обосновава нарушение на ЗДвП с протокол за ПТП/КП/, изготвен от длъжностно лице, което не е било свидетел на нарушението ?
По посочените шест въпроса се иска допускане на решението, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставя се и процесуалноправният въпрос „Трябва ли да се вземе предвид от решаващия съд и без да е въведено своевременно под формата на възражение, наличието на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредата, при определяне размера на обезщетението ?“ По този въпрос се сочи и съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – решение №92/24.7.2013 г. по т.д.№540/2012 г. на ВКС, ТК, I т.о., и допълнително се доразвива въпроса към кой момент се преклудира възражението.
Във връзка с този въпрос се поставя и друг процесуалноправен въпрос – „Трябва ли изрично да се въведе искане по чл.51, ал.2 ЗЗД в условията на евентуалност, или съдът е длъжен да го разгледа в рамките на правоизключващите възникването на материалното право възражения на ответника ?“, както и „Необходимо ли е своевременно формулирано изрично искане за намаляване на присъдения размер на обезщетението за вреди ?“
К. жалбоподател поставя и друг процесуалноправен въпрос, а именно „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и направените от страните доводи и да посочи кои доказателства приема за установени правнорелевантните факти ?“
Представят се решения на ВКС по чл.290 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – Агенция „Пътна инфраструктура“ – С., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на касационното обжалване намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок,, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по същество в настоящото производство съдът съобрази следното:
По първите шест въпроса въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като в него не се съдържат конкретни изводи по тях.
По седмия и осмия от въпросите, а именно:
„Трябва ли да се вземе предвид от решаващия съд и без да е въведено своевременно под формата на възражение, наличието на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредата, при определяне размера на обезщетението ? и допълнително се доразвива въпроса към кой момент се преклудира възражението, и „Трябва ли изрично да се въведе искане по чл.51, ал.2 ЗЗД в условията на евентуалност, или съдът е длъжен да го разгледа в рамките на правоизключващите възникването на материалното право възражения на ответника ?“, както и „Необходимо ли е своевременното формулирано изрично искане за намаляване на присъдения размер на обезщетението за вреди ?“
Всички тези въпроси визират общ въпрос относно възражението за съпричиняване. По оплакванията във въззивната жалба, които включват и приносът на ищеца за осъществяване на ПТП, не е подаден отговор на същата, което изключва възможността за касационния жалбоподател в настоящото производство да оспорва изводите на съда относно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. В посочения смисъл са разясненията, дадени в т.2 от ТР №1/2013 от 09.12.2013 г. по ТД №1/2013 г. на ВКС ОСГТК, а именно: „За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция“
По процесуалноправният въпрос „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и направените от страните доводи и да посочи кои доказателства приема за установени правнорелевантните факти ?“, въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като решаващите изводи на съда се основават на данните от двете съдебно-технически експертизи, а и въпросът по естеството си визира правилността на обжалвания съдебен акт, и на него може да се отговори едва, когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2112/02.12.2015 г. по гр.д.№1975/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, 4-ти граждански състав, по касационна жалба.,вх.№419/07.01.2016 г. подадена от ищеца П. З. А. и приподписана от процесуалния му представител адв. Г. Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: