2
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
гр. София, 19.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 980/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. И. Я. срещу решение № 440 от 14.11.2017 г. по гр. дело № 849/2017 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
Ответникът по касация Териториално поделение Държавно горско стопанство „Б.“ – [населено място], [община] в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК подържа, че не са налице основанията, предвидени в закона за допускане на жалбата до касация.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С цитираното въззивно решение е потвърдено решение № 54 от 04.09.2017 г. по гр. дело № 81/2017 г. на Еленски районен съд – първи състав, с което са отхвърлени искове, предявени от С. И. Я. против Териториално поделение Държавно горско стопанство „Б.“ – [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа искане за допускане на касационно обжалване, тъй като счита, че „Обжалваното решение е очевидно неправилно“. Твърди, че без доказателства въззивният съд е приел, че длъжността „горски стражар/горски надзирател“ е била заемана от ищеца и излага своя преценка на документите в доказателствения материал, завършваща с довод, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е заемал длъжност „горски стражар/мобилен контролен екип“. Страната е посочила, че при тези обстоятелства решението на ТЕЛК не касае заеманата от нея длъжност към момента на уволнението, като намира, че въззивният съд е следвало да приложи установеното в практиката на ВКС с решения по чл. 290 ГПК – отм., които подробно са изброени. По – нататък е изложено становището на касатора, че не е имало длъжностна и производствена характеристика за длъжността „горски стражар/мобилен контролен екип“, както и че работодателят е предоставил на ТЕЛК производствена характеристика за длъжността „горски стражар/горски надзирател“, като липсвало становище на ТЕЛК относно противопоказания за заеманата от ищеца длъжност. Страната поддържа, че не споделя извода на съда, че работодателят не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 315 КТ, като излага съображенията си, относно това виждане и счита, че в други поделения на ДП „Северно централно държавно предприятие“ – Г. има длъжности, подходящи за заемане от ищеца, на когото не му била предложена друга работа. Цитирано е решение по гр. дело № 1002/2009 г. на състав на ІІІ г.о. на ВКС.
Така заявено основанието по чл. 280, ал. 3, пр. 3 /предложение трето/ ГПК не е налице. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на цитираната норма, тъй като се позовава на обстоятелства, засягащи основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на разглеждане при допуснат касационен контрол. Съставът на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК се споменава, без да се сочи неговото съдържание в конкретния случай. Очевидната неправилност изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. В случая касаторът не е обосновал хипотеза, относима към фактическия състав на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК /напр. прилагане на отменена или несъществуваща правна норма, прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и отказ да се приложи правна норма и др./. Като основание за допускане на касационно обжалване „очевидната неправилност“ трябва да е изводима от мотивите на съдебното решение и мотивирана от страната. В случая основанието „очевидна неправилност“ се поддържа във връзка с основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроси, формулирани както следва: „а) наличие или липса на произнасяне на ТЕЛК относно противопоказания на изпълняваната от ищеца длъжност по трудовото му правоотношение, при което го е решил в противоречие спрямо практиката на Върховния касационен съд – Решение № 275 от 28.10.2014 г. по гр. д. № 3049/2013 г., ІV г.о. на ВКС, Решение № 35/06.03.2015 г. по гр. д. № 3483/2014 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 266/24.03.2010 г. по гр. д. № 814/2009 г. на ВКС, 3 г.о.“; „б) възможно ли е да бъде санирана едностранна промяна на длъжността от работодателя и при какви условия и предпоставки, при което го е решил в противоречие спрямо практиката на Върховния касационен съд – Решение № 130 от 14.07.2016 г. по гр. д. № 150/2016 г., 4г.о. на ВКС, Решение № 8 от 17.05.2016 г. по гр. д. № 3169/2015 г., 4 г.о. на ВКС), а явно въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, след като въпреки изричната законова забрана за това, въззивният съд е приел обратното“; „в) обусловеността на законността на уволнението от изпълнението от работодателя на задължението му да предложи на работника или служителя друга, подходяща за здравословното му състояние работа, при което го е решил в противоречие спрямо практиката на Върховния касационен съд – Решение № 278/01.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1002/2009 г. , 3 г.о.“.
Така заявено основанието „очевидна неправилност“не може да обоснове предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като страната го поддържа с доводи, относими към неправилността на съдебния акт, както и с оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, чието разглеждане в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. Касаторът не въвежда и не обосновава хипотеза, засягаща състава на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, който видно от изложеното по – горе не се установява служебно от касационния съд. Жалбоподателят не е съобразил при изготвяне на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не се съдържа и не се извежда, нито има еднакви предпоставки с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК са самостоятелни предпоставки за селектиране на касационните жалби и не могат да се предявяват кумулативно, както е процедирала страната. Затова със съображенията, развити в т. 1 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не могат да се обосноват предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както неправилно счита касатора. Предвид горните съображения следва да се приеме, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Като допълнителни съображения за липсата на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК трябва да се имат предвид още и следните аргументи. И трите въпроса, цитирани в настоящите мотиви не формират общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият от тях е фактически, тъй като третира наличието или липсата на произнасяне на ТЕЛК, относно противопоказания за заеманата от ищеца длъжност. Дори като фактически, този въпрос не е съобразен с мотивите на въззивния съд, обосновал в решението си, че и двете длъжности – длъжността „горски стражар/ горски надзирател“ и длъжността „горски стражар/мобилен контролен екип“ се явяват противопоказни спрямо решението на ТЕЛК от 17.11.2016 г., т.е. налице е невъзможност работникът да изпълнява процесната работа, вследствие здравни противопоказания, установени със заключение на ТЕЛК. Следователно въпросът, като фактически, а не правен не релевира обща предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, а и не е относим към мотиви на съда, изведен е от становище на касатора. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, както фактическите въпроси, така и становищата на жалбоподателя не са от значение за селектиране на касационната жалба. Въвеждането им има за правна последица недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни основания /съдебна практика или основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, в последния случай, когато страната не се позовава на съдебна практика, а твърди, че няма такава или, че има съдебна практика, но тя е неправилна или не е актуална/.
Вторият въпрос по реда на цитирането, по – горе, както вече се посочи е фактически и е въведен като установен факт, че промяната на длъжността /не е посочена във въпроса/ е едностранна. Страната не е зачела мотивите на окръжния съд, с които е обосновано разбирането, че изменението на трудовото правоотношение – от длъжност „горски стражар/ горски надзирател“ в длъжност „горски стражар/мобилен контролен екип“ не е осъществено едностранно, а по съгласие на страните, като е отразен в мотивите договора, с който е оформено изменението. Затова се налага извода, че и този въпрос е формиран от становище на касатора, което го прави неотносим към цитираната практика, която има предвид случаи на едностранна промяна на длъжността. Въпросът по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се поставя въз основа на хипотеза, която страната представя, като доказана по делото, съобразно своето становище и независимо от решаващите мотиви на въззивния съд. Несъгласието й с изводите на съда има отношение във фазата по разглеждане на делото по същество, когато вече е допуснато касационно обжалване, поради което в производството по чл. 288 ГПК доводите за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд и обосноваността на изводите му са ирелевантни.
Третият въпрос има същата характеристика, както предходните и подобно на тях е поставен, като установен факт, а именно, че работодателят не бил изпълнил задължението си да предложи на ищеца длъжност /работа/, подходяща за здравословното му състояние . Въпросът е формулиран в хипотеза, която страната представя като доказана по делото, съобразно своето становище и независимо от решаващите мотиви на въззивния съд. Така въведен същият не е правен въпрос, тъй като не притежава характеристиките на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това настоящият състав на ВКС приема, че не е обосновано общо основание, съответно не следва да се допусне касационно обжалване по цитирания въпрос. Относно изводите на въззивния съд по чл. 315 КТ вместо обосноваване на приложно поле на предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, страната е развила доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, които са ирелевантни за производството по чл. 288 ГПК.
За пълнота на настоящето изложение следва да се посочи още, че поддържаните основания по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК /доколкото страната цитира разпоредбата изцяло, без да мотивира доводи за всяко едно от тях, въпреки че са самостоятелни състави/ не са налице. По първото от тях – нищожност на въззивното решение, при служебната проверка се установи, че решението е постановено от надлежен състав, в правораздавателната компетентност на съда, при спазване на изискуемата форма на съдебния акт, който е подписан от състава, който го е постановил и в който волята на съда е изразена ясно, по разбираем начин. По второто основание – процесуална недопустимост не са налице обстоятелства, опорочаващи въззивното решение, тъй като същото е постановено при наличието и надлежното упражняване на правото на иск, както и при наличието и надлежното упражняване на правото на въззивна жалба. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради необосноваване на общо и допълнително основание, последното чрез позоваване на съдебна практика, формирани при неточно приложение на закона, респективно практика на съда, която не актуална, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретни норми, когато съдържащата се в тях уредба е непълна, неясна или противоречива.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 500 лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 440 от 14.11.2017 г. по гр. дело № 849/2017 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА С. И. Я. да заплати на Териториално поделение Държавно горско стопанство „Б.“ – [населено място], [община] сумата 500 лв., разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: