5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
София, 20.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 964/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Рогова с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 2472 от 23.12.2016 г. по в.гр.д. № 3921/2016 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, осми състав, с което е потвърдено решение № 4685 от 07.06.2016 г. по гр.д. № 6905/2015 г., І-7 състав на Софийски районен съд в обжалваната част – за отхвърляне на предявения от Рогова срещу [фирма] частичен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ за разликата над 100 000 лв. до 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й, настъпила в резултат на ПТП на 27.12.2013 г., ведно със законната лихва от произшествието.
В касационната жалба се поддържат основанията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, с искане за касиране на въззивното решение. Твърди се, че съдебният състав на САС не е изложил ясни мотиви и аргументи по приложението на принципа за справедливост; не е обсъдил в пълнота събраните писмени и гласни доказателства; не е отчел лимитите на отговорност на застрахователя към датата на ПТП. Нарушението на материалния закон – чл.52 ЗЗД е обосновано и с твърдения за дискриминация по отношение на ищцата. В тази насока се поддържа, че съдът е определил по-ниско по размер обезщетение от обичайно присъжданите такива, поради по-нисък жизнен стандарт на ищцата и неправилно е поставил на заден план търпените болки и страдания от невъзвратимата загуба.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси:
І. 1. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди в съвкупност и в цялост всички доказателства; 2. Може ли съдът да не допусне и да не приеме доказателства за факти от предмета на делото, като в съдебния акт се позовава на недоказаност на точно тези факти, за които не е приел доказателства. Длъжен ли е съдът, с оглед служебното начало, да следи и да указва на страните необходимостта от представяне на доказателства; 3. Длъжен ли е въззивният съд повторно да разреши материалноправния спор и свързана ли е дейността му с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез самостоятелна преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По въпроси № 1 и № 3 се поддържа допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на посочената в изложението задължителна практика на ВКС, а по въпрос № 2 – освен на т.1 касаторката поддържа и допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В раздел ІІ от изложението на основанията за достъп до касация са поставени материалноправни въпроси, свързани с приложение на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, които са в следния смисъл: 1. При определяне на размера на обезщетението кои са относимите критерии за правилно прилагане на принципа на справедливост, при условията на пряк иск срещу застрахователя и съдът при постановяване на процесното решение правилно ли е приложил всички критерии, имащи значение за определяне справедлив размер на обезщетението, въведени в ППВС № 4/1968 г.; 2. Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя. Липсата на посочване и анализ на задължителните критерии по приложение на чл.52 ЗЗД, при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, представлява ли нарушаване на принципа за справедливост при определяне на обезщетението; 3. Отчитането на несъществени обстоятелства и игнорирането на съществени такива, предпоставя ли нарушение на принципа за справедливост и кои са критериите за определяне съдържанието на връзката между починалия и ищцата по делото; 4. Представлява ли поставяне при дискриминационен режим на ищцата по настоящото дело, като по претенция за компенсация на морални вреди съдът приема, че й се полага по-ниско обезщетение от обичайно присъждани такива поради по-нисък жизнен стандарт и съставлява ли самостоятелен критерий по-ниския жизнен стандарт при определяне на обезщетение за морални вреди, кои са критериите за определяне на такъв и може ли съдът да се позовава на произволно направен, недоказан факт, за какъвто изобщо не са събирани доказателства; 5. Прилагането на неотносими към принципа за справедливост критерии, които освен това са неверни, води ли до неправилност на решението; 6. Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на ППВС № 4/1968 г. ; 7. Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната и 8. Следва ли при определяне на справедливо обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка” Гражданска отговорност”. По всички въпроси от раздел ІІ се поддържа допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване и на постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС.
Ответното застрахователно дружество – [фирма] не е заявило становище по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателката по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София, след преценка на релевантните за определяне на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелства: възраст на починалия – 68 години, а на ищцата – 43 години, установените от свидетелите добри отношения между тях и взаимопомощ, трудно преживяната загуба на родителя, който е бил много работлив и в добро здравословно състояние, е приел, че определения от първата инстанция размер от 100 000 лева е справедлив. Констатирана е липсата на доказателства за причинен сериозен здравословен проблем /онкологично заболяване/ на ищцата вследствие претърпяната загуба, а от друга страна е отчетена липсата на особени обстоятелства, свързани с общественото положение и социално-икономическия статус на починалия, обуславящи определяне на по-висок размер на обезщетението.
Въззивният съд не е възприел за релевантен към размера на обезщетението установеният от свидетелите факт, че починалият родител е помагал финансово на своята дъщеря, като дори й е закупил автомобил. За неоснователни са счетени доводите на ищцата във връзка със съответните лимити на обезщетенията по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и тяхното нарастване през годините, а позоваването на други съдебни решения, с които са присъждани по-високи обезщетения при по-ниски лимити на отговорността – за неотносими. Изразено е становище, че нормативното увеличаване на лимита с годините безспорно съществено ще се отрази на увеличението на присъжданите от съда обезщетения, но това не е нито единственият, нито водещият критерий при преценката по чл.52 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото.
Формулираните от жалбоподателката процесуалноправни въпроси в раздел І-ви и частично инкорпорирани в част от въпросите от раздел ІІ – ри от изложението, относими към дейността на въззивната инстанция при разглеждане на делото и решаване на спора по същество и съответно към изискванията за мотивиране на решението съгласно чл.236, ал.2 ГПК, не могат да обосноват наличието на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Както е видно от самото изложение, въпросите са основани на твърдяната от жалбоподателката неправилност на атакуваното решение, съответно те са мотивирани с поддържаните основания по чл.281, т.3 ГПК. Това би могло да доведе до извод за ненадлежно поставени въпроси, без зачитане на разликата между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за касиране, и липсата на тъждественост между тях, на която е акцентирано и в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Съображенията за неустановяване на общата предпоставка за достъп до касация са важими и по отношение на въпросите, свързани с приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Дори и да се счете обаче за доказана общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД е значим за всяко дело, имащо за предмет обезщетение за неимуществени вреди, то в случая липсват данни за допуснато от въззивния съдебен състав отклонение от общите критерии, предвидени в ППВС № 4/1968 г., въз основа на които следва да се определи справедливо обезщетение за понесени болки и страдания, или за несъобразяване на обществено-икономическите условия към момента на настъпване на вредите за ищцата в резултат на ПТП, при което е загинал нейният 68-годишен баща. Справедливият размер на претърпени от деликт болки и страдания винаги е обусловен от конкретните данни и доказателства по всяко дело, а тяхната преценка е в рамките на възложената на въззивния съд правораздавателна дейност по съществото на спора. Правилността на тази преценка е извън обхвата на производството по селектиране на касационните жалби, в какъвто смисъл са и дадените указания в т.1 от посочения акт на нормативно тълкуване. Затова и позоваването на други съдебни актове, имащи за предмет претендирани обезщетения за неимуществени вреди по преки искове срещу застраховател или срещу Н., не установява и допълнително поддържаното основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2472 от 23.12.2016 г. по в.гр.д. № 3921/2016 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, осми състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: