4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
София, 27.09.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. дело № 183/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ “А. за индивидуална практика за първична дентална помощ – д-р Ю. Ш.”, гр. Варна срещу решение № 441 от 16.11.2009 г. по в. гр. д. № 841/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски районен съд решение № 1364 от 03.05.2009 г. по гр. д. № 3071/2008г. С първоинстанционния акт са уважени предявените от “Р. – недвижими имоти” ООД, гр. Бяла срещу търговеца-касатор искове: иск за сумата 3 240 лв. – възнаграждение по договор за посредничество за закупуване на недвижим имот от 16.10.2007 г. и иск за сумата 9 000 лв. – неустойка по същия договор.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита за противоречащ на събраните по делото доказателства извода на решаващия състав за дължимост на претендираното от ищеца “Р. – недвижими имоти” ООД възнаграждение и неустойка по процесния договор за посредничество, като обосновава недължимостта на исковите суми с твърдението, че закупеният от него имот в гр. Варна, ул. “Три уши” № 14 не му е бил предложен от ищеца и сделката за този имот не е осъществена с посредничеството на същия. Това свое становище касаторът аргументира с липсата на връзка между договора от 16.10.2007 г. и договора за депозит от 06.12.2007 г., като се позовава на разминаването в описанието на имота по т. 3 от т. нар. “Регистър на предложените от “Р. – недвижими имоти” ООД имоти”, направено в притежавания от него /и подписан само от него/ екземпляр на посредническия договор от 16.10.2007 г, от една страна, и описанието на имота в двустранно подписания екземпляр на договора от 16.10.2007 г. и в договора за депозит от 06.12.2007 г., от друга страна.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по процесуалноправния въпрос относно квалификацията на предявените искове и свързания с него материалноправен въпрос как следва да бъде квалифициран договорът за посредничество при закупуване на недвижим имот – като договор за поръчка или като договор за изработка. По отношение на тези въпроси касаторът поддържа, че същият е решаван противоречиво от съдилищата и че е от значение за точното прилагане на закона. В подкрепа на твърдяното противоречие в практиката е представено решение № 1094 от 13.04.2009 г. по гр. д. № 10 621/2007 г. на Варненски районен съд.
Ответникът по касация – “Р. – недвижими имоти” ООД, гр. Бяла – моли да не бъде допускано касационното обжалване поради отсъствие на релевираните основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по съображения, изложени в писмен отговор от 18.02.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното осъдително решение, въззивният съд е приел за доказано възникналото между страните облигационно правоотношение по сключения между тях договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 16.10.2007 г. и неизпълнение на поетите по този договор задължения от ответника-възложител. Като неоснователно решаващият състав е преценил възражението на ответника, че сделката за процесния имот, находящ се в гр. Варна, ул. “Три уши” № 14, е сключена без посредничеството на ищцовото дружество, предвид различието в адреса /и по-конкретно в номера/ на имота. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, в т. ч. и показанията на разпитаните свидетели, въззивната инстанция е направила извод, че закупеният от едноличния търговец имот му е бил предложен именно от ответното дружество в изпълнение на сключения посреднически договор от 16.10.2007 г., което е породило съответно задължение за заплащане на уговореното възнаграждение. Поради безспорния по делото факт, че покупката на имота е осъществена без да е сключен предварителен договор, съгласно уговорката по т. 5 от договора от 16.10.2007 г., съдът е приел за отпаднали задълженията на посредника за съдействие при сключване на предварителен договор и подготовка на необходимите документи за изповядване на нотариалната сделка. Неизпълнението на поетите от купувача задължения по договора от 16.10.2007 г. е преценено като основание за дължимост на предвидената в т. 6 от същия неустойка, определена на база придобивната цена на имота, отразена в нотариалния акт.
В мотивите на атакуваното решение е отчетено също, че първата инстанция неточно е квалифицирала иска за присъждане на посредническо възнаграждение като такъв по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вместо по чл. 286 ЗЗД, но доколкото се е произнесла именно по договор за поръчка, а не по договор за изработка, въззивният съд е преценил, че не се касае за неотстраним порок на произнасянето и че същият може да бъде поправен от него служебно.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от касатора въпроси отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК – същите са значими за конкретното дело, тъй като обуславят изхода му, но по отношение на тях не са осъществени допълнителните предпоставки, характерни за всяко от поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Напълно недоказано е твърдението, че въпросът за правната квалификация на процесния посреднически договор от 16.10.2007 г. и съответно за правната квалификация на предявения иск за заплащане на уговореното в този договор възнаграждение се решава противоречиво в съдебната практика. В подкрепа на това свое твърдение касаторът е представил само един съдебен акт – решение № 1094 от 13.04.2009 г. по гр. д. № 10 621/2007 г. на Варненски районен съд. Предвид обаче липсата на отбелязване, че е влязъл в сила, този акт не би могъл да бъде взет предвид при преценката за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което и в съответствие със задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, същото следва да се приеме за недоказано.
Неоснователно е и становището на касатора за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание би било налице, когато се касае за приложение на законова разпоредба, която е неясна и се налага да бъде тълкувана и по която липсва съдебна практика, или когато, макар и непротиворечива, определена съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и като такава следва да бъде изоставена. В случая тези предпоставки не са налице. И по двата въпроса съществува обилна и непротиворечива практика на Върховен касационен съд /респ. Върховен съд/, насочваща съдилищата към спазване на законово установените правила при тълкуване на договорите с цел разкриване на действителната воля на страните, която е от решаващо значение и за определяне квалификацията на породените от тях правоотношения. Не съществува противоречие и в съдебната практика по въпроса за това, че определянето на правната квалификация на иска е процесуално задължение на съда, а не на ищеца и че същата се извежда от изложените в исковата молба конкретни обстоятелства във връзка със спорното право. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е допуснал отклонение от тази практика. С оглед на това, не може да се счете, че решаването на поставените въпроси би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, посочен в т. 4 от цитираното по-горе тълкувателно решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 441 от 16.11.2009 г. по в. гр. д. № 841/2009 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: