О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
гр. София 18.12.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 17 декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 1723 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба вх. № 2436/19.03.2018 г. от ищцата адвокат В. С. С. против определение № 66/09.02.2018 г., постановено по ч.гр.дело № 55/2018 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2818/24.11.2017 г. по гр.дело № 1967/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба вх. № 35010/20.11.2017 г. на ищцата да бъде връчено повторно разпореждане № 7931/10.08.2017 г., както и да бъде продължен срока за отстраняване нередовности на исковата молба с още седем дни, считано от повторното връчване на ищцата на разпореждане № 7931/10.08.2017 г., върната е искова молба по повод на която е образувано гр.дело № 1967/2017 г. на Пловдивския окръжен съд и е прекратено производството по делото.
Поддържаното основание за неправилност на определението е незаконосъобразност и съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е да се допусне касационно обжалване на въззивното определение по поставените въпроси в изложението, да се отмени същото и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявените искове.
В изложението към касационната жалба жалбоподателката е посочила, че поставените въпроси в настоящия казус дали държавата следва да плати обезщетение на адвокат, на когото правата му да получи законосъобразно заплащане на неговия труд от съда, оценен в цял свят с висок коефициент на сложност са били нарушени, чрез съдебни актове на отказ, както и, за да бъде реализирано това неправомерно поведение от съдебен орган са били погазени неговите лични и професионални права чрез способи, приьоми и похвати, непосочени в закон. След като посочените ответници са действали извън своите правомощия по занятие, те са нарушили гарантираното от държавата право на всяко физическо лице/още повече на адвокат със статут по чл.134 КРБ/ заплащане на минимално възнаграждение на адвокат за положен труд/решение на С. по дело на Холандската адвокатска колегия/ и косвено са ощетили и правата на неговите доверители, разрушавайки неговия професионален и личностен авторитет, решени в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е очевидно неправилно-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК. В изложението е формулирано искане за преюдициално запитване до Съда на Европейските общности на основание чл.629 и сл. ГПК по въпроса относно тълкуване в съотносимост с правно-релевантните факти и обстоятелства на приложима валидна правна норма в Общностното право.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
С определение № 191/08.06.2018 г., постановено по ч.гр.дело № 1723/2018 г. на ВКС, IV г.о. производството по делото е спряно до постановяване на решение по конституционно дело № 10/2018 г. на Конституционния съд на РБългария.
Решение по посоченото конституционно дело е постановено на 06.11.2018 г. и е обнародвано в Д.в.бр.95/16.11.2018 г. С оглед на посоченото производството по делото следва да се възобнови.
Частната жалба е процесуално недопустима в частта, с която се обжалва определението на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 2818/24.11.2017 г. по гр.дело № 1967/2017 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молба вх. № 35010 от 20.11.2017 г. на адв.В. С. да бъде връчено повторно на ищцата разпореждане № 7931/10.08.2017 г., както и да бъде продължен срока за отстраняване на нередовности на исковата молба с още седем дни, считано от повторното връчване на ищеца на разпореждане № 7931/10.08.2017 г. В тази част въззивното определение не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е в обхвата на определенията, подлежащи на касационно обжалване с частна жалба на основание чл.274,ал.2 ГПК, вр.ал.1 – не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито изрично в закона е предвидено обжалването му с частна жалба. С указаната част на определението на въззивния съд не е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по- нататъшното развитие на делото, нито представлява определение, с което е дадено разрешение по същество на друго производство или се прегражда неговото развитие, поради което същото не подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на основание чл.274,ал.3 ГПК. С оглед на посоченото частната жалба в описаната част следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в същата част следва да се прекрати.
В останалата част частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, което в частта, с която е потвърдено определението на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е върната исковата молба на основание чл.129,ал.3 ГПК и е прекратено производството по делото подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С Определение № 2818/24.11.2017 година, постановено по гр.дело №1967/2017 година на Пловдивския окръжен съд е оставена без уважение молба вх. № 35010 от 20.11.2017 година на адв. В. С. да бъде връчено повторно на ищцата разпореждане № 7931 от 10.08.2017 година, както и да бъде продължен срока за отстраняване нередностите на исковата молба с още седем дни, считано от повторното връчване на ищцата на разпореждане № 7931 от 10.08.2017 година .
С посоченото определение е върната исковата молба по повод,на която е образувано гр.дело № 1967/2017 година, по описа на Пловдивския окръжен съд ІV гр.състав и е прекратено производството по същото дело.
Срещу постановеното определение е подадена въззивна частна жалба от адв. В. С. С..
Въззивният съд е приел, че Пловдивският окръжен съд е сезиран с подадена от В. С. С. искова молба, с посочени трима ответника и неясно изложена фактическа обстановка.
Прието е, че с Разпореждане № 7931/10.08.2017 година подадената искова молба е оставена без движение до отстраняване на констатираните от съда нередновности – не е посочено основание – фактическо, посредством излагане на конкретни обстоятелства за налично противоправно поведение на всеки от ответниците, съответно за настъпили за ищцата вреди, вследствие на същото това поведение, чието обезщетяване се търси. Констатирано е, че за някои от вредите се сочи, че са причинени от бездействия, които не е уточнено в какво се изразяват, както и, че твърденията за неплатено, но дължимо адвокатско възнаграждение биха обосновали имуществена отговорност на ответниците. Първоинстанционния съд е констатирал, че ищцата не е уточнила на какво основание претендира солидарна отговорност на ответниците – закон или договор, нито е посочила при какви условия иска се предявява само срещу един от ответниците за цялта сума, а в случай, че е при условията на евентуалност това следва да се посочи изрично от ищцата и да се уточни поредността на исковете – главен и евентуални и, че не е уточнено при заявените „в частност „ искове за присъждане на обезщетение в размер на 800 000 лв. от ВКС и 200 000 лв. от В. търси ли се отговорност на третия ответник или не, че ищцата не е уточнила обезщетяване на кои конкретно вреди претендира обезщетение в размер на 800 000 лв. от ВКС и в размер на 200 000 лв. от В., че посочените нередовности на исковата молба не позволяват да се определи правната квалификация и цената на исковете, съответно дължимата държавна такса.
Въззивният съд е посочил, че съобщение за постановеното разпореждане ищцата е получила на 25.09.2017 година и на 04.10.2017 година е подала заявление вх. №29594/04.10.2017 година, като е направила опит да отстрани нередностите, които съдът е указал, че са налице.
Прието е, че с Разпореждане № 9863/06.10.2017 година,постановено по гр.дело № 1967/2017 година Пловдивския окръжен съд е преценил,че указанията, дадени в предното разпореждане не са отстранени и отново е оставил без движение исковата молба, като изрично е отразил,че на ищцата се дава последна възможност в едноседмичен срок от получаване на съобщение да се справи с дадените й повторни указания.
С подадена нова молба вх. № 35010/20.11.2017 година ищцата В. С. отново и напълно хаотично според въззивния съд изложила фактическа обстановка, от която е направен извод, че недостатъците на подадената искова молба не са отстранени. Този извод на Пловдивския окръжен съд е преценен за правилен от въззивния съд.
При тези съображения е прието за правилно първоинстанционното определение, с което изводът, че не са налице основанията на чл. 63,ал.1 ГПК за определяне на нов срок за отстраняване на недостатъците по исковата молба е преценен за правилен и обоснован. Формиран е извод, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК на въззивното определение на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено определението на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е върната исковата молба на В. С. на основание чл.129,ал.3 ГПК и е прекратено производството по делото, като очевидно неправилно.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
В случая обжалваното въззивно определение в посочената част не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.2, пр.2 и т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение/определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение/определение. Поставените въпроси от жалбоподателката не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите правни изводи в обжалваното определение. Решаващите правни изводи на въззивния съд са, че жалбоподателката-ищца не е отстранила в срок нередовностите на исковата молба, указани й с разпореждане № 9863/06.10.2017 г. по гр.дело № 1967/2017 г. на Пловдивския окръжен съд. Правни въпроси, които да са обусловили тези изводи жалбоподателката не е формулирала. Поради това съдът преценява, че въпросите в изложението не са правни. Всички останали доводи в изложението касаят правилността на обжалваното определение и с оглед на това съдът преценява, че не са правни въпроси. С определението по чл.288 ГПК Върховният касационен съд трябва да се произнесе дали сочения от жалбоподателя правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, са различни от общите основания за неправилност на въззивното определение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Тъй като поставените въпроси от жалбоподателката не са правни само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидена в чл.280,ал.1, т.2,пр.2-ро и т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2,пр.2 и т.3 и ал.2 ГПК по поставените въпроси в изложението от жалбоподателката В. С. С..
В изложението е формулирано искане за отправяне на преюдициално запитване на основание чл. 628 и сл. ГПК. Искането следва да бъде оставено без уважение. Съгласно чл.628 ГПК съдът може да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, когато е налице необходимост от тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз или на акт на органите на Европейския съюз. Жалбоподателката не е посочила конкретни разпоредби от правото на Европейския съюз, чието съдържание да е неясно за страните или да е интерпретирано погрешно от съда, поради което не са налице предпоставките на чл. 628 и сл. от ГПК за отправяне на преюдициално запитване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Възобновява производството по ч.гр.дело № 1723/2018 г. на ВКС, IV г.о.
Оставя без разглеждане касационна частна жалба вх. № 2436/19.03.2018 г. подадена от адвокат В. С. С., [населено място], [улица], офис 107 в частта, с която е обжалвано определение № 66/09.02.2018 г., постановено по ч.гр.дело № 55/2018 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 2818/24.11.2017 г. по гр.дело № 1967/2017 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молба вх. № 35010 от 20.11.2017 г. на адв.В. С. да бъде връчено повторно на ищцата разпореждане № 7931/10.08.2017 г., както и да бъда продължен срока за отстраняване на нередовности на исковата молба с още седем дни, считано от повторното връчване на ищеца на разпореждане № 7931/10.08.2017 г. и прекратява производството по делото в тази част.
Не допуска касационно обжалване на определение № 66/09.02.2018 г., постановено по ч.гр.дело № 55/2018 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 2818/24.11.2017 г. по гр.дело № 1967/2017 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е върната искова молба по повод на която е образувано гр.дело № 1967/2017 г. на Пловдивския окръжен съд и е прекратено производството по гр.дело № 1967/2017 г. на Пловдивския окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 2436/19.03.2018 г., подадена от адвокат В. С. С., [населено място], [улица], офис 107.
Оставя без уважение искането на адвокат В. С. С. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, формулирано в изложението към касационна частна жалба вх. № 2436/19.03.2018 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната частна жалба и е прекратено производството по делото. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: