5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 594
гр. София, 19.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1936 по описа за 2017 година.
С определение 419 от 04.12.2017 г. на настоящия състав на ВКС /Върховен касационен съд/ е постановено спиране на производството по делото до приемане на тълкувателно решение от ОСНГТК /Общо събрание на Наказателна, Гражданска и Търговска колегия/ на ВКС по т. дело № 1/2016 г. По същото т. дело е прието ТР /Тълкувателно решение/ № 1/2016, обявено на 21.06.2018 г., поради което са отпаднали пречките за разглеждане на висящото гр. дело № 1936/2017 г. и съответно се възобновява разглеждането му с настоящето определение, с което ВКС се произнася по искането за допускане на касационно обжалване.
Производството по чл. 288, вр. § 74 ПЗР на ЗИД на ГПК /Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс/, обн. ДВ, бр. 86/27.10.2017 г. е образувано по касационна жалба на Г. Р. Р., Денка П. Р. и Н. Г. Р. против решение № 29 от 09.01.2017 г. по гр. дело № 1859/2016 г. на ПОС /Пловдивски окръжен съд/.
Ответникът УМБАЛ /Университетска многопрофилна болница за активно лечение/ [фирма], [населено място] е подал отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който поддържа становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Третото лице помагач на ответника К. А. В. поддържа становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Третото лице помагач на ответника Д. [фирма], [населено място] не е взело становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С цитираното въззивно решение е потвърдено решение № 1477 от 03.05.2016 г. по гр. дело № 121/2015 г. на ПРС /Пловдивски районен съд/, гражданско отделение, ХХІ състав, с което са отхвърлени исковете на настоящите касатори против ответника по касация по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми, представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Р. Г. Р., починал на 08.12.2011 г.: на Г. Р. Р. сумата 5100 лв., частично от претенция в общ размер на 120000 лв.; на Д. П. Р. сумата 5100 лв., частично от претенция в общ размер на 120000 лв.; на Н. Г. Р. сумата 5100 лв., частично от претенция в общ размер на 50000 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.12.2011 г. до окончателното погасяване и са присъдени разноски на ответника в размер на сумата 7 лв. С въззивното решение са присъдени разноски за въззивното производство в полза на ответника по исковете в размер на сумата 1200 лв.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, поддържани на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в редакцията преди изменението на ГПК, обн. ДВ, бр. 86/27.10.2017 г. Първият от тях е формулиран, както следва: „І.Съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и е решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно: При постановяване на решението си съдът следва ли да изложи собствени мотиви или е достатъчно да препрати към мотивите на първоинстанциион съд по реда на чл. 272 ГПК ?“. В тази част от изложението жалбоподателите са отразили становище, съгласно което въззивният съд бил посочил, че намира мотивите на ПРС за пространни, задълбочени и почиващи на добре анализирана фактическа обстановка, без да се мотивира, след което бил препратил по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение. Същите считат, че въпросът бил решен в противоречие със задължителната съдебна практика и цитират решения по гр. дело № 964/2012 г., по гр. дело № 1413/2009 г. на състави на ІV г.о., както и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 19.
Искането за допускане на касационно обжалване по цитирания въпрос е неоснователно. Въпросът е формулиран общо, като не е посочено в него, както и в доводите, изложени във връзка с поставянето му за разглеждане конкретните обстоятелства и доводи, по които въззивната инстанция не е развила мотиви. Потвърждаването на първоинстанционното решение произтича от приемането от въззивната инстанция на правните разрешения на районния съд за правилни. В този случай препращането към мотивите на първоинстанционния съд по смисъла на чл. 272 ГПК е допустимо, когато правните му изводи се възприемат изцяло и не е необходимо да се преповтарят, за да се мотивират съображения за тяхното споделяне. В конкретния случай ПОС е обосновал съображения за възприемане изводите на ПРС, като по този начин е аргументирал съвпадане на правните разрешения на двете съдебни инстанции. В мотивите на въззивното решение са очертани обстоятелствата, по които страните не спорят, а именно приемането на Р. Р. на лечение при ответника на 07.12.2011 г., смъртта му на 08.12.2011 г., както и връзката на родство с ищците – Г. Р. – син, Н. Р. – брат на починалия. Като безспорно обстоятелство е отразено, че Д. Р. е преживяла съпруга. Съдът е посочил доказателствата, представени във връзка с твърденията на ищците за претърпени неимуществени вреди, както и доказателствата относно обстоятелствата, засягащи приемането на Р. Р. в болницата, направените изследвания, обясненията, които същият е дал при приемането му в лечебното заведение, кой е взел решение за отлагане на операцията. Разгледани са констатациите на вещите лица в комплексната съдебно – медицинска експертиза. Въззивният съд е обсъдил и дал отговори на въпросите относно твърденията на ищците за допусната лекарска грешка при взимане на решение да не се извърши спешна операция, като е обосновал извод въз основа на експертизата за това, че тези твърдения са недоказани, тъй като дори и да е била извършена операция, тя би имала летален изход за Р. Р., предвид заключението на вещите лица, че при наличието на дисекация по цялото протежение на аортата, извършването й би било абсолютно противопоказно. Изложени са съображения за отхвърляне на твърденията на ищците за допусната лекарска грешка от д-р В., като въз основа на доказателствата е направен извод, че преценката да не се извършва операция е на двамата лекари – д-р М. и д-р В., като е отразено, че отхвърляне на твърдението за липсата на спешна оперативна намеса, като причина за смъртта на Р. Р. е достатъчно за отхвърляне на иска по чл. 49 ЗЗД. ПОС е изложил свои мотиви и по останалите доводи на въззивниците, а именно по твърдението им, че лекуващият екип бил поставил погрешна диагноза на пациента, приемайки, че той има съдов, а не кардиологичен проблем. Тези мотиви са формирани въз основа на показанията на свидетелите на третото лице помагач, В., както и въз основа на медицинската експертиза, включително обясненията на вещите лица. Обсъдени са техните обяснения за това, че дисекацията на аортата при Р. Р. е протекла атипично – без никакви оплаквания, които биха могли да насочат лекарите към въпросното заболяване /разкъсване на аортата/. ПОС е разгледал доводите на ищците във въззивната жалба относно твърденията, че лекуващият екип не се бил съобразил с мнението на лекарите от Х., които били описали, че пациентът имал задух, както и тезата на въззивниците, че предписаните медикаменти /антикоагуланти/ били противопоказни за състоянието на Р. Р., които е отхвърлил въз основа на обсъждане констатациите на вещите лица. По формираните правни разрешения на въззивната инстанция, третиращи фактическия състав на чл. 49 ЗЗД и обосноваващи липсата на основание за ангажиране имуществената отговорност на ответника касаторите не са поставили въпроси, а поставеният от тях въпрос не релевира предпоставки за допускане на касационно обжалване, както поради вече посочената липса в съдържанието му на конкретна хипотеза, обосноваваща становището за неизлагане на собствени мотиви от въззивната инстанция, така и поради съобразяване на окръжния съд с разрешенията в практиката по чл. 290 ГПК – отм., включително тази, на която се позовават жалбоподателите. Правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не се поставя служебно от касационния съд, като липсата му има за правна последица недопускане на касационен контрол. Затова настоящият състав на ВКС намира, че с цитираният въпрос касаторите не са обосновали приложно поле на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в посочената редакция.
Вторият въпрос е формулиран, както следва: „ІІ.Съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и е решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно: Включва ли се в кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, брата на починалия?“. По този въпрос въззивният съд се е произнесъл., като е приел, че Н. Р. не е активно легитимиран да търси обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си Р. Р.. Това разрешение по тълкуването на закона е в отклонение от ТР № 1/2016 от 21.06.2018 г. по т. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. В ТР на ОСНГТК е прието, че за получаване на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък е необходимо да се установи не само формалната връзка на родство /за такава е приета връзката на родство между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци, т.е. връзката на родство между починалият Р. Р. и Н. Р., като братя/, но и понесените морални болки и страдания. В случая въззивният съд е приел, че Н. Р. не е активно легитимиран да търси обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си Р. Р.. Този мотив за неоснователност на иска е допълнителен. Решаващите мотиви, обусловили изхода на спора и постановяването на съдебния акт за отхвърляне на претенциите са недоказването на предпоставките за деликтна отговорност, включително противоправност на поведението на лекарите, на които е възложено от болницата дейността по лечението, недоказването на наличието на причинна връзка между тяхното поведение и леталния изход при пациента Р. Р., с оглед на който се претендират неимуществени вреди. Поради липсата на елементи от фактическия състав на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на УМБАЛ [фирма], [населено място] са отхвърлени предявените искове. Наличието на други елементи – включително съображенията, с които се третира активната материалноправна легитимация на ищеца Н. Р. не би могло да доведе до промяна в постановения правен резултат. В тази хипотеза, когато произнасянето на въззивния съд по правен въпрос, посочен по – горе, е в отклонение от разрешенията в съдебната практика, но съставлява извод, който не може да обуслови промяна в постановения правен резултат, не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Затова настоящата инстанция намира, че и по този въпрос не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол.
Предвид изложеното настоящият състав на ВКС приема, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторите следва да заплатят на ответника по касация – Университетска многопрофилна болница за активно лечение [фирма], [населено място] разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 900 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. дело № 1936/2017 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 29 от 09.01.2017 година по гр. дело № 1859/2016 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. Р. Р., Д. П. Р. и Н. Г. Р. да заплатят на Университетска многопрофилна болница за активно лечение [фирма], [населено място] сумата 900 лв., разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: