О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
гр. София, 27.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 255/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Р. Ч. срещу решение № 184 от 30.10.2014 г. по гр. дело № 363/2014 г. на Ямболски окръжен съд, ІІІ граждански състав.
Ответницата по касация – И. Р. П. е подала отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изложила доводи за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение взе предвид следното:
С цитираното въззивно решение е обезсилено решение № 539 от 08.08.2014 г. по гр. дело № 278/2014 г. на Ямболски районен съд и е върнато делото на същия съд за произнасяне по иска с правно основание чл. 280 и сл. вр. чл. 79 ЗЗД. За да постанови този резултат Ямболски окръжен съд е приел, че първостепенният съд се е произнесъл по непредявен иск – претенция по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вместо по предявения иск по чл. 280 и сл. вр. чл. 79 ЗЗД. В мотивите на обжалваното второинстанционно решение е разгледана обстоятелствената част на исковата молба, претенцията по която е била уважената в пълен размер от районния съд, за сумата 25000 лв., заявена като частичен иск и са направени следните констатации. Изложено е, че твърденията в исковата молба за предоставяне на заем на сина на ответницата – Я. П. и нейната снаха – Д. П., сестра на ищеца в общ размер 30000 лв. за закупуване на апартамент от Я. П. и Диана П. са били уточнени във връзка с указанията на районния съд за отстраняване нередовности на исковата молба с молба с вх. № 7669/23.05.2014 г., в която e било отразено, че ищецът И. Ч. е предал сумата 20000 лв. на 18.02.2011 г. и още 10000 лв. на 21.02.2011 г. на ответницата, която следвало да предаде парите на своя син и снаха, но последната не сторила това. Окръжният съд е приел, че въведеното твърдение за наличие на уговорка между ищеца и ответницата за това, че предадените от ищеца на ответницата суми следва да бъдат предадени от нея на трети лица – сина й и снаха й сочи, че между страните има договореност ответницата да изпълни определена поръчка, изразяваща се в получаване и предаване на сумата. Въз основа на тези мотиви съдебният състав е определил правното основание на иска по чл. 280 ЗЗД и е преценил съображенията на първостепенния съд за квалифициране на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като произнасяне по непредявен иск. С оглед на посочените мотиви въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 270, ал. 3, изр. трето ГПК.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпрос, формулиран, както следва: „1.”След като предметът на спора в едно съдебно производство се определя от посочените от ищеца като основания на иска обстоятелства и от търсената от него защита, при положение, че имущественото благо е дадено от ищеца и е получено от ответницата при първоначална липса на правно основание и се претендира връщането му с иск на основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, от правно значение ли е евентуалното наличие на договорни правоотношения между ищеца и трето, неучастващо в процеса лице.”. С този въпрос не се релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът произтича от субективно становище на страната за правилната според нея правна квалификация на иска, а не от мотивите на въззивния съд, с които са обосновани съображения за относимост на обстоятелствата в исковата молба към фактическия състав на чл. 280 ЗЗД. Съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 правният въпрос, е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая поставеният въпрос е свързан с изводи на страната. Когато въпросът не произтича от разрешенията на въззивния съд, а от становище на страната не е налице общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Изложеното в цитирания въпрос, „че имущественото благо е дадено от ищеца и е получено от ответницата при първоначална липса на правно основание” е становище на касатора /неговото виждане за правна квалификация на иска/, а не правно разрешение на въззивния съд. Липсва мотивирано изложение на допълнително основание, поддържано от жалбоподателя по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед на твърденията му за разрешаване на въпроса в противоречие с решение № 89 от 20.06.2013 г. по гр. дело № 1184/2012 г на ВКС, състав на ІІІ г.о. Съдържащите се в цитирания акт правни разрешения се отнасят до хипотеза, при която ищецът е превел на името на ответницата парична сума чрез девет банкови преводи, при липсата на каквото и да е било правоотношение между тях. В настоящият случай обстоятелствата в исковата молба си други, а именно, че ищецът е предал процесните суми на ответницата, която е следвало да ги предаде на сина си и снаха си, т.е. претенцията произтича от възложена на ответницата от страна на ищеца дейност. Налице е според собствените твърдения на ищеца причина за преминаване на процесните суми в държане на ответницата, която се състои в задължение, поето от последната да извърши конкретно действие. Настоящият случай е различен от този, на който е даден отговор в касационното решение, поради което разрешенията на въззивния съд не са в отклонение от приетото в решението на ВКС. Липсват в приложението доводи за противоречиво произнасяне на въззивния съд по отношение на приложената практика чрез съпоставка на разрешенията във въззивното решение и цитираното касационно решение, които касаторът е задължен да направи с оглед изискването за мотивирано изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Предвид изложеното следва да се приеме, че с цитирания въпрос касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Следващият въпрос, поставен в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран, както следва: „2.”Налице ли е основание за недопустимост на първоинстанционното съдебно решение при условията на чл. 270 ал. 3 изр. 3 от ГПК и следва ли при извършване на такава проверка въззивния съд да разграничи дали е налице разглеждане на непредявен иск или е определена погрешно правната квалификация на предявения иск от първоинстанционния съд”. Въпросът е общо теоретичен, без връзка с конкретен извод /правно разрешение/, с който въззивният съд е обосновал разглеждане на иска на непредявено основание. Само въпроси, които произтичат от конкретни мотиви на съда, обусловили изхода на делото формират общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице и отклонение на въззивния съд от приложената практика, на която се позовава касаторът – решение № 161 от 01.07.2013 г. по гр. дело № 564/2012 г. на състав на ВКС, ІV г.о. В касационното решение е разгледана хипотеза, при която въззивният съд без да констатира разгледани от първоинстанционния съд обстоятелства, различни от посочените от ищеца е приел недопустимост на първоинстанционното решение, а в настоящия случай въззивният съд е разгледал хипотеза, при която първоинстанционният съд при определяне правното основание на иска не е разгледал обстоятелства, изложени от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, формиращи правното основание на иска. Въпросите по двете дела са породени от различни хипотези и поради това не са идентични. По въпроси, които не са идентични не се формира противоречива практика на съда. За това и по този въпрос не са формирани основания за допускане на касационен контрол. С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация разноските за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 950 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 184 от 30.10.2014 г. по гр. дело № 363/2014 г. на Ямболски окръжен съд, ІІІ граждански състав.
ОСЪЖДА И. Р. Ч. да заплати на И. Р. П. разноски за касационното производство в размер на сумата 950 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: