О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
гр. София 28.06.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 25 юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4236 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място], чрез адв. П. А. срещу решение №1698/13.07.2017 г. по гр.дело № 1275/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 18.11.2016 г. по гр.дело № 6095/2013 г. на Софийски градски съд в отхвърлената част на предявения иск от Н. А. Х. срещу [фирма] с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.265,ал.1,пр.2 ЗЗД за разликата над 22 622.29 лв. до 31 310 лв. или за 8 687.67 лв. дължима по договор за изработка от 16.11.2007 г. и вместо отменената част искът е уважен и за сумата 8 687.67 лв., заедно със законната лихва от 30.04.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, и е потвърдено решението на Софийски градски съд в уважената част на предявения иск с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД, вр.чл.265,ал.1,пр.2 ЗЗД за сумата 22 622.29 лв.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли, като неоснователен.
В изложението са формулирани въпросите: 1.при кредитиране на едното от две приети по делото заключения на вещо лице длъжен ли е съдът да мотивира преценката си, като посочи причините, поради които не възприема едното заключение, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирано е решение № 58/13.02.2012 г. по гр.дело № 408/2010 г. на ВКС, I г.о. по чл.290 ГПК, 2. длъжен ли е съдът да изложи собствени мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. 3. при предявен иск за заплащане на обезщетение за вреди от виновно неизпълнение на договорни задължения за изграждане на обект необходимо ли е в исковата молба съответните строително монтажни работи да бъдат посочени поотделно като вид и стойност и може ли исковата молба, съответно молбата, с която се конкретизират тези искови претенции да препраща към приложени към нея писмени доказателства, съответно към заключение на вещо лице, които съдържат описание на конкретните строителни работи и тяхната стойност, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Според жалбоподателя правните въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба Н. А. Х., чрез адв. Д. Х. и адв.Р. У. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на въззивното решение в обжалваната част намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД, вр. чл.265,ал.1 ЗЗД.
От фактическа страна е прието за безспорно, че в сключения между страните по делото Предварителен договор за продажба на процесните обекти „Център за красота и здраве“ и гараж №3 /ателие / от 16.11.2007г. , се съдържа договорка за степента на тяхната завършеност /чл. 8/, задължение, поето от продавача, който се явява и изпълнител на строежа и съответните СМР. Прието е също, че констативен акт, обр.15, за установяване годността за приемане на строежа е издаден на 15.06.2007г. Посочил, е че в Удостоверение № 20 от 07.04.2008г. за въвеждане в експлоатация на строежа се съдържа следното ограничително условие: Ателието за пране и химическо чистене / преустроено в процесния „Център за красота и здраве“/ подлежи на приемане по установения ред за въвеждане в експлоатация на строеж ІV категория на осн. чл.177, ал.1 ЗУТ, каквато по делото няма. Приел е, че с нотариален акт от 09.07.2008г. е прехвърлена собствеността върху имотите. С нотариална покана за доброволно плащане, връчена на управителя на ответното дружество на 18.10.2012г., купувачите на имота, между които и ищецът, са поискали сумата от 75 000 лв. за отстраняване на установените от тях строителни недостатъци, засягащи най-вече ОВК и отоплителна инсталации, лошо изпълнени хидроизолация и дренажи. Отправена е и покана да присъстват при оглед на обекта на 15.11.2012г. за изготвяне на частна техническа експертиза, на кой- то, видно от съставения констативен протокол не са се отзовали.
Въззивният съд е приел, че според приетото и неоспорено от страните второ заключение на СТЕ, което е кредитирал като компетентно и безпристрастно, изготвено след оглед на обекта и необходимите строителни книжа и доказателства по делото, са установени следните неизпълнени или некачествено изпълнени СМР: – в част „ОВК“ неизвършени СМР са: неизпълнена вентилационна инсталация на кота -3.20; частично неизпълнена отоплителна инсталация, немонтирани алуминиеви радиатори, а некачествено извършени са: компрометирани дренаж около обекта и хидроизолация, в резултат на които по външните стени на помещенията се наблюдават следи от течове, влага и мухъл; – в канализационната инсталация: неправилно изпълнение, по причина, че нивото на изпълнената такава е по-високо от нивото на уличната канализационна инсталация, поради което канализационните води при силен дъжд излизат през шахта и сифони, и наводняват помещенията, в които са монтирани; неправилно монтиран главен водомер на сградата. Посочил е, че по отношение на останалите посочени в исковата молба неизвършени или лошо извършени СМР – шахта за отводняване на обекта, канализационни клонове на сградата, минаващи през обекта, наличие на водосточен клон, вещото лице е приело, че същите не са некачествено изпълнени. Същите са предвидени и изпълнени съобразно одобрения инвестиционен проект. Приел е, че след остойностяване на всяка от посочените неизпълнени и некачествено свършени СМР, онагледени в таблица, общата им стойност възлиза на 31 309.96 лв., след съобразяване със съдържащата се в „Справочник за цените на строителството“ за 2016г. актуална информация, и такава от сайта на К. на строителите в България, както и данни за цените на труда и материалите за процесните ви- дове СМР, използвани от строителните фирми. Приел е също, че в с.з. при приемане на заключението в.л. Т. е заявил, че течовете по стените са от некачествено извършени СМР – компрометирана хидроизолация и неизпълнен дренаж. По проект няма предвидена дренажна инсталация. За това, че има проблем с канализацията, съди по деформирания ламиниран паркет, което е в следствие течове от сифоните.
Съдът е посочил, че според показанията на свидетеля, посочен от ищеца св.В. откакто е купен обекта, неколкократно е ходил да му помага за отстраняване на наводнения или проникване на вода, че при всеки обилен дъжд се случват такива наводнения, че влагата и мухълът са постоянно присъствие. Прието е, че свидетелят Б., който е бил управителят на фирмата, осъществила техническия надзор на обекта установява, че по проект не се е предвижда дренаж на сградата, че не му била показана строителна документация за конкретния обект, въз основа на която да се въведе в експлоатация, че външната канализация била крайно недостатъчна, че била от 30-те години и предвидена за ниско застрояване, докато в случая е налице високо застрояване. Посочил е, че кредитира показанията на свидетелите, като преки и непосредствени, без противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал.
От правна страна е прието с оглед на установената фактическа обстановка, че искът е основателен и доказан за предявения размер изцяло, включително и за сумата от 8 687.67 лв. – стойността на неизвършен дренаж около сградата. Според съда обстоятелството, че такъв не е предвиден нито по проект, нито в договора между страните, не освобождава изпълнителят от отговорност. Прието е за установено от експертното заключение, че причина за течовете са липсата на дренаж и компрометираната хидроизолация. Съдът е приел, че задължение на ответника е да предаде обекта годен за ползване, че при реално настъпили негативни последици от неизпълнени, но задължителни за обезпечаване пригодността на обекта строителни дейности, обстоятелството, че съответната дейност не е предвидена по проект, не освобождава изпълнителя от отговорност спрямо възложителя по договора за изработка. Приел е, че в случая в договорните отношения между страните са предвидени основно довършителни дейности, докато тази по поставяне на дренаж е още при полагане на основите на сградата. С оглед на тези съображения въззивният съд не е възприел приетото от първостепенния съд разрешение по този спорен въпрос, предмет на жалбата на ищеца.
Преценени са за неоснователни поддържаните във въззивната жалба на ответника възражения. Прието е, че второто заключение на СТЕ, което е кредитирано от въззивния съд не е надлежно оспорено, че е обосновано и, че в него са включени повече СМР от тези, посочени в първоначалното, което също е обяснение за по-високата крайна стойност. Прието е за неоснователно възражението за погасителна давност, което ответникът свързва с изтичане на 5 години от приемането на обекта, за което сочи договора за покупко-продажба, който е от 09.07.2008г., тъй като искът е предявен на 30.04.2013г., т.е. преди изтичате на 5 годишния период. Посочил е, че прехвърлянето на собствеността не означава приемане на обекта по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД, доколкото в случая липсват данни, а и твърдения за съставяне на двустранен приемо-предавателен протокол по смисъла на чл.15 от предварителния договор. Според съда дори и при приемане, че най-ранната възможна дата за предаване на обекта е нотариалното изповядване на сделката, то искът е предявен в рамките на давностния срок. Приети са за недоказани твърденията във въззивната жалба на ответника за извършени от ищеца допълнителни СМР, преустройства и ремонти в имота и дали течовете не са обусловени от същите.
При тези съображения, поради несъвпадане на изводите на двете инстанции в частта, с която искът е отхвърлен за сумата от 8 687.67 лв. е прието, че решението следва да се отмени, като се постанови ново, с което да се уважи в разглежданата част. В уважената част на предявения иск първоинстанционното решение е потвърдено.
По правните въпроси:
Съдът намира, че в случая са приложими разпоредбите на чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК в редакцията на текстовете до изменението със ЗИДГПК, обн.Д.в.бр.86/2017 г. на основание пар.74 от ПЗР на ЗИДГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението.
С решение № 58/13.02.2012 г. по гр.дело № 408/2010 г. на ВКС, I г.о. по чл.290 ГПК е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 195 ГПК, аналогична на чл. 157, ал.1 ГПК/ отм ./ вещо лице се назначава когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма. По аргумент от чл. 201 ГПК заключението на вещото лице трябва да бъде пълно, ясно и мотивирано. Експертът следва да посочи не само изводите, които прави във връзка с поставената му от съда задача, но и конкретните факти, които обосновават тези изводи. Целта на експертизата е да изнесе пред съда всички онези факти и връзки между тях, за които са необходими специални знания и по този начин да подпомогне съда при формиране на фактическите, а оттам и на правните му изводи по спора. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице. Прието е, че според константната съдебна практика, към която ВКС последователно се придържа, когато съдът отхвърля заключението на вещото лице или при наличието на противоречиви заключения кредитира едно от тях и отхвърля друго, е длъжен да мотивира преценката си, като посочи причините, поради които не възприема това заключение.
Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС. С въззивното решение съдът е кредитирал второто заключение по назначената съдебно техническата експертиза с вещо лице Т. Т., съответно не е възприето заключението на СТЕ с вещото лице А. Х., за което са изложени подробни мотиви. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице Т.Т. като е посочил, че същото е неоспорено, че е компетентно и безпристрастно, изготвено след оглед на обекта и необходимите строителни книжа и доказателства по делото. С оглед изложените мотиви съдът преценява, че правният въпрос не е разрешен в отклонение от практиката на ВКС, на която се е позовал жалбоподателя-ответник. Следователно не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос.
С решение № 331/19.05.2010 г. по гр.дело № 257/2009 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВКС, според която съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им.
С решение № 217/09.06.2011 г. по гр.дело № 761/2010 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В същата насока е разрешението на правния въпрос в решение № 700/28.10.2010 г. по гр.дело № 91/2010 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК.
Правният въпрос въззивния съд е разрешил по същият начин. С решението съдът е обсъдил всички доказателства по делото и доводите на страните, съответно е преценил всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Обсъдени са и всички доводи на страните, които са от значение за решението по делото. В мотивите на обжалваното решение са изложени подробни съображения по въведените доводи за неправилност на първоинстанционното решение относно възражението на ответника за изтекла давност, относно възприетото заключение на вещото лице по назначената повторна СТЕ, съответно са обсъдени както се посочи по-горе всички събрани по делото доказателства – приложените писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели. Поради посоченото съдът намира, че не е установено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
По първи и втори въпроси от изложението не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като жалбоподателят не е цитирал и представил влезли в сила решения на първоинстанционен съд, на въззивен съд или решения на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./ по същия правен въпрос. С оглед и на това е невъзможна преценката дали поставения правен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата.
По същите въпроси не е налице и предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Въпросите касаят приложение разпоредбите на чл.202 ГПК, чл. 235,ал.2 ГПК, чл.236,ал.2 ГПК, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите по п.3-ти от изложението. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.4 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Не е установено въведеното допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като жалбоподателят не е обосновал самото основание, а именно не е посочил какво е значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателят не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставените въпроси, касаещи приложението на разпоредбите на чл.127,ал.1 ГПК, съответно чл. 79,ал.1 ЗЗД и чл.265,ал.1,пр.1 ЗЗД не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго и е налице трайна и многобройна задължителна съдебна практика.
По същият въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като жалбоподателят не е цитирал и представил тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по този въпрос, поради това, че жалбоподателят не се е позовал, съответно не е приложил към изложението влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос, за да се прецени дали въпросът е разрешен противоречиво от съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК в редакцията на текста до изменението на чл.280,ал.1 ГПК със ЗИДГПК, обн.Д.в.бр.87/2017 г., които са приложими на основание пар.74 от ПЗР на ЗИДГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК по въпросите, поставени от жалбоподателя [фирма], чрез адв. П. А..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата Н. Х. следва да се присъди сумата 500 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1698/13.07.2017 г. по гр.дело № 1275/2017 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 14789/30.08.2017 г., подадена от ответника [фирма] със седалище и адрес на управление, [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв. П. А., съдебен адрес [населено място], ул.”20-ти април” 12, ет.1,ап.2, чрез адв. П. А..
Осъжда Х. С.” О., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Н. А. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица], съдебен адрес, [населено място], [улица], чрез адв. Д.Х. и адв.Р.У. сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: