2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 4335/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
София, 26.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 4335/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд с № 142 от 25.03.2013 год., постановено по гр.дело № 945/2012 год., с което е потвърдено решение № 681 от 26.07.2012 год. по гр.дело № 4564/2011 год. на Пазарджишкия районен съд за уважаване на иска с правна квалификация чл.108 ЗС, предявен от М. Н. С.-М., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.В, ет.3, ап.11 против Р. Х. Ж. от [населено място], [улица], ет.2, Х. М. Б. от [населено място],[жк][жилищен адрес] ет.7, Т. М. А. от [населено място],[жк][жилищен адрес] ет.7, С. Т. С. от [населено място], [улица], ет.1, ап.2 и Г. М. С. от [населено място], [улица], ет.1, ап.2 за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на следните недвижими имоти:
– 2/10 ид.части от поземлен имот с идентификатор 55155.503.103 по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място] /стар идентификатор № 3275 в кв.275/ – на [улица]с площ от 31 кв.м. и на двуетажния магазин с изба върху същия имот с идентификатор 55155.503.103.1 при съседи 55155.503.102, 55155.503.9515, 55155.503.9513, 55155.503.104.
– Поземлен имот с идентификатор 55155.501.712 по кадастралната карта и кад.регистри на [населено място] с площ от 590 кв.м. заедно с построената в имота масивна двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 128 кв.м. с идентификатор 55155.501.712.1 с адрес-гр.П., [улица] при съседи: 55155.503.9521, 55155.501.713, 55155.501.1480, 55155.501.708, 55155.501.711.
– Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.501.713.1.3 – по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], представляващ апартамент с площ от 126.50 кв.м., разположен на целия втори етаж от масивната триетажна жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор 55155.501.713-гр.П., [улица] принадлежащите му избено помещение с площ от 28 кв.м. и обособено в самостоятелна част таванско помещение /северната част/ с площ от 33.20 кв.м. и 1/3 ид.част от общите части на сградата, с право на ползване върху 1/3 ид.част от поземления имот със съседни самостоятелни обекти в сградата: под обекта 55155.501.713.1.1, 55155.501.713.1.2, над обекта: 55155.501.713.1.4, 55155.501.713.1.5.
– Гараж с площ от 17 кв.м. с идентификатор 55155.501.713.3, разположен в поземлен имот с идентификатор 55155.501.713 по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място]-с адрес „Ген.Г.” № 28.
– ? ид.част от поземлен имот с идентификатор 55155.21.26 по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място]-земеделска земя-нива в землището на [населено място], м.”Малък Я.” с площ от 9944 кв.м.
– Нива с площ от 11692 дка, имот № 013024 в землището на [населено място], м.”Г. дъмга” при съседи имот № 013023-нива на М. Хр.Б., имот № 13018 полски път на [община], № 013025-нива на Р. Хр.Ж., имот № 013019-напоителен канал на [община] като са осъдени ответниците на основание чл.108 ЗС да отстъпят собствеността и предадат
– владението върху тях, както следва: Р. Х. Ж. – 1/6 ид.ч., Х. М. Б. – 1/12 ид.ч., Т. М. А. – 1/12 ид.ч., С. Т. С. – 1/6 ид.ч. и Г. М. С. – 1/6 ид.ч.
Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите Р. Х. Ж., С. Т. С., Г. М. С., Т. М. А. и Х. М. Б., представлявани от адвокат Х. М., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси:
Процесуалноправни, които имат значение за изхода на правния спор и обусловили решаващите изводи на въззивния съд:
– „Длъжен ли е съдът с решението си да отговори на иска и може ли да излиза извън спорния предмет на делото”;
– „Може ли въззивният съд да допусне нови доказателства на основание чл.266, ал.3 ГПК, след като страната, която ги е ангажирала за пръв път във въззивното производство, не е искала събирането им в първоинстанционното производство и не твърди, че не са допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения”;
Материалноправни въпроси:
– „При ревандикационен иск, предявен от съсобственик по отношение на цялата вещ, следва ли с установителната част на диспозитива на решението да се признае по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на процесната вещ в цялост или следва да се признае, че е собственик само на идеалните части, за които е доказал собствеността си, и в осъдителната част на диспозитива да се постанови отстъпване на собствеността и владението върху имотите в цялост” и
– „При липса на приемане на наследство от някои от наследниците налице ли е автоматично уголемяване на дяловете на приелите наследството наследници или за да настъпи уголемяването е необходимо а има изричен отказ или да е изгубена възможността за приемане на наследството от неприелите го наследници”.
От ответницата по касация М. Н. С.-М., представлявана от адвокат С. В. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените разноски в настоящото производство за адвокатски хонорар.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел за безспорно, че общата наследодателка М. Д. С., починала на 07.07.2006 год., е била собственик на процесните имоти, като не е оставила наследници от първи, втори и трети ред – низходящи, възходящи или съпруг, а към момента на смъртта й най-близкият по степен съребрен роднина(ІІІ-та степен) е бил чичо й – бащата на ищцата-Н. М. С., починал на 07.01.2008 год. и оставил за наследник дъщеря М. Н. С.-М., която изключва по-далечните по степен (ІV-та) съребрени роднини: ответниците по иска като наследници на чичо Г. М. С. и леля Ф. М. Б. тъй като последните са починали преди нея. Взето е предвид, че с молби от 23.08.2006 год., подадени от М. Г. С., Н. М. С., М. Х. Б. и Р. Х. Ж. е вписано в регистъра при районния съд приемане на наследството, който факт не може да сложи началото на добросъвестно владение и основанията по чл.70, ал.1 ЗС са извън кръга на правните основания по отношение на придобивната давност, а не е налице и придобивна давност в резултат на недобросъвестно владение тъй като от смъртта на М. Д. С. до предявяване на исковата молба са изминали около шест и половина години, защото ответниците не могат да прибавят към своето владение и това на праводателите си понеже последните са починали преди общата наследодателка, а липсват доказателства приживе на нея да са завладели имотите и да ги държат като свои. При постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд е съобразил допуснатото изменение в съдебно заседание на 26.06.2012 год. по гр.дело № 4564/2011 год. на Пазарджишкия районен съд на петитума на иска като същият се счита предявен по чл.108 ЗС по отношение на всички /процесни/ имоти за предаване владението върху съответните идеални части: по 1/6 ид.ч. от Р. Х. Ж., С. Т. С. и Г. М. С. и по 1/12 ид.ч. от Х. М. Б. и Т. М. А..
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Представените решения на Върховния съд(ВС) и Върховният касационен съд(ВКС) касаят различна фактическа обстановка:
В решение № 166 от 13.01.2012 год. по т.дело № 43/2011 год. на І търговско отделение(ТО) на ВКС, в производство по чл.290 ГПК по иск с правна квалификация чл.407 ТЗ във връзка с чл.52 ЗЗД е прието, че в съответствие с диспозитивното начало в ГПК следва да има съвпадение между петитума на предявения иск и диспозитива на решението, при което определеният цялостен размер на обезщетението в мотивите на същото, който не е присъден с диспозитива на решението не се ползва със сила на пресъдено нещо и за това ако е определен в по-голям размер от петитума на иска и диспозитива на решението – не е налице недопустимост в тази част;
В решение № 476 от 26.10.2010 год. по гр.дело № 907/2009 год. на ІІ ГО на ВКС е прието, че въззивното решение е недопустимо тъй като по реда на чл.214 ГПК не е допуснато изменение на заявения за разглеждане иск по чл.124, ал.1 ГПК, при което позоваване на друг придобивен способ, различен от посочения в исковата молба, не представлява допълване на същата по смисъла на чл.143, ал.2 ГПК;
Решение № 620 от 25.06.1993 год. по гр.дело № 211/1993 год. на І ГО на ВС е свързано с приложението на чл.2, ал.1 ГПК/отм./, според която разпоредба съдът е длъжен да се произнесе по всяка подадена молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, но при друг процесуален ред – ГПК от 1952 год.;
Решение № 20 от 09.03.2011 год. по т.дело № 311/2010 год. на ІІ ТО на ВКС е постановено по иск с правна квалификация чл.124 ГПК за установяване недължимост на сума – задължение по запис на заповед във връзка с чл.201 НК, в което е прието, че допускането на експертиза за пръв път пред въззивния съд не е нарушение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, а е резултат от извършената в подготвителното заседание по чл.267 ГПК преценка, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.4 ГПК;
Решение № 315 от 30.11.2011 год. по гр.дело № 370/2011 год. на ІІ ГО на ВКС касае установителен иск за собственост, но във връзка с чл.1 ЗВСОНИ;
Решение № 437 от 17.01.2012 год. по гр.дело № 70/2011 год. на ІІІ ГО на ВКС е по иск с правна квалификация чл.240, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.48 и чл.60 ЗН;
Решение № 75 от 24.06.1963 год. по гр.дело № 53/1963 год. на ОСГК на ВС се отнася до чл.53 ЗН и че частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници от същото коляно, към което те принадлежат.
Определение № 397 от 07.11.2012 год. по гр.дело № 812/2012 год. на ІІ ГО на ВКС е постановено в производство по чл.288 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК,поради което не следва да се съобразява, а за
решение от 19.07.2012 год. по гр.дело № 12568/2010 год. липсва заверяване, че е влязло в сила, поради което не може да се обсъжда.
При този изход на спора на ответницата по касация не се присъждат разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК за адвокатски хонорар тъй като липсва списък по чл.80 ГПК във връзка с т.2 на ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 142 от 25.03.2013 год. по в.гр.дело № 945/2012 год. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: