4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
Гр.София, 17.07.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2711 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 65/30.04.14г., постановено по гр.д.№ 71/14г. от Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 2589/09.12.13г. по гр.д.№ 1995/11г. на Варненския окръжен съд и касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 64534 лв. на основание чл.59 ЗЗД, с която се е обеднил от неполучени приходи през периода от 01.08.09г. до 30.06.11г. от собствения му трафопост № 3 и кабелно захранване 1кV – първи етап, намиращи се в УПИ 3736 в кв.550 по плана на [населено място], както и сумата от 6121.34 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.08.09г. до 30.06.11г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че трафопостът и кабелното захранване са изградени от праводателя на ищеца – настоящ ответник по жалбата, въз основа на отстъпено право на строеж върху общинска земя по договор от 16.05.03г. с [община]. [фирма] е възложило на [фирма] за собствена сметка да проектира и изгради трафопост с необходимото оборудване и кабелно захранване към него, а на 03.05.04г. е сключен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа и на 21.05.04г. – за присъединяване към електропреносната мрежа за „Жилищна група Р.-2”, за чиито нужди е изграден трафопостът. По искане на изпълнителя [фирма] е поставено начало за изкупуване на трафопоста по реда на П..4 ЗЕ, но споразумение в този смисъл не е постигнато, поради което цената за ползване на съоръжението, дължима от енергийното дружество на собственика, е определена на основание чл.117, ал.8, пр.последно ЗЕ по Методиката на ДКЕВР. С нотариален акт № 1263/07г. [фирма] е продало на ответника по жалбата – [фирма] трафопоста и въззивният съд е присъдил обезщетение за ползването, изразяващо се в осъществяван пренос и разпределение на електрическа енергия за снабдяване на потребителите. Обезщетението за забава е определено с оглед на отправената покана за заплащане на главницата на 11.02.08г.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касаторът поставя въпросите: 1.Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди всички доказателства и направени доводи?, 2.Съставлява ли процесуално нарушение едностранното, непълно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора, 3. Валиден ли е договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот, който не е сключен в нотариална форма, а под формата на неподписан документ – фактура? и 4. Валиден ли е договор за прехвърляне на собственост върху енергиен обект по смисъла на П..1, т.23 ЗЕ, подлежащ на задължително изкупуване по П..4, ал.1 от ПЗР на ЗЕ, сключен между собственика и лице, което не е енергийно предприятие и не осъществява лицензионна дейност по експлоатацията на обекта?. По отношение на първите три въпроса сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а по отношение на четвъртия – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Отговорите на първия и втория въпроси произтичат пряко от процесуалните норми. Разяснения относно правомощията на въззивния съд са дадени и в ТР № 1/13г. от 09.12.13г. на ОСГТК на ВКС. Поставените от касатора въпроси изискват проверка на правилността на въззивния акт досежно приетите за установени факти и обстоятелства по спора и представляват основание по чл.281, т.3 ГПК за отмяна обжалваното решение поради необоснованост. С оглед на законодателно уредения факултативен касационен контрол, при който ВКС е инстанция за проверка относно правилно прилагане на закона, необосноваността не представлява основание за допускане на касационно обжалване, дори въведена под формата на поставен процесуален въпрос, след като не е обвързана с довод за нарушение на конкретна правна норма.
От значение за третия и четвъртия въпроси е практиката на ВКС по решение № 179/18.05.11г. по т.д.№ 13/10г. на ІІ т.о. В това решение по реда на чл.290 ГПК е прието, че при ползуване на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 7 ЗЕ и без наличието на друго основание, енергийното дружество следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, което обезщетение следва да се определи на база приетата от ДЕКВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия. Настоящият състав на ВКС споделя изцяло даденото разрешение, което дава и отговор на поставения четвърти въпрос на касатора.
Отговорът на третия въпрос за валидността на договора за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, така както е поставен принципно, се съдържа в нормата на чл.18 ЗЗД. В случая този въпрос е обвързан само и единствено с прехвърлянето на т.нар. кабелно захранване. Касаторът се основава на обстоятелството, че изграждането му представлявало строеж и че същото е трайно прикрепено към земята (според заключенията на техническата експертиза). Независимо от това, въззивният съд е коментирал издадените разрешения за изграждането на трафопоста и на кабелното захранване, извършените строителни дейности и разрешението за ползване, както и предназначението на кабелното захранване. В този смисъл въведеният въпрос предпоставя, че кабелното захранване представлява самостоятелен обект (недвижим имот) на правото на собственост, без да се отчита обслужващото му предназначение, както и уредбата по чл.64 ЗЕ и Наредба № 16/09.04.04г. за сервитутите на енергийните обекти.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за касационното производство в размер на 2921 лв. по представения списък по чл.80 ГПК, договор за правна помощ от 04.08.14г., фактура и банков платежен документ от 14.08.14г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 65/30.04.14г., постановено по гр.д.№ 71/14г. от Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 2921 лв. /Две хиляди деветстотин двадесет и един лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.