О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
София, 29.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 304/2019 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Дамянов Клима инженеринг“ ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 2301 от 18.09.2018 г. по т.д. № 2096/2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав, с което е потвърдено решение № 355 от 19.02.2018 г. по т.д. № 9181/2016 г. на Софийския градски съд, VI-16 състав за отхвърляне на предявените срещу „Търговска лига-Национален аптечен център“ АД искове: по чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 180 000 лв. без ДДС, 216 000 лв. с ДДС, съставляваща възнаграждение по договор от м.юли 2014 г. за проектиране на част ОВиК на обект СБАЛССЗ- МБАЛ „Сърце и мозък“ в [населено място] и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 44 238.72 лв. – обезщетение за забава за периода от 11.12.2014 г. до 14.12.2016 г.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, с искане за неговото касиране. Дружеството касатор счита за незаконосъобразен и необоснован изводът на Апелативен съд – София, че действителното фактическо изработване на технически проект на част ОВиК за обекта, въз основа на който е издадено разрешение за строеж, не е достатъчно за да се приеме, че ищцовото дружество е носител на субективното право да получи плащане на възнаграждение по договор за изработка, без да е доказано волеизявление на ответника за възлагане на работата. Сочи, че в началото на 2015 г. са водени преговори с ответното дружество за комплексно изграждане на вентилационни, отоплителни и климатични инсталации на обекта, като това съставлява доказателство и потвърждение, че към този момент ответното дружество „Търговска лига-Национален аптечен център“ АД вече е приело проектирането на обекта и именно затова се обсъждат детайлите на СМР – срокове, етапи, начин на отчитане, заплащане. Твърди, че ползването на изготвения проект за разрешение за строеж № 428/23.12.2014 г. от Община Плевен, безспорно доказва хипотезата на чл.75, ал.1, изр.2 и ал.2 ЗЗД, а именно, че ответното дружество е потвърдило извършването и приемането на работата от ищеца, както и се е възползвало от това изпълнение, получавайки разрешение за строеж на болницата. Поддържа доводите във връзка с обозначените върху началните страници на всеки чертеж от проекта: имена, подписи и печати на проектантите на „Дамянов Клима инженеринг“, и наименованието на възложителя – „Търговска лига – Национален аптечен център“ АД.
В инкорпорираното в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за достъп до касация е основано на чл.280, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Формулирани са въпросите: 1. Възложителят по см. на чл.161, ал.1 ЗУТ, носейки отговорността да осигури всичко необходимо за започване на строителството, по арг. от чл.161, ал.1, изр.2 ЗУТ, вр. с ал.4 на същата разпоредба, носи ли отговорността да осигури проектиране на това строителство, респ. е ли възложител и на проектирането на обекта; 2. С нормата на чл.161 ЗУТ възложителят е възложител само на строителството или е възложител и на проектирането, което логично и закономерно предшества, като процес, строителството, особено в случаите, в които възложителят внася от свое име изработени проекти и получава разрешение за строеж въз основа на тези проекти. Твърди се, че произнасянето по така поставените въпроси, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като има празнота в практиката, която дава основание за свободно и разширено тълкуване, довело в случая до очевидно неправилно и незаконосъобразно решение.
Ответникът „Търговска лига-Национален аптечен център“ АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалните си пълномощници, счита формулираните от касатора въпроси за хипотетични, евентуално – за необуславящи изхода на делото. Счита, че отговор на така поставените въпроси се съдържа в Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, а от друга страна, придобиването на качество на „възложител“ по см. на чл.161 ЗУТ предпоставя съществуването на нормативно установени предпоставки във връзка с имота и това качество няма нищо общо с поръчващия по договора за изработка на строителен проект. Съображения в горния смисъл са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е депозирана от надлежна страна, при спазване на предвидения в чл.283 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Поради това жалбата се преценява като процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София, след цялостна преценка на доказателствата по делото, е приел за безспорно установено, че „Търговска лига-НАЦ“ АД е възложител на строежа, по см. на чл.161, ал.1 ЗУТ, представляващ „СБАБССЗ-МБАЛ“Сърце и мозък“ в [населено място], а в техническия проект по част „ОВК“ за този обект като проектанти са посочени В. М., на която, с договор от 21.07.2014 г., ищцовото дружество е възложило изработването на техническия проект в посочената част, както и В. Д. – на длъжност „инженер проектант“ при ищеца, с последваща, частична промяна в проекта, реализирана от трето за спора лице – ЕТ“Термотоп-Олег Йорданов“. Решаващият съд подробно е обсъдил приетите едночленни и тричленна технически експертизи, установили идентичност на приложените към допълнителната искова молба проекти по част ОВиК на посочения обект с тези, съхранявани в Община – Плевен и съответно, дали заключения относно размера на проектантския хонорар.
По обуславящия за изхода на спора въпрос относно наличието на сключен между страните договор за проектиране, от който да произтича задължение на ответното дружество за заплащане на възнаграждение за извършената работа, въззивният съдебен състав е приел, че липсват данни, обосноваващи по несъмнен начин извод за постигнато между страните съгласие за сключването на договор за възлагане на проектирането. Като неоснователно е преценено позоваването от ищеца /въззивник в производството пред САС/ на чл.161, ал.1 ЗУТ, на което е основано твърдението, че наличието на договорни отношения по повод на процесния проект се доказва от посочването в самия проект на „Търговска лига – НАЦ“ АД като възложител на строителството на обекта и от внасянето на проекта за одобрение пред съответните технически органи. САС е изразил разбирането, че качеството на ответното дружество на възложител на строителството на обекта и използване на овеществения резултат от проектантската дейност на жалбоподателя за получаване на строително разрешение, не е от естество да обоснове извод за наличие на договорни отношения за изработване на проекта. Приел е също, че ако изпълнението на проекта е предприето и осъществено при липса на договор, но след като между страните са водени само преговори за сключване на договор за проектиране, то би могло да се ангажира отговорността на ответника по чл.12 ЗЗД, евентуално с иск по чл.59 ЗЗД, каквито искови претенции в случая не са предявени. Изложени са и допълнителни съображения, че внасянето на проекта за одобрение в Община-Плевен не обективира волеизявление на ответника за сключване на договор за проектиране, т.к. то не е насочено към насрещната страна в твърдяното договорно отношение, а към административен орган и е съответно относимо към евентуална искова претенция по чл.59 ЗЗД.
Не са възприети и доводите на въззивника, основани на чл.293, ал.3 ТЗ, с мотив, че тази норма санира липсата на писмена форма само тогава, когато тя е предпоставка за действителност на договора, но не би могло да санира липсата на съвпадащи по своя предмет насрещни волеизявления на страните за сключването му.
Въззивният съдебен състав, преценявайки разменена електронна кореспонденция между ищцовото дружество и неучастващо в делото дружество – „Архитектурно бюро Хелвеция“ ЕООД /вписано в антетката на внесения за одобрение проект/ е извел извод, че последното е действало от свое име, а не от името на възложителя на строителството.
Софийският апелативен съд е приел за неотносима разпоредбата на чл.326, ал.2 ТЗ, /приложима и при договор за изработка/, доколкото тя презюмира само един от съществените елементи, по който страните не са постигнали съгласие, но не и съществуването на договорна обвързаност, което е необходимо да бъде установено с надлежни доказателства.
Предвид решаващата правна воля на въззивната инстанция, обективирана в мотивите на атакуваното решение, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Формулираните въпроси, с които се обосновава искането за достъп до касация, не попадат в обхвата на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда. В посочения акт на нормативно тълкуване е изведено ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК на атакувания съдебен акт. В случая, поставените въпроси не покриват така изяснените критерии, тъй като те са фактологически обосновани и пряко насочени към правилността на въззивното решение в частта, с която въззивният съдебен състав е приел, че качеството на „Търговска лига-НАЦ“ АД на възложител на строителството на обекта по см. на чл.161, ал.1 ЗУТ, не обосновава извод за наличие на договорни отношения между страните по делото за изработване на технически проект по част ОВиК на обекта. Преценката за законосъобразност и обоснованост на атакувания съдебен акт в тази му част е недопустима във фазата по чл.288 ГПК. От друга страна, изразеното от решаващият съд становище за недоказаност на твърдението на ищцовото дружество /сега касатор/ за съществуваща договорна връзка, с предмет – изготвяне на посочения технически проект, не е основано единствено на изводите във връзка с приложение на чл.161, ал.1 ЗУТ, а и на други, самостоятелни изводи, отразени накратко по-горе. От това следва, че въпросите в изложението не притежават характеристиката на единствено обуславящи по см. на чл.280, ал.1 ГПК и по см. на задължителното за всички съдилища тълкуване по приложение на процесуалната норма, дадено в ТР № 1/2009 г.
Независимо от горното, следва да се отрази, че по част от първия въпрос на касатора – дали възложителят по см. на чл.161, ал.1 ЗУТ носи отговорност за осигуряване на проектите за строителството, липсва произнасяне във въззивното решение и затова не покрива изискванията на основния селективен критерий.
Касационно обжалване не може да бъде допуснато и на бланкетно посоченото основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Съгласно практиката на ВКС, Търговска колегия, очевидно неправилен би бил съдебен акт, който страда от особено тежък порок и който може да се констатира от самия акт, без необходимост от извършване на същинска касационна проверка. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил несъществуваща или отменена правна норма, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл. Актът би могъл да бъде очевидно неправилен и при явна необоснованост, поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Съобразявайки посочените критерии, релевантни към самостоятелното основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, атакуваното въззивно решение не би могло да се определи като очевидно неправилно.
Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски подлежи на отхвърляне, поради липса на представени доказателства за сторени такива.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2301 от 18.09.2018 г. по т.д. № 2096/2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: