Определение №594 от по гр. дело №733/733 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                      
 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№  594
                                     София   10.06.2009 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 9 юни две хиляди и девета година в състав:
              
         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ценка Георгиева
                              ЧЛЕНОВЕ:  Мария Иванова
                                                   Илияна Папазова
                                                                   
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 733/2009 година
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Х. М. от гр. К., подадена от пълномощника му адв. Л, срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 30.01.2009г. по в.гр.д. № 328/2008г. с което е оставено в сила решението на Кюстендилския районен съд от 15.05.2006г. по гр.д. № 601/2006г., с което са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ на С. М.
Ответникът „О” ООД гр. К. чрез пълномощника си адв. Р моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ на С. М. въззивният съд е приел, че в ответното дружество е извършено съкращаване на щата за длъжността „механик технически контрол” от две щатни бройки на една щатна бройка, считано от 01.02.2006г. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение освен ищеца М. , същата длъжност е заемал и Г. Г. Към посочения момент на тази длъжност, но като председатели на пункт, са работили и лицата Г. К. М. и Ю. Д. Б. – и двамата с висше инженерно образование, каквото се изисква за назначаване на председател на комисия съгласно Наредба № 32 /ДВ бр. 74/20.08.1999г./. Въз основа на заключение на вещо лице относно притежаваното от двамата „ технически контрол” образование, специалности и трудов стаж, както и на свидетелските показания на двама свидетели – членове на комисията, извършила подбор, съдът е приел, че оставените на работа служители имат по-висока професионална подготовка и качество на изпълнение на служебните задължения.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът С. М. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради решаване на въпроса за подбора в противоречие с практиката на ВКС, а именно на решение № 939 от 30.12.1998г., ВКС ІІІ г.о., с което според касатора е прието, че ако работодателят не докаже извършването на подбор по чл. 329 КТ, съдът следва да приеме уволнението за незаконно и да го отмени. Решението не е приложено.
Върховният касационен съд намира, че не са налице критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т.1 и 2 ГПК. Касаторът не сочи задължителна съдебна практика по прилагането на чл. 329 КТ, което би съставлявало основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при констатирано противоречие на въззивното решение с тази практика. Не се установява и противоречива съдебна практика, по формулирания от касатора въпрос. Съдилищата непротиворечиво приемат, че неизвършването на подбор по чл. 329 КТ когато подборът е задължителен, както и извършването му в нарушение на посочената разпоредба, е основание съдът да отмени уволнението като незаконно. Също така последователно ВКС приема, че законът не поставя изискване за формата, в която да се извърши подборът, нито за начина на доказването му в съдебното производство. В случая преценката на работодателя, че оставеният на работа служител, изпълнявал същата работа, има предимство пред уволнения работник по критериите по чл. 329 КТ и най-вече поради по-доброто изпълнение на трудовите задължения, съдът е приел за доказана въз основа показанията на свидетели и заключението на съдебно-икономическа експертиза. Не е налице твърдяното противоречие между въззивното решение и съдебната практика по поставения от касатора въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд.
Водим от горното съдът
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 30.01.2009г. по в.гр.д. № 328/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
 
Членове:

Scroll to Top