3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
[населено място] 25.07. 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: З. РУСЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
разгледа докладваното от съдията Д.
ч.гр.дело №4528 по описа за 2014 год.
Производството е по чл.309, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на В. Д. Н. и М. Р. Н., двамата от [населено място], за спиране на изпълнението на влязло в сила решение от 17.08.2012 г. по гр. дело № 154/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което са уважени предявени от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /К./, заместена от процесуалния си правоприемник в процеса – Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /К./, срещу В. Д. Н., М. Р. Н., Рая В. Н. и Е. Й. Л., искове по чл. 28, ал. 1 от З. /отм./, като е отнето в полза на държавата имущество, подробно описано, придобито от престъпната дейност на В. Д. Н., и такова в режим на съпружеска имуществена общност с М. Р. Н., през периода 28.03.1982 г. – 28.03.2007 г., както следва: на основание чл. 10, във вр. с чл. 4, ал. 1 от З. /отм./ – от В. Д. Н. и М. Р. Н.: автобус марка „М.” модел „Р.”, лек автомобил марка „Фиат” модел „Т.”, лек автомобил марка „Фолксваген” модел „1500” и лек автомобил марка „Мерцедес” модел „600 С.”; на основание чл. 9, във вр. с чл. 4, ал. 1 от З. /отм./ – от жалбоподателката М. Р. Н.: сумата 123.76 лв. по нейна сметка в [фирма], сумата 4.83 лв. по нейна сметка в [фирма], сумата 1 000 лв., получена от продажбата на 13 205 дружествени дяла от капитала на [фирма], и сумата 5 000 лв., получена от продажбата на 23 380 дружествени дяла от капитала на [фирма]; на основание чл. 9, във вр. с чл. 4, ал. 1 от З. /отм./ – от Рая В. Н. – сумата 96.51 лв. по нейна сметка в [фирма]; обявена е за недействителна по отношение на държавата, на основание чл. 7, т. 2 от З. /отм./, като сключена с цел укриване и прикриване на незаконния произход на имуществото, сделката, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 24, том ІІІ, рег. № 2719, дело № 377/2007 г. от 06.04.2007 г. на нотариус Е. П., между В. Д. Н. и М. Р. Н. – като продавачи и Е. Й. Л. – като купувач, на недвижим имот, подробно описан: апартамент № 22, на ет. 5 в жил. бл. 3-ПК в УПИ V, кв. 72 по плана на [населено място], [улица], ведно с избено помещение № 17 и 1.432 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, при запазване правото на безвъзмездно ползване и обитаване на имота в полза на жалбоподателите В. Д. Н. и М. Р. Н., докато са живи; отнет е в полза на държавата, на основание чл. 10, във вр. с чл. 4, ал. 1 и с чл. 7, т. 2 от З. /отм./ – от В. Д. Н., М. Р. Н. и Е. Й. Л. същият недвижим имот; и е отнета в полза на държавата, на основание чл. 9, във вр. с чл. 4, ал. 2 от З. /отм./ – от Рая В. Н. – сумата 22 900 лв., представляваща действителната цена на следния недвижим имот /подробно описан/: апартамент № 26, на ет. 6 в жил. бл. 3-ПК в УПИ V, кв. 72 по плана на [населено място], [улица], ведно с мазе № 36 и 1.188 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, към момента на сключване на сделката от 06.04.2007 г., обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 23, том ІІІ, рег. № 2717, дело № 376/2007 г. от 06.04.2007 г. на нотариус Е. П., между Рая В. Н. – като продавач и Г. В. Г. – като купувач.
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /К./ оспорва молбата за спиране като неоснователна.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното:
Молбата е неоснователна.
Молителите В. Д. Н. и М. Р. Н. са подали молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, с което са уважени предявени от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /К./, заместена от процесуалния си правоприемник в процеса – Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /К./, срещу В. Д. Н., М. Р. Н., Рая В. Н. и Е. Й. Л., искове по чл.28, ал. 1 от З. /отм./,
Съгласно чл.309, ал.1 ГПК, подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението; по искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл.282, ал.2-6 ГПК. При тълкуване на разпоредбата и съпоставка с чл.404, ал.1 ГПК, съгласно която на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения, се налага извод, че на спиране по този ред подлежат само осъдителни решения, но не и решения, постановени по установителни и конститутивни искове. Искът по чл. 28, ал. 1 от З. /отм./ е конститутивен, конститутивно е и влязлото в сила решение, постановено по тези искове. В настоящия случай решението, чиято отмяна се иска, е постановено по конститутивни искове и поради това не подлежи на спиране. По изложените съображения молбата за спиране на изпълнението е неоснователна и трябва да се остави без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Д. Н. и М. Р. Н. за спиране на изпълнението на влязло в сила решение от 17.08.2012 г. по гр. дело № 154/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: