6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
София, 22.10.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя/съдия/ Татяна Върбанова
т.д. № 857/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. К., с ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес в [населено място], чрез процесуалния му пълномощник адвокат Дарена А., срещу решение № 280 от 18.10.2013 г., постановено по в. т. д. № 15/2013 г. на Варненски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 1 от 03.01.2012 г. по т.д. № 247/2010 г. на Окръжен съд – Добрич, е отхвърлен предявения от Д. К. срещу [фирма], [населено място] иск по чл.74 ТЗ за отмяна на взетите решения от общото събрание на дружеството, проведено на 14.10.2010 г., като е потвърдено първоинстанционното решение в прекратителната му част – по иска с правно основание чл.71 ТЗ , както и допълнителното решение под № 51/28.02.2012 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговата отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважат предявените искове, с присъждане на разноски. По всяко едно от оплакванията на касатора са развити подробни фактически и правни съображения.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано от касатора с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се поддържа освен по въпроса относно необходимостта от предупреждение за изключване на съдружник за всяко отделно общо събрание и по следните въпроси, за които се твърди, че са разрешени в отклонение от цитирана в изложението задължителна практика на ВКС : 1. Редовно ли е връчването на покана за общо събрание до съдружниците при отказ и чрез ненадлежно упълномощен пълномощник; 2. В случай, че поканата за Общото събрание не е връчена лично, а на друго лице – редовно ли е това връчване; 3. Чия е доказателствената тежест за доказване редовността на свикване и провеждане на общото събрание; 4. Дължи ли въззивният съд произнасяне по всички оплаквания във въззивната жалба и допустимо ли е произнасяне на въззивния съд по незаявени оплаквания относно правилността на първоинстанционното решение/неточно е посочено „въззивното решение”/; 5. Длъжен ли е въззивният съд да формира собствени мотиви при постановяване на съдебното решение; 6. Допустимо ли е извършването на графологична експертиза по копия на документи, а не по оригинали; 7. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото; 8. Следва ли протоколът за общо събрание да е подписан от всички съдружници; 9. Следва ли пълномощните от съдружниците за общото събрание да са нотариално заверени; 10. Дължи ли съдът произнасяне по всички заявени в исковата молба основания /искове/ при иска по чл.74 ТЗ; 11. Допустимо ли позоваване при иск по чл.74 ТЗ на нарушения относно свикване на общото събрание чрез покани до всички съдружници на пороци в поканите до всички съдружници или това представлява упражняване на чужди права; 12. Допустимо ли позоваване при иск по чл.74 ТЗ на ненадлежно упражняване на права на други съдружници освен ищеца за вземане на решения от общото събрание, чиито решения се атакуват или това представлява упражняване на чужди права; 13. Чия е тежестта за доказване на законосъобразността на проведеното общо събрание при иск по чл.74 ТЗ; 14. Допустими ли са свидетелски показания за връчване на покана за общото събрание при отказ.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено бланкетно по следните въпроси: 1. Необходимо ли е да се отправя писмено предупреждение за изключване и да се дава подходящ срок за поправяне на поведението, когато основанието за изключване е престъпление и може ли съдружникът да бъде изключен и без отправяне на писмено предупреждение; 2. Приложима ли е императивната норма на чл.126, ал.3, т.3 ТЗ при наличие на престъпление; 3. При наличие на възражения срещу предупреждение за изключване длъжен ли е съдът да ги разгледа по същество; 4. Допустимо ли е да се мотивира законосъобразност на решенията на общото събрание за изключване на съдружник само с наличие на влязла в сила присъда на съдружник. Тези въпроси са мотивирани с твърдения за неправилност на извода на въззивния съд, че изключването на ищеца като съдружник е единствено адекватната мярка за извършеното от него престъпление и неправилност на становището за законосъобразност на атакуваните решения на общото събрание на съдружниците. Възпроизведени са и въпросите от № 6 до № 13, вкл., а под № 14 е формулиран въпросът зали е допустим иск по чл.71 ТЗ по отношение на действия на управител на дружеството във връзка с процедура по изключване на съдружник.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество твърди, че жалбата е неоснователна. Съображения са изложени в постъпил по реда на чл.287 ГПК писмен отговор.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да направи извод, че при свикването и провеждането на общото събрание на съдружниците на 14.10.2010 г. не са допуснати нарушения на закона и на дружествения договор, което обуславя законосъобразността на взетите решения, съдебният състав на Апелативен съд – В. е приел, че отправянето на предупреждение за изключване е изцяло в прерогативите на управителя на дружеството и не е било необходимо вземането на предварително решение за това, а и в случая не е имало нужда от даване на подходящ срок за поправяне на поведението на ищеца, тъй като се касае за извършено от него престъпление – източване и присвояване на имуществото на [фирма] – Т., собственост на [фирма], за което престъпление ищецът е осъден с влязла в сила присъда. Изразено е становището, че когато основанието за изключване е престъпление, съдружникът може да бъде изключен и без отправяне на писмено предупреждение, предвид смисъла, вложен в разпоредбата на чл.126, ал.3 ТЗ – даване на последна възможност на съдружника да съобрази поведението си със закона, дружествения договор и интересите на дружеството. Направен е извод за неприложимост на чл.126, ал.3, т.3, тъй като законът има предвид недобросъвестните действия на съдружника, съставляващи граждански простъпки или нарушения, но не и престъпните деяния, поради което не е било необходимо отправяне на писмено предупреждение до ищеца за извършеното от него престъпление, нито ново такова за ОС на 14.10.2010 г., / с идентичен дневен ред както проведеното на 20.01.2010 г. ОС, за което е относимо връченото на 16.12.2009 г. писмено предупреждение, чиито решения за предмет на висящ спор по чл.74 ТЗ/.
Решаващият въззивен състав е счел за неоснователно твърдението за нередовност на връчването при отказ на поканата до ищеца за общото събрание, предвид разпоредбата на чл.44, ал.1 ГПК. Оплакването за нарушени права на други съдружници е прието за недопустимо, тъй като ищецът не може да упражнява чужди членствени права.
След изключване гласовете на починалата съдружница М. П. и на двама съдружници, без изрични пълномощни за събранието, в обжалваното решение е изведен извод за наличие на кворум и мнозинство за вземане на валидни и законосъобразни решения, като изключването на ищеца е осъществено с гласовете на съдружници, притежаващи повече от ? от капитала/ при точно определени дружествени дялове за всеки един от съдружниците/. За ирелевантно е счетено първоначално посоченото в дружествения договор разделяне на два дяла – дял „ М”/мениджърски състав/ и дял „Р”/работнически състав, илюстриращо само характера на дружеството като приватизиращо се от работническо-мениджърски тип.
Съобразявайки разпоредбата на чл.18, ал.2, т.1 от дружествения договор, съдебният състав е счел за неоснователно твърдението за неправилно разпределение на дела на изключения съдружник.
Първоинстанционното решение в неговата прекратителна част по иска с правно основание чл.71 ТЗ е потвърдено от въззивната инстанция по съображения за недопустимост, тъй като предмет на така предявения иск са действия на управителя, предприети като част от процедурата по чл.126, ал.3 ТЗ, поради което тяхната законосъобразност се преценява в рамките на производството по отмяна на решенията на ОС от 14.10.2010 г.
Допълнителното първоинстанционно решение, с което е оставено без разглеждане искането на ищеца за заличаване в ТР на вписаните решения на ОС на дружеството от 14.10.2010 г. и обявения дружествен договор от същата дата е потвърдено от Апелативен съд – В.. Изложени са съображения за недопустимост на искането, тъй като то е от компетентност на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, а от друга страна не би имало и основание за заявяване на такова искане предвид отхвърлянето на иска за отмяна на приетите от ОС решения. Потвърден е и отказът на първата инстанция да допълни решението в частта за разноските.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Част от формулираните в първата част от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси – по т. 1 – т.5, вкл., по т.7, т.11 – т.14, вкл., са относими изцяло към правилността на формираните решаващите изводи на въззивния съд и не биха могли да обусловят наличието на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. В тази насока настоящият състав на ВКС съобразява задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно които в производството по чл.288 ГПК касационната инстанция не може да се произнася по законосъобразността на въззивното решение. Направено е и ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване и общите основания по чл.281, т.3 ГПК, което не е отчетено от касатора.
Поставените от касатора въпроси под № 6, № 8 и № 9 не попадат в приложното поле на касационно обжалване, тъй като във въззивното решение липсва произнасяне по тях, нито е налице позоваване на приетата пред първата инстанция графическа експертиза.
Въпросът, свързан със задължението на съда да се произнесе по всички заявени с исковата молба основания за незаконосъобразност на атакуваните решения на общото събрание на съдружниците, е принципно разрешен в 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, но той в случая е относим единствено към предвидената в чл.250 ГПК процесуалната възможност. След като ищецът/сега касатор/ не е реализирал правото да иска допълване на решението пред постановилия го съд по реда, предвиден в тази разпоредба, непроизнасянето по част от основанията, на които са атакувани процесните решения на ОС на съдружниците на [фирма], не би могло да съставлява касационен довод, нито да обоснове достъп до касация.
Въпросът относно връчването на предупреждение при всяка една предприета процедура по изключване на съдружник, също не би могъл да обоснове допускане на касационно разглеждане на спора, тъй като основанието за изключване на съдружника Д. К. е извършено престъпление от общ характер – чл.202, ал.2, т.1, във вр. с чл.201 НК затова, че в качеството му на управител на [фирма]/ преди О./ е присвоил, като се е разпоредил в интерес на „Л. Е., [населено място], с имущество на стойност 1 040 000 лева, собственост на [фирма], поверени му да ги управлява и пази, като стойността на присвояването е в големи размери, за което е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда. Това основание за изключване не попада в обхвата на основанията по чл.126, ал.3, т.1-4 ТЗ, в какъвто смисъл са и решаващите изводи на въззивната инстанция, с оглед на които е налице отрицателно произнасяне по оплакването за неспазена процедура по чл.126, ал.3 ТЗ. Независимо от недоказаността на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК по този правен въпрос, формулиран в първата част от изложението/ по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК/ следва да се приеме, че не е налице и допълнителното основание за допускане на обжалването, тъй като с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение на ВКС, І т.о. по т.д. № 379/2009 г . не е разрешен идентичен правен спор/ с оглед основанията за изключване на съдружник/
Част от формулираните във втората част от изложението – по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК правни въпроси /т.1 и т.2/ относно необходимостта да се отправя писмено предупреждение за изключване на съдружник, когато основанието за изключване е престъпление и за приложимостта на чл.126, ал.3 ТЗ при наличие на престъпление, попадат в приложното поле на касационно обжалване, с оглед формираната от въззивния съд решаваща воля по спорното право. Независимо от доказаността на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, поддържаната от касатора допълнителна предпоставка е само бланкетно посочена, без да е обоснована необходимост от тълкуване на конкретни правни норми и без да се твърди, че се касае за непълнота, неяснота или противоречие на законови разпоредби или за необходимост от създаване на съдебна практика по приложение на конкретна законова разпоредба или необходимост от осъвременяване на съдебна практика по поставените правни въпроси. Тази констатация е достатъчна за отхвърляне на искането за достъп до касационен контрол. Следва да се констатира, че и в тази част от изложението по чл.284, ал3, т.1 ГПК не е направено разграничение между основанията по чл.280, ал.1 ГПК и предвидените в чл.281 т.3 ГПК основанията за касационно обжалване, като искането за допускане на обжалването недопустимо е мотивирано с твърдяната в жалбата неправилност на изводите на решаващия въззивен състав за законосъобразност на атакуваните решения на ОС на съдружниците.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 280 от 18.10.2013 г., постановено по в. т. д. № 15/2013 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :