5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
София, 27.09. 2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 189/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Н. – К.” ЕООД, гр. Пловдив срещу решение № 137 от 12.08.2009 г. по гр. д. № 618/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, VІ-6 състав решение от 17.12.2007 г. по т. д. № 01067/2006 г., изцяло са отхвърлени предявените от “Н. – К.” ЕООД, гр. Пловдив срещу “Б. Т.” ЕООД, гр. София искове: иск по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО за установяване нарушение на правата на ищеца като притежател на изключителна лицензия върху търговска марка “B.”, регистрирана в П. ведомство на Република България с № 429613; иск по чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО за преустановяване на нарушението и иск по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 100 000 лв.
Касаторът поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Основното му оплакване е за липса на подробен анализ на събраните по делото доказателства във връзка с разпоредбите на приложимия материален закон и на релевираните от него нарушения на изключителното му право на лицензополучател на процесната търговска марка. Развити са и подробни съображения за неотносимост към настоящия случай на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2009 г. на ОСТК, което именно е приложено от решаващия състав и с оглед на което всички претенции са счетени за неоснователни.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд е засегнал процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и по-конкретно – че въззивното решение не съдържа никакви мотиви, които да обосновават заключенията на съда, тъй като не са обсъдени заявените от ищеца нарушения на изключителното му право на лицензополучател. В подкрепа на това свое становище касаторът е представил три решения, постановени от отделни състави на Върховен съд – решение № 752 от 18.11.1988 г. по гр. д. № 637/88 г. на ІІІ г. о.; решение № 1152 от 23.04.1968 г. по гр. д. № 708/68 г. на ІІ г. о. и решение № 707 от 17.03.1977 г. по гр. д. № 3417/76 г. на ІІ г. о.
Ответникът по касация – “Б. Т.” ЕООД, гр. София – моли да не бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение поради отсъствие на предпоставките по чл. 280 ГПК, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 24.02.2010 г. От своя страна, същият е депозирал частна жалба срещу постановеното от Софийски апелативен съд определение от закрито заседание на 08.12.2009 г., с което е оставено без уважение искането му за присъждане на направените по делото разноски за платени адвокатски възнаграждения в размер на сумата 3 000 лв.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение в осъдителната му част, респ. да го потвърди в неговата отхвърлителна част, и да отхвърли изцяло предявените искове по чл. 76, ал. 1 ЗМГО, Софийски апелативен съд е приел, че не е налице твърдяното нарушение на правото върху процесната търговска марка. Този извод е направен с оглед безспорния по делото факт, че внесените от ответното дружество стоки, обозначени с процесната марка, са оригинални. Поради това, решаващият състав е счел, че приложимо в случая е Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2009 г. на ОСТК на ВКС, съобразно което осъщественият без съгласието на притежателя на марката внос на оригинална стока, обозначена с марката със съгласието на притежателя й, не представлява нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос не може да обоснове допускане на касационното обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Атакуваното въззивно решение не е постановено в отклонение от практиката на Върховен касационен съд, респ. на Върховен съд, обективирана както в представените от касатора три решения на отделни съдебни състави на Върховен съд, така и в задължителните за всички съдилища актове – Постановление № 1 от 13.07.1953 г. и Постановление № 1 от 10.11.1985 г. на Пленума на Върховен съд и Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на Върховен касационен съд, съобразно която практика решението трябва да е мотивирано, като мотивите трябва да бъдат точни, ясни и убедителни и да съдържат отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване. В случая, въззивният съд е посочил конкретно релевантните за спора факти и обстоятелства и доказателствата, които ги установяват, като с оглед приетото към момента на постановяване на въззивния акт Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2009 г. на ОСТК на ВКС, е счел за определящ изхода на правния спор един от тези факти /безспорен между страните/, а именно – оригиналният характер на внесените от ответника стоки с процесната марка. Така изложените съображения и позоваването на задължителното за съдилищата тълкувателно решение, представляват напълно достатъчно мотивиране на обжалвания съдебен акт. Що се отнася до това, дали правилно Софийски апелативен съд е приел за относимо към настоящата хипотеза цитираното тълкувателно решение, то този въпрос касае правилността на решението, която обаче е предмет на самия касационен контрол, а не на производството по неговото допускане. И доколкото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпросът за приложимостта на Тълкувателното решение в случаите, когато защитата по чл. 76 ЗМГО е предприета от лицензополучателя, а не от притежателя на търговската марка, не е изрично поставен, нито по отношение на него е аргументирано някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, същият не следва да бъде преценяван в настоящото производство.
Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По частната жалба на “Б. Т.” ЕООД:
За да остави без уважение направеното от това дружество искане за присъждане на разноски за адвокатски възнаграждения в размер на сумата 3 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че липсват доказателства за действително плащане на посочената сума.
Определението е правилно.
При постановяването му въззивният съд е съобразил наличните към този момент данни, а именно – че в представените по делото договори за правна защита и съдействие № 0587106 и № 0546128 от 25.09.2006 г. възнаграждението и на двамата процесуални пълномощници на ответното дружество само е договорено, без да са ангажирани доказателства за неговото заплащане. Такива доказателства /разходни касови ордери № 236 от 25.09.2006 г. и № 237 от 29.09.2006 г./ са представени едва с настоящата частна жалба, т. е. след приключване на устните състезания в инстанцията по същество, поради което не могат да бъдат взети предвид. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Независимо от недопускане на касационното обжалване, искането на ответника по касация за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като не е доказано извършването на такива за настоящото производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 и чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 137 от 12.08.2009 г. по гр. д. № 618/2008 г. на Софийски апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по същото дело определение от закрито заседание на 08.12.2009 г., с което е оставено без уважение искането на “Б. Т.” ЕООД за присъждане на разноски в размер на сумата 3 000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: