ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 596
София, 14.05. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април………………………………… две хилЯди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при секретаря……………………………………………………………………………………………….. в присъсршето на прокурора …………………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………………… гр.дело N 1409/2012 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Д. П. К. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Ат. Черногорски от АК-София, е подал касационна жалба срещу решение N2 303 от 29.06.2012 година по гр.д. N 49/2012 година на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 230 от 17.10.2011 г. по гр.д. N 9/2009 г. на Костнибродския районен съд. С него касаторът е осъден да заплати на [фирма], София сумата 9 218, 01 лева, съставляваща неотчетен аванс за разходи по време на извънредно пътуване извън страната
/шофьор на камион/, ведно със законната лихва и разноските по делото- иск с правно основание чл.207, ал.1, т.l КТ. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност на решението, последната поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, т.З ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място], оспорва касационната жалба с писмен отговор, депозиран от процесуалния му
,,
представител адв,Ал. С. от АК-София. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в частта, с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.l, т.2-3 ГПК, на които допълнителни основания се позовава касаторът, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.З, т.l ГПК не е формулиран въпрос, който да бъде обсъден в контекста на посочените от касатора допълнителни основания. Според него преюдициалният въпрос по спора е „дали има осъществена кражба на движими вещи 5000 евро, извършена на
04.06.2008 г. на паркинг в rp. Н., Р. С. от камион, управляван от Д. П. К.“ и „Може ли българският гражданин Д. К. да представи горепосоченото удостоверение по-рано и може ли той да задължи чуждестранен държавен орган да издаде този документ по-рано?“ „Спазил ли е първоинстанционният съд и в последствие въззивният съд съдопроизводствените правила, като първият не е допуснал писмено доказателство, а вторият е отказал да се произнесе по допускането му въпреки че е имало законово основание за прилагането му, а именно чл.266, ал.2, т.l от ГПК?“ и „Следва ли да се кредитират извършени съдебно-счетоводни експертизи които при извършването си не се съобразяват с правилата за счетоводна отчетност заложени в ЗСч и Националните счетоводни стандарти, ЗДЦС и др. данъчни закони, за вярно и точно представяне на всички счетоводни операции и тяхната последователност при отчитане на приходите и разходите на едно юридическо лице?“.
Така зададени първите лва въпроса са фактически, а не правни въпроси и на може да се отговори само по съществото на спора при наличие на възможност за обсъждане на становищата на страните и събраните писмени и гласни доказателства. Същото се отнася и за останалите въпроси, с които се цели отмяна на неправилно решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствени правила. Самите въпроси са зададени риторично и
предпоставят отговорите, но само ако твърдените в тях факти и обстоятелства са верни, а в случая това не се установява от данните по делото.
В изложението няма и доводи по приложението на допълнителните основания по чл.280, ал.l, т.2 и 3 ГПК, а само цифрово посочване на текстовете. Известно е, че те се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава наличие на противоречива практика на съдилищата по поставен правен въпрос, от значение за изхода на делото, или при липса на съдебна практика по такъв въпрос, или при необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържан от касатора смисъл. Твърдения и обосновка в тази насока липсват, а това е достатъчно основание да се отклони искането за допускане на обжалването, съобразно приетото в т.l от ТР N1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. N1/2009 г. ОСГКТК ВКС. Представеното решение по чл.290 ГПК /гр.д. N 284/2011 г. на II г.о./ нито обосновава приложението на посочените допълнителни основания, нито има отношение към въпросите в изложението, тъй като се отнася до разпределението на доказателствената тежест по чл.146, ал.2 ГПК. При селекцията по чл.280, ал.1
ГПК трябва да се приеме, че не са налице изискванията на закона за допускане
на обжалването.
състав на III г. о.
По изложените съображения Върховният касационен съд –
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение N 303 от 29.06.2012 година по гр.д. N 49/2012 година на Софийския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. П. К. от [населено място], ДА ЗАПЛАТИ на [фирма], София, сумата 1200 лева /хиляда и двеста лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:l.
2.