4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
гр. София, 19.07.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1578/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на В. Б. Л. от [населено място] срещу въззивно решение № 2491/30.11.2017 г. по в. гр. д. № 2789/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 71/14.03.2017 г. по гр. д. № 350/2016 г. на Пернишки окръжен съд, с което на основание чл. 5 ЗЛС П. Б. Л. от [населено място] е поставен под ограничено запрещение. Касационната жалба е редовна и е допустима, а към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, в което се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба П. Б. Л. не взема становище.
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Ищецът В. Л. е сезирал Пернишкия окръжен съд с искане за поставяне на брат му П. Л. под запрещение, като излага твърдения, че от ранна детска възраст ответникът страда от тежка форма на умствена изостаналост, поради което не може да разбира свойството и значението на деянията си и да ръководи постъпките си.
Ответникът П. Л. е възразил, че не страда от психични заболявания и може да се грижи за себе си и интересите си. Счита, че ищецът е бил мотивиран да предяви иск за поставянето му под запрещение поради факта, че ответникът е прехвърлил собствен недвижим имот на наследниците на техния починал брат.
В решението на Софийски апелативен съд е прието за установено, че през 1975 г. ответникът е бил диагностициран с „олигофренопсихопатия – тежка степен“ и с решение на ТЕЛК му е била определена втора група инвалидност. Въз основа на изслушаната по делото комплексна психолого-психиатрична експертиза е прието, че ответникът страда от умствена изостаналост – лека към умерена степен, с поведенчески отклонения, алкохолни злоупотреби и социална дезинтеграция, като не е налице тенденция към подобрение. Установено е, че има ориентация за личността си, както и за място и време. Неограмотен е, раздразнителен, с недостатъчна способност за абстрактно мислене, анализ и синтез, със силно занижени самокритичност и емоционално-волеви контрол. Установено е, че се препитава с отглеждане на животни. Отношенията между семейството на ищеца и ответника са влошени и грижи за него полага съпругата на починалия му брат, поради което ответникът се е разпоредил в нейна полза със свой недвижим имот. Прието е, че разпореждането с единствения собствен недвижим имот не е достатъчно, за да се направи извод за невъзможност на ответника да се грижи за себе си, тъй като той сочи мотивите си за отчуждителната сделка, а имено защото приобретателите се грижат за него.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че ответникът страда от слабоумие, вследствие на което не може да се справя сам с вземането на решения, отнасящи се до личните му и имуществени интереси, но е способен да се справя с елементарни дейности от ежедневието си – има създадени навици и може да сключва дребни сделки и да полага труд. Разбира свойството и значението на постъпките си и ги ръководи в неусложнена и позната обстановка. Прието е, че се нуждае от подкрепа, контрол и насока от близки или специализирани институции. Воден от тези изводи, въззивният съд е счел, че са налице изискуемите медицински и юридически предпоставки за ограничаване на дееспособността на ответника чрез поставянето му под ограничено запрещение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно, но без да се обоснове и сочи, че са налице основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Какви са правомощията и задълженията на въззивната инстанция, когато решава делото и извършва преценка на събраните по делото доказателства?“; 2. „Следва ли съдът да се съобрази с показанията на близки на ответника, чието поставяне под запрещение се иска и невземането предвид на тези показания представлява ли съществено процесуално нарушение?“; 3. „Следва ли съдът при преценката на правния критерий – за поставяне на едно лице под запрещение да преценява възможността му да разбира предписанието на правните норми и да съобразява поведението си с тях, да се ориентира в социалната среда и да може да ръководи постъпките си, както и да преценява последиците от тях, както и да съобрази отношението му към обществото и съобразяване с установения в него ред, т.е. лицето да се държи нормално?“; 4. „Обстоятелството, че ответника е ориентиран по време и място и познава парите и може да пазарува пречка ли е да бъде поставен под пълно запрещение, след като същия може да извършва тези действия само в тясна позната окръжаваща среда и злоупотребява непрекъснато с алкохол, което го прави податлив на чуждо влияние, което може да доведе до злоупотреба с неговите права и законни интереси?“
При тези данни относно обхвата на правния спор, решаващите мотиви на въззивния съд и посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, ВКС счита, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване поради липса на противоречие между тълкуването на закона по поставените въпроси, извършено от въззивния съд и задължителната практика на ВКС.
Съгласно ППВС5/79-80, предмет на делото за поставяне под запрещение е дееспособността на лицето, чието запрещение се иска, а основанието е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на страдащия да се грижи за своите работи. Съдът е длъжен да разпита лично лицето и неговите близки като разпита на лицето предшества събирането на останалите доказателства. Вещото лице е компетентно да даде заключение досежно болестите или слабоумието, които законът има предвид, както и да определи степента на страдание, както и може ли лицето, чието поставяне под запрещение е поискано фактически да се грижи за своите работи или интереси. Съдът обсъжда заключението заедно с другите доказателства по делото.
С оглед на тази задължителна практика, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 по първите два въпроса относно правомощията на въззивната инстанция и преценката на доказателствата по делото. Същият е разрешен в съответствие с трайната практика на ВКС, съгласно която съдът е длъжен да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, поотделно и в тяхната съвкупност, и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Съобразявайки тази практика и в съответствие с чл. 269 ГПК, въззивният съд се е произнесъл по въведените с въззивната жалба доводи при съвкупна преценка на относимите към спорното право доказателства. Въпреки че е препратил към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 ГПК, въззивният съд е изложил и собствени мотиви относно наличието на изискуемите критерии за поставяне под запрещение, относно доводите нa ищеца за допуснати процесуални нарушения от Пернишкия окръжен съд във връзка с обсъждането и оценката на събраните по делото доказателства. Решаващите изводи за поставяне на ответника под ограничено запрещение са формирани след преценка на дадените от него обяснения, на свидетелските показания на лица, имащи непосредствени впечатления от поведението му, включително и негови близки, на експертно заключение и на събраните по делото писмени доказателства за здравословното му състояние.
По третия поставен въпрос също не се констатира отклонение от установената практика на ВКС, съгласно която, за да бъде поставено едно лице под запрещение, следва да са налице кумулативно два критерия: медицински (слабоумие или душевна болест) и юридически (невъзможност лицето да се грижи за своите работи). При преценката на втория критерий съдът следва да отчете дали лицето може да разбира предписанията на правните норми и да съобразява поведението си с тях, да се ориентира в социалната среда и да може да ръководи постъпките си, като разбира последиците от тях. Приема се, че трябва да се оценя отношението към обществото и съобразяването с установения в него ред. В съответствие с тази практика и след преценка на доказателствения материал по делото, въззивният съд е приел, че ответникът страда от слабоумие, но не е напълно лишен от възможност да се грижи за своите работи, поради което следва да бъде поставен под ограничено запрещение.
По четвъртия въпрос също не е налице основание за допускане до касационно обжалване, тъй като той се отнася до обосноваността на обжалваното решение, а фактическите изводи на въззивния съд не подлежат на проверка в производството по чл. 288 ГПК.
Неоснователни са и доводите за очевидна неправилност на въззивното решение, доколкото не се констатира отклонение от установената практика на ВКС по правните въпроси, по което се е произнесъл въззивния съд.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2491/30.11.2017 г. по в. гр. д. № 2789/2017 г. на Софийски апелативен съд. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: