Определение №596 от 21.10.2009 по ч.пр. дело №507/507 на 4-то гр. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 596
 
гр. София, 21.10.2009 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветата година, в състав:
 
                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
                                      ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
                                                                         МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
 
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 507 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от И. А. Н. от гр. С., приподписана от адв. С, против определение № 408 от 6 април 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 608 по описа на апелативния съд в гр. С. за 2009 г., с което е потвърдено определение № 9 от 30 януари 2009 г., постановено по гр.д. № 53 по описа на Софийския окръжен съд за 2009 г.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото апелативният съд не е изпълнил процедурата по чл. 276 ал. 1 от ГПК – не са връчени преписи от жалбата на всички 15 взискатели по изпълнителното производство; съдът неправилно приел, че частната жалбоподателка е длъжник по образуваното изпълнително производство, защото няма представен изпълнителен лист, а за въвода във владение няма постановление за възлагане, нито изпълнително основание – решение на ВАС и констативен нотариален акт не са от категорията актове по чл. 426 ал. 1 от ГПК; частната жалбоподателка не е трето лице, за да може да упражни защита по чл. 435 ал. 5 от ГПК; частният съдебен изпълнител служебно е конституирал взискатели. В изложение на основанията по чл. 280 ал. 1 от ГПК се сочи, че частната жалба е предявена на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по процесуалноправните въпроси допустимо ли е образуване на изпълнително производство без представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, както и допустимо ли е служебно конституиране на взискатели от съдебния изпълнител.
Ответникът С. Н. М. от гр. П., в отговор на частната жалба по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК сочи, че отговорът на поставения въпрос не е обусловил атакуваното определение.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че правото на обжалване на определено действие на съдебния изпълнител възниква само в изрично уредените от закона случаи; изброяването в чл. 435 от ГПК е изчерпателно и действията на изпълнителя, които не са посочени в него, не подлежат на обжалване, а образуването на изпълнителното производство и изпращането на покана за доброволно изпълнение, не са посочени в текста, поради което жалбата е недопустима и правилно производството е било прекратено; в случай, че липсва валидно изпълнително основание за образуване на изпълнителното производство, това ще се отрази на законосъобразността на изпълнителните действия, включително и на тези от тях, които подлежат на обжалване, но липсата не създава право на обжалване, ако такова не е предвидено в закона.
Частната жалбоподателка е атакувала образуването на изпълнително дело и връчването на покана за доброволно изпълнение, защото получила покана без посочен номер на изпълнителното дело, като изпълнителното дело не е било образувано въз основа на изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, а въз основа на решение на Върховния административен съд и констативен нотариален акт.
Частната касационна жалба е подадена срещу определение, което не подлежи на касационен контрол.
Съобразно разбирането, дадено в Тълкувателно решение № 3/12.07.2005 г. по тълк.д. № 3/2005 г. на ОСГК и ТК, функционално компетентен да разгледа частна жалба срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжен съд по обжалване на действия на съдебния изпълнител, е съответният апелативен съд, като неговото определение е окончателно. Посоченото разрешение е прието при действието на ГПК от 1952 г., но за настоящия съдебен състав липсва съмнение, че то е приложимо и за частните жалби, подадени срещу преграждащи определения на апелативния съд след 1.03.2008 г., тъй като законодателят е възприел отново принципа за едноинстанционност на производството по чл. 435 и сл. от ГПК.
По изложените съображения определението на апелативния съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение за окръжен съд за прекратяване на производството по жалба срещу действия на съдебния изпълнител, е окончателно и не подлежи на контрол пред ВКС. Подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на И. А. Н. от гр. С. против определение № 408 от 6 април 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 608 по описа на апелативния съд в гр. С. за 2009 г.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top