О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
София, 23.12. 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело № 2264/2008 година.
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Д. С. Х., чрез процесуалния му представител адв. Д, срещу въззивно определение №2749/18.9.2008 г. по ч.гр.д. №2050/2008 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Обстоятелствата по делото са следните:
С определение №10335/14.7.2008 г. по гр.д. №5294/2008 г. Варненският районен съд, ХХІV-ти състав, е допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД в полза на Д. С. Х. против И. П. Л., чрез налагане на възбрана върху правото на строеж на апартамент от 50 кв.м в град В., ул.”К” №2.
С определение №2749/18.9.2008 г. по ч.гр.д. №2050/2008 г., по частна въззивна жалба от И. П. Л., Варненският окръжен съд е отменил определението на първата инстанция и е оставил без уважение молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Въззивната инстанция е приела, че формулирания петитум на бъдещ иск е недопустим, тъй като не е достатъчно индивидуализирано правото на строеж върху кой обект се претендира.
Срещу въззивното определение на Варненския окръжен съд е подадена частна касационна жалба от процесуалния представител на молителя Д. Х. , адв. Г като основания за допустимост се сочат хипотезите на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Твърди се, че процесния имот е индивидуализиран, тъй като към момента на сключване на предварителния договор не е имало строителни планове. Сочи се практика
М. се за допускане до касационно обжалване на частната касационна жалба и уважаването й.
Ответницата в настоящото производство – И. Л. , не заявява становище.
Върховният касационен съд, състав на І г.о. като разгледа частната касационна жалба и с оглед правомощията си по глава ХХІ ГПК намира, че не е налице основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Същественият материалноправен въпрос е за индивидуализирането на обекта, предмет на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД. Във връзка с това единствено относими към този въпрос от представените съдебни актове са определение от 19.7.2007 г. по ч.гр.д. №556/2007 г. и определение от 07.12.2007 г. по ч.гр.д. №1105/2007 г., и двете по описа на Великотърновския окръжен съд. В тях въпросът за индивидуализацията на имота предмет на материалния спор е решен съобразно трайната практика на ВС и ВКС. От данните и по двете определения е видно, че описаните в тях имоти са индивидуализирани с техните граници, площ и административен адрес, което съответства с трайната съдебна практика. Поради това и постановеното определение не е постановено в противоречие с практиката. И в двете описани определения допускането на обезпечението е обусловено от вероятната основателност на исковете. В процесния случай съдът е съобразил този критерий с изложените в молбата за обезпечение и доказателствата данни относно индивидуализирането на имота и не е постановил съдебния си акт в противоречие с практиката.
Останалите визирани в частната касационна жалба съдебни актове са неотносими към съществения въпрос, предмет на разглеждане в настоящото производство.
По изложените съображения не са налице предпоставки за разглеждане на частната касационна жалба по същество и не следва да се допусне до касационно обжалване въззивното определение на Варненския окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №2749/18.9.2008 г. по ч.гр.д. №2050/2008 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: