О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
София, 13.10.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 609/2009 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба /неправилно наречена „касационна жалба”/ на Н. а. за п. , Дирекция „О” – гр. П., срещу определение № 503 от 05.06.2009 г. по в. д. № 4771/2009 г. на Пловдивски апелативен съд. С обжалвания акт е оставена без разглеждане частната жалба на агенцията срещу постановеното от Хасковски окръжен съд определение № 83 от 23.04.2009 г. по ч. гр. д. № 184/2009 г., с което е потвърдено поставеното от държавен съдебен изпълнител при районен съд – гр. Х. разпореждане от 16.03.2009 г. за връщане на молба вх. № 3* от 27.02.2009 г. за образуване на изпълнително дело за сумата 316 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че определението на Пловдивски апелативен съд е неправилно, тъй като съдът не е съобразил, че в случая се обжалва отказа да бъде образувано изпълнително дело, а не действията на съдебния изпълнител по вече образувано такова дело, при която хипотеза именно е приложима разпоредбата на чл. 437, ал. 4 ГПК. С жалбата е представено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Преди всичко, следва да се отбележи, че доколкото предмет на обжалване е акт, с който се прегражда разглеждането на делото, т. е. осуетява се разглеждането по същество на подадена частна жалба, в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК, а не хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК. Ето защо, допускането на касационното обжалване не е обвързано от предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това, изложените в тази насока съображения от частния жалбоподател не следва да бъдат обсъждани.
По основателността на частната жалба.
За да остави без разглеждане частната жалба на Н. а. за п. , Дирекция „О” – гр. П. срещу постановеното от Хасковски окръжен съд определение № 83 от 23.04.2009 г. по ч. гр. д. № 184/2009 г., с което е потвърдено поставеното от държавен съдебен изпълнител при районен съд – гр. Х. разпореждане от 16.03.2009 г. за връщане на молба вх. № 3* от 27.02.2009 г. за образуване на изпълнително дело, решаващият състав е преценил, че същата е недопустима, като се е позовал на разпоредбата на чл. 437, ал. 4 ГПК и задължителните указания, дадени в т. 2 на Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд.
Определението е правилно.
При постановяването му съдът е приложил правилно процесуалния закон. С оглед обстоятелството, че жалбата срещу действията на съдебния изпълнител е подадена след 01.03.2008 г., т.е. след влизане в сила на новия Граждански процесуален кодекс, то разглеждането на същата, в т.ч. и обжалването на постановения по нея акт, е подчинено на новия процесуален ред – чл. 435 и сл. ГПК, съгласно който /чл. 437, ал.4/ решението на окръжния съд по законосъобразността на действията на съдебния изпълнител не подлежи на обжалване. Правилно решаващият състав е съобразил и задължителната в тази насока съдебна практика – Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд, което, предвид принципно непроменения характер на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител, уредено в новия Граждански процесуален кодекс от 2007 г., е запазило своето значение и понастоящем.
Неоснователно е застъпеното от частния жалбоподател становище за неприложимост на разпоредбата на чл. 437, ал. 4 ГПК, тъй като предмет на обжалване е отказът да бъде образувано изпълнително дело, а не действията на съдебния изпълнител при вече образувано изпълнително дело. Доколкото образуването на изпълнително производство е действие, което е част от самото изпълнително производство /с него започва производството/ и е предоставено в компетентността на съдебния изпълнител, това действие представлява „изпълнително действие” по смисъла на чл. 435, ал. 1 ГПК и отказът да бъде извършено същото подлежи на обжалване именно по реда на чл. 435 и сл. ГПК, като по отношение на него е приложима съответно разпоредбата на чл. 437, ал. 4 ГПК.
Ето защо, изводът на Пловдивски апелативен съд за недопустимост на образуваното пред него производство е правилен и следва да бъде споделен.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 503 от 05.06.2009 г. по в. д. № 4771/2009 г. на Пловдивски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: