О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
Гр.София, 15.11.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 1523/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. У. АД [населено място], чрез процесуалния му пълномощник адв. М. А., против определение № 546/11.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 4660/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, ІІІ с-в, с което е потвърдено определение на Софийски градски съд, І ГО, ХІV с-в от 27.07.2015 г. по гр.д.№ 15556/2014 г. за прекратяване на производството по делото, поради неподведомственост на спора, с оглед наличието на арбитражно споразумение по смисъла на чл.19 ГПК.
В частната жалба се правят оплаквания, че определението е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Моли се за неговата отмяна и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия, а евентуално, ако бъде потвърдено, се моли съдът да разпореди исковата молба да бъде изпратена на АС при БТТП.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са поставени следните правни въпроси: 1. Задължен ли е въззивният съд, с оглед фактите по делото и твърденията на ищеца, на които основава своето право, да определи действителното основание на спорното материално право?; 2. Задължен ли е въззивният съд, с оглед фактите по делото и твърденията на ищеца, на които основава своето право, да даде правна квалификация на спорното материално право? Твърди се, че посочените въпроси са разрешени в противоречие с решение № 187/16.05.2014 г. по гр.д.№ 577/2013 г. на ВКС, ІV ГО и решение № 45/20.04.2010 г. по т.д.№ 516/2009 г. на ВКС, ІІ ТО.
Ответникът по частната жалба – М. Й. М., чрез процесуалния си представител адв. Момка Д., с писмен отговор изразява становище, че жалбоподателят не е обосновал приложно поле на касационното обжалване, съобразно нормата на чл.280 ал.1 ГПК, евентуално, че частната жалба е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК.
За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е приел, че СГС е бил сезиран с обективно съединени искове от И. У. АД против М. Й. М., съответно за сумата 13 991.87 евро – част от заплатена на ответника цена за придобиване на 70 % от капитала на МОЛ Д. ЕАД, съгласно Споразумение от 16.07.2008 г., подлежаща на връщане, и за сумата 40 000 евро – уговорена в чл.3 ал.2 от същото споразумение неустойка за неизпълнение на задължението на ответника да прехвърли на ищеца дяловете от капитала на дружеството и да му джироса временните удостоверения, в размер на същия процент от капитала на дружеството. В чл.4 ал.2 от Споразумението страните са постигнали съгласие за отнасяне на всички спорове по неговото тълкуване и прилагане, вкл. относно неговото прекратяване и разваляне, до институционален арбитраж – АС при БТТП. Ответникът с отговора на исковата молба е направил възражение за неподведомственост на спора, с позоваване на клаузата на чл.4 ал.2 от Споразумението от 16.07.2008 г., което е било уважено. АС – София е посочил, че между страните се е развил спор относно предметния обхват на уговорената от тях арбитражна клауза /т.к. в нея липсва изрично посочен спор по изпълнение на договора/. По него съдът се е произнесъл в смисъл, че предметът на предявените искове попада в приложното й поле, т.к. изпълнението на поети задължения по споразумението се включва в понятието „приложение на споразумението”. В обжалваното определение липсват мотиви по оплакването в частната жалба, че исковете се основават и на неизпълнение на второ споразумение от 24.01.2011 г. за извънсъдебно уреждане на отношенията, в § 6 от което се казва: „Споровете между страните, възникнали по повод подписването на това Споразумение, се решават от компетентния български съд.”.
Съдът намира, че касационно обжалване на определението на САС не следва да бъде допуснато. Както е отбелязано и в обжалваното определение, арбитражното споразумение е самостоятелен процесуален договор /чл.19 ал.2 ЗМТА/. Ето защо формулираните от частния жалбоподател правни въпроси, свързани единствено с определяне на основанието и правната квалификация на спорното материално право, не могат да се приемат за относими към процесуалноправния спор за подведомственост, нито са обусловили решаващата правна воля на съда в обжалвания акт. По посочените съображения съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че въпросите не съответстват на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК за достъп за касация, така, както е разяснен в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, поради което и този достъп следва да бъде отказан.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 546/11.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 4660/15 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, ІІІ с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: