О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
София 10.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 8 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 401/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. У. от гр. Б., подадена от пълномощника му адв. Ж, срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, ГО, VІ възз. с-в, № V* от 16.12.2009г. по в.гр.д. № 559/2009г., с което е отменено решението на Бургаския районен съд, № Х* от 10.09.2009г. по гр.д. № 3520/2009г. в частта относно ползването на семейното жилище и с въззивното решение е предоставено ползването на семейното жилище на Н. В. Д.
Ответницата по касация Н. В. Д. от гр. Б. в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да предостави ползването на семейното жилище на Н. В. Д. въззивният съд е взел предвид изключителната вина за разстройството на брака на бившия съпруг Т. Г. У. и здравословното състояние на бившата съпруга Н. Приел е, че независимо дали семейното жилище е собственост на Община Б. или на общинското предприятие в което работи мъжът, семейството на страните по делото е било настанено в това жилище с настанителна заповед за задоволяване нуждите на цялото семейство. Жилището не представлява служебно помещение, което да е тясно свързано с изпълнението на служебните задължения – например кантон или портиерско жилище. Относно понятието „семейно жилище” съдът се е позовал на определението, дадено в § 1 ДР на СК – семейно е жилището, обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца, при което правото на собственост е ирелевантно. Тъй като жилището представлява гарсониера, отношенията между страните са нетърпими /постановена е и заповед по Закона за защита от домашно насилие за защита на съпругата срещу осъществено от съпруга й домашно насилие/, предвид вината за прекратяване на брака и здравословното състояние на съпругата, съдът е предоставил ползването на семейното жилище на Н.зунова.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение което според него касае съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, след което излага оплаквания за нарушения на материалния закон и относно липсата на съдебна практика по идентични казуси във връзка с влезлите в сила след 1996г. нормативни актове – Закона за общинската собственост и отмяната на Закона за наемните отношения. В изложението -Становище по допустимостта на касационното обжалване, не е формулиран конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Към Становището са приложени решение № 1252/13.06.1972г. ІІ г.о. ВС и решение № 2496/26.09.1968г. ІІ г.о. ВС. С първото от тях е прието, че правото да се ползва държавно жилище се създава със заповед за настаняване от органа по чл. 13, ал. 1 ЗНО, а не с договор за наем, затова без значение за правото на съпрузите по чл. 28 СК е кой от тях е сключил договор за наем, ако жилището е предоставено другиму със съответна заповед от органа по чл. 13 ЗНО. С второто от посочените решения е прието, че когато семейното жилище е собствено на единия съпруг или на негови близки, а се предоставя на другия съпруг, следва да бъде определен срок за ползването му.
Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, тъй като касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 КТ. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това – т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК, ВКС. Съгласно същото ТР посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен такъв въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, ГО, VІ възз. с-в, № V* от 16.12.2009г. по в.гр.д. № 559/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: