5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
София, 27.09.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 205/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД “Бул И.” АД, гр. София срещу решение № 1553 от 09.12.2009 г. по гр. д. № 1387/2009 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, І-12 състав решение № 1276 от 24.03.2009 г. по гр. д. № 2602/2008 г. С първоинстанционния акт /в потвърдената му част/ е уважен предявеният от П. В. Х. от гр. София срещу ЗД “Бул И.” АД иск с правно основание чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ до размер на сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 10.06.2004 г. пътнотранспортно произшествие.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Според касатора, съдът необосновано е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му за заплащане на застрахователно обезщетение въпреки липсата на доказателства за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”, сключена между него и причинителя на произшествието, както и на доказателства за причинно-следствена връзка между част от описаните в исковата молба травми и тези, посочени в решението по наказателното дело срещу делинквента. Основното му оплакване е за неправилна преценка на доказателствената сила на протокола за пътно-транспортно произшествие и по-конкретно – че същият не доказва наличието на застрахователно правоотношение. Освен това, касаторът поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила във връзка с представяне оригинала на протокола за пътно-транспортното произшествие, като твърди, че същият е следвало да бъде изключен от доказателствата по делото на основание чл. 183 ГПК и че представянето на оригинала му във въззивното производство е недопустимо съгласно чл. 266 ГПК. Релевиран е и довод за завишеност на присъденото обезщетение с твърдението, че през 2004 г. такива размери са били присъждани при смъртни случаи, а не и при телесни увреждания. Несъгласие е изразено и по отношение началната дата на лихвата за забава, като в тази връзка касаторът застъпва становище, че същата е дължима от датата на уведомяването му, а не от датата на увреждането.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, като значими за делото касаторът посочва въпросите: за доказателствената сила на протокола за пътно-транспортно произшествие по отношение съществуването на застрахователно правоотношение, когато не е представен самият застрахователен договор; за последиците от неизпълнение на задължението по чл. 183 ГПК /нов/ за представяне оригинала на приет по делото документ и за недопустимостта това задължение да бъде изпълнено по-късно във въззивното производство, с оглед забраната по чл. 266 ГПК /нов/. По отношение на първия въпрос се твърди наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с аргумента, че следва да бъде изоставена практиката на ВКС /цитирана от въззивния съд/, според която застрахователното правоотношение може да бъде доказано и само въз основа на данните от протокола за ПТП. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, мотивирано с липсата на съдебна практика, се поддържа и по отношение на процесуалноправния въпрос за приложението на разпоредбата на чл. 266 ГПК. По въпроса за последиците от неизпълнение на задължението по чл. 183 ГПК касаторът твърди противоречие с установената съдебна практика, като се позовава на решения на отделни състави на ВС и ВКС – решение № 367 от 09.02.1957 г. по г. д. № 7548/1956 г. на ІV г. о.; решение № 374 от 21.07.1994 г. по гр. д. № 258/94 г. на 5-членен състав; решение № 1515 от 05.02.2001 г. по гр. д. № 2086/2000 г. и решение от 09.01.2004 г. по гр. д. № 1587/2003 г. на ІІ т. о.
Ответницата по касация – П. В. Х. от гр. София – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд e приел за доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответния застраховател – настъпило в резултат на виновно противоправно поведение на застраховано при ответника по застраховка “Гражданска отговорност” лице; претърпени от ищцата телесни увреждания и причинна връзка между деянието и вредите. При преценка относно елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане решаващият състав е зачел задължителната сила на влязлото в сила решение по чл. 78а НК по н.а.х.д .№ 16550/2006 г. на СРС, 103 състав, както и приетото по делото, без да е оспорено, заключение на медицинската експертиза, установяващо вида и характера на травмите, получени от ищцата при процесното пътно-транспортно произшествие, включително и такива, които не са релевирани в наказателното производство. Като неоснователно съдът е счел основното възражение на ответника-застраховател за несъществуване на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” с водача на лекия автомобил, причинил произшествието. Наличието на такова правоотношение е прието за доказано с оглед данните от неоспорения по делото протокол за пътно-транспортно произшествие, в който изрично е удостоверено, че при съставянето му водачът Д. Н. Л. е представил полица № 102782 от 30.05.2004 г., валидна до 31.12.2004 г., издадена от ЗД “Бул И.” АД по застраховка “Гражданска отговорност”. В тази връзка съдът е посочил, че констативният протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв има обвързваща материална доказателствена сила относно настъпването на ПТП, участвалите в него лица, констатираните щети и пострадалите лица, както и обстоятелството, че водачите са представили описаните в протокола полици за застраховка “Гражданска отговорност”, като се е позовал и на практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – решение № 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 711 от 22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г. на ІІ т. о.
С оглед мотивите на атакуваното решение, настоящият състав намира, че касационното обжалване на същото не следва да бъде допуснато.
Макар и да са от значение за конкретното дело, доколкото обуславят изхода му, поставените от касатора въпроси не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като по отношение на тях не са осъществени поддържаните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
На първо място, неоснователно е искането за произнасяне от касационната инстанция по въпроса може ли да се приеме за доказано съществуването на застрахователно правоотношение само въз основа на данните, съдържащи се в протокола за пътно-транспортното произшествие. Въпросът за това, каква е доказателствената сила на констативния протокол за пътно-транспортно произшествие, е напълно изяснен в практиката, в т. ч. и в постановената по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК, каквато представляват цитираните две решения на ВКС, Търговска колегия. Последователно е застъпвано становището, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и че същият се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило пътно-транспортно произшествие; кои са участниците в него; допуснато ли е нарушение на правилата за движение; има ли пострадали лица и вреди; какви документи са представени от участниците в произшествието.
В случая въззивният съд не се е отклонил от посоченото становище. За да приеме, че съществува застрахователно правоотношение между водача на увреждащия автомобил и ответния застраховател, съдът наистина се е позовал на съдържащото се в протокола удостоверителното изявление, че при съставянето му водачът Д. Л. е представил застрахователна полица по застраховка “Гражданска отговорност”, издадена от ЗД “Бул И.” АД с конкретно посочен номер и срок на действие. Изводът за съществуването на договор за застраховка, без такъв да е представен по делото, произтича обаче от процесуалното поведение на самия застраховател, тъй като същият е отказал да представи индивидуализираната в протокола за ПТП полица по реда на чл. 190 ГПК с твърдението, че не притежава такава. Следователно, в случая изводът относно релевантен за спора факт е резултат от конкретната преценка на събраните по делото доказателства, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка обаче е предмет на самия касационен контрол, а не производството по неговото допускане.
Недоказано е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за приложението на чл. 183 ГПК. Въззивното решение не е постановено в противоречие с приложените решения на ВКС, съобразно които непредставянето на оригинала на документ е основание за изключването му от доказателствения материал, тъй като в случая ищцата е представила оригинала на процесния протокол за ПТП. Неоснователно в тази връзка е и твърдението за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса допустимо ли е представянето на оригинала на документа във въззивното производство, с оглед установената в чл. 266 ГПК забрана. Посочената норма, предвиждаща недопустимост във въззивното производство да бъдат твърдяни нови обстоятелства и представяни нови доказателства, в конкретния случай не се нуждае от тълкуване, тъй като е напълно ясна по отношение процесуалната възможност за страната да изпълни вмененото й от съда задължение за представяне оригинала на приет по делото документ.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1553 от 09.12.2009 г. по гр. д. № 1387/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: