О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
гр.София, 09.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия 2-ро отделение в закрито заседание на девети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
секретар
с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя /съдията/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 332/2009 г.
Производството е по чл.288 във вр.с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Н” О. гр. Д. подадена чрез процесуалния му представител адвокат А. Т. от АК – Д. срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд № 213/28.11.2008 год. постановено по в.т.д. № 323/2008 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Д. окръжен съд от 11.04.2008 год. по гр.д. № 9/2008 год. в частта, с която е осъден едноличен търговец М. А. Б. от гр. Д. да заплати на „Н” О. гр. Д. сумата 53 049.20 лева представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на задължения за договор за строителство от 06.12.2001 год. въззивният съд е решил спора по същество и е отхвърлил като неоснователен предявеният от ищеца-касатор иск по чл.79 ал.1 във вр.с чл.82 ЗЗД иск за вреди изразяващи се в неизползуван данъчен кредит от страна на изпълнителя на СМР в резултат на неиздадени данъчни фактури за начислен ДДС върху цената на извършените СМР от страна на възложителя по договора за изработка. Със същото въззивно решение е оставено в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен иска за мораторна лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 21990 лева за забавено плащане на претендираната главница за периода до предявяването й пред съда, която претенция има акцесорен характер и е в зависимост от изхода на спора по отношение на главницата.
Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи, че ответникът се явява неизправна страна по договора, тъй като издаването на данъчна фактура с начислен ДДС върху цената на извършената работа от страна на възложителя е елемент от сделката и неизпълнението на това задължение е лишило изпълнителя на СМР от възможността да ползува данъчен кредит по ЗДДС /отм./, тъй като е бил осъден да заплати дължимата цена на извършените СМР и съответния ДДС с влязло в сила съдебно решение на Д. окръжен съд № 12/04.02.2005 год. по гр.д. № 86/2004 год. /оставено в сила от Варненския апелативен съд с р. № 134/16.06.2005 год. по т.д. № 156/2005 год. и от ВКС с р. № 190/20.03.2006 год. по т.д. № 732/2005 год.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.2 ГПК, като изтъква, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно това дали издаването на фактура за извършената работа е част от задължението на изпълнителя по договора за изработка или е отделно от него задължение към фиска. Без да излага никакви аргументи касаторът твърди, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата позовавайки се на цитираните по-горе съдебни решения, с които е бил осъден да заплати на изпълнителя дължимата цена за извършените СМР заедно с ДДС.
Ответникът по касационната жалба едноличен търговец М. Б. от гр. Д. чрез процесуалния си представител адвокат Р. Б. от АК Д. поддържа становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид соченото основание за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но предвид съдържащите се в нея оплаквания, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материално правен или процесуален въпрос от съществено значение за крайния изход на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С обжалваното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част, въззивният съд е решил спора по същество, като е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор иск за обезщетение за вреди по чл.79 ал.1 във вр.с чл.82 ЗЗД. След извършена цялостна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, решаващият съд е направил извода, че липсва правно основание за ангажиране договорната отговорност на ответника за претендираните вреди, тъй като не е налице неизпълнение на поетите от него задължения по сключения договор за строителство. Данните по делото сочат, че ответникът е изпълнил договорените СМР и е предал работата на възложителя. Неизпълнено е останало насрещното задължение на възложителя да заплати цената на извършената работа дори след постигнато между страните споразумение от 15.12.2002 год., поради което изпълнителят едноличен търговец М. Б. е реализирал правото си по чл.266 ЗЗД по исков ред. С влязло в сила решение № 12/04.02.2005 год. по гр.д. № 86/2004 год. /потвърдено от Варненския апелативен съд и от ВКС/ „Н” О. е осъден да заплати дължимата стойност на извършените СМР в размер общо на сумата 318 295.20 лв. с включен ДДС. Прието е, че данъчното задължение на едноличния търговец /като доставчик на услуга/ към фиска не е елемент от облигационното правоотношение по договора за строителство, поради което не може да бъде ангажирана договорната му отговорност за претендираните вреди. Наведени са доводи, че по делото няма твърдения, че на ищеца е отказано възстановяване на данъчен кредит, а липсват и данни, че той е изпълнил задълженията по чл.104 ал.5 вр.с ал.2 от ЗДДС /отм./, които са преюдициален факт за реализация на правото да търси възстановяване на данъчен кредит.
При тези фактически данни формулирания изрично от касатора материалноправен въпрос, който според него е съществен с оглед изхода на спора и за който се твърди, че е решаван противоречиво от съдилищата е дали издаването на фактура за извършената работа е част от задължението на изпълнителя по договора за изработка или е отделно негово задължение към фиска. По отношение на така поставения въпрос, обаче, не са налице изискванията предвидени в чл.280, ал.1 т.2 ГПК на която се позовава касатора в жалбата си. Липсват изложени доводи, както и представени влезли в сила съдебни решения на различни съдилища, в които е налице противоречиво разрешаване на така поставения материалноправен въпрос, който е предмет и на настоящото дело. Що се отнася до цитираното осъдително решение на Д. окръжен съд по гр.д. № 88/2004 год. оставено в сила от Варненския апелативен съд и от ВКС/ в потвърдителното решение на ВКС е прието, че неиздаването на данъчни факти не установява неизпълнение на договорените СМР, нито влияе за задължението на заплащане на цената. В постоянната си практика ВКС приема, че задължението за заплащане на цената по договора за изработка съгласно чл.266 ал.1 ЗЗД възниква с факта на извършената работа /т.напр.р. по т.д. № 90/2006 год., р. по т.д. № 492/2004 г., р. по т.д. № 475/2003 г., р. по т.д. № 249/2007 год. р. по т.д. № 655/2006 год. и много други на ВКС-ТК/. В тази връзка в р. № 987/26.11.2004 г. по т.д. № 157/2004 год. съставът на ВКС-ТК е приел, че фактурата е частен свидетелствуващ документ, който удостоверява материализираното изявление в нея, но тя не е основание за заплащане на цената. Цената се дължи не защото е издадена фактурата, а защото е извършена работата или съответната доставка на стока или услуга. Ето защо, изводът на въззивния съд в атакуваното решение, че издаването на фактурата не е елемент от облигационното правоотношение по договора за строителство, е в съответствие с постоянната съдебна практика.
По изложените съображения, тъй като не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.2 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд № 213/28.11.2008 год. постановено по в.т.д. № 323/2008 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: