О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 597
София, 14.05.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април…………………………………
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 1373/2012 година.
Производство по чл.288 ГПК.
[фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Ф. Ф. от АК-Л., е подало касационна жалба срещу решение № 215 от 23.08.2012 година по гр.д. N 350/2012 година на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 177 от 30.05.2012 г. по гр.д. № 391/2012 г. на Ловешкия районен съд в частта, с която е признато за незаконно уволнението на С. М. К. от [населено място], извършено със заповед № 512/18.02.2012 г. на изпълнителния директор и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа поради това уволнение в размер на 1 662, 74 лева, ведно със законната лихва и разноските по делото – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ. Развити са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата С. М. К. от [населено място] не е заявила становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което допълнително основание се позовава касаторът, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран ясен въпрос, който да бъде обсъден в контекста на посоченото от касатора допълнително основание. В него се оспорва становището на съда, че работодателят не е доказал по безспорен начин вината на ищцата за настъпилия брак при положение, че именно в смените на К. е допускано нарушението. Оспорва се и допълнителният аргумент, че при установяване на някое от посочените в чл.190 КТ тежки нарушения на трудовата дисциплина не следва непременно да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. С оглед на това е формулирано питането доколко работодателят разполага с възможност по своя преценка да реши дали констатираното от него и попадащо в хипотезите на чл.190 КТ нарушение на трудовата дисциплина обосновава приложението на най-тежкото наказание или при всички случаи задължително трябва да наложи по-леко наказание с превантивна цел.
Така зададен въпросът не съответства на мотивите на въззивното решение. В него е посочено, че работодателят е длъжен да извърши преценка на конкретното дисциплинарно нарушение, за да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, и тази преценка се извършва по критериите на чл.189, ал.1 КТ – тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника или служителя. Определеното по критериите на чл.189, ал.1 КТ дисциплинарно наказание подлежи на съдебен контрол и именно такъв е осъществил съдебният състав, който не е отрекъл възможността да се наложи всяко от наказанията по чл.188 КТ.
В изложението няма и доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а само цифрово посочване на текста. Известно е, че той се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържан от касатора смисъл. Твърдения и обосновка в тази насока липсват, а това е достатъчно основание да се отклони искането за допускане на обжалването, съобразно приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. По въпроса за приложението на чл.189, ал.1 във вр. с чл.190, ал.2 КТ има обилна и последователна съдебна практика, която се съблюдава от съдилищата, както е видно и от съображенията на въззивния съд в разглежданото съдебно решение. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице изискванията на закона за допускане на обжалването.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 215 от 23.08.2012 година по гр.д. N 350/2012 година на Ловешкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.